Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Ура бе, братя българи! Вий спите ли?

Какво сте млъкнали така!

Нима сте в манастирските обители

със броеници у ръка?

 

Не бойте се от Джон Буля с монокъла,

приятел стар на нас е той.

Пред Одрин сам ще ни подхвърли кокала

без много спорове и бой.

 

Ех, пак да може, братя, да целунете

онези хубави поля!

Там, де за житото и за тютюните

кръв изобилно се проля.

 

Дедеагач и Ксанти! И Димотика!

Отдоле Бялото море!

Кои в гешефти там не се омотаха,

кои не бяха си добре?

 

Към Гюмюрджина имало малария,

оплакваше ми се един.

Та що!? За чест и слава на България

там ще търгуваме с хинин.

 

Какво поглеждате така с апатия?

Не бойте се от нов погром.

И ний сме нещо като дипломати, я!

Ще бдим над родния си дом.

 

А вземат ли ни вместо туй останките —

това е друго нещо, виж!

Ще трябва родината, т.е. банките

да се прехвърлят към Париж.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. III, бр. 40 от 10 октомври 1922 г., с подпис: Хр. Смирненски.

Печата се по текста от ЧСм със следната поправка:

Стих 11: „Там, де за житото и за тютюните“ вм. „Там, де за житото и тютюните“.

Стихотворението е написано по повод митинга, състоял се на 3 октомври 1922 г. в София във връзка с опразването на Тракия от Гърция. Митингът преминава под лозунга за автономна Тракия.

Край