Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
От боговете съм наказан
да се топя в неземна страст,
че твоя поглед е съблазън,
че твоя смях е грешна власт.
Ала, любимко светлоока,
не ме зови, не давай знак;
аз нямам тлъстий гръб на блока —
пред вас да се въртя по мрак!
В часа на приказките звездни
гори ме демонска любов,
но ако татко ти излезне
заспал, кат Райко Даскалов[1]?
И като гвардията жълта
в любовния ни вагон-ли —
т.е. у кухнята нахълта
и дъжд от сопи завали?
Кажи, любимко, ти тогава:
в часа на живата беда
какъв трофей да му оставя,
когато нямам и брада?
Край