Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Ще смажем ние всички опити[1]

да вземат кокала от нас,

но здраво дръжте, братя, солите,

че мърда пустата му власт.

 

Не слушайте на Марко[2] притчите,

в съюза няма произвол!

Вий всички длъжни сте да тичате

и слепешката след Стамбол.

 

Потрябва ли да се похвалиме

пред гостите си чужденци —

Содом веднага ще запалиме[3]

със всичките му подлеци.

 

Каквото казвам аз, е истина,

чрез мен говори Саваот

и мойта мъдрост е пречистена

чрез много мъки, труд и пот.

 

Реча ли ви: хвърчеше бивола,

виждал съм и зелен хайвер!

С единодушие небивало

вий потвърдете: „Тъй е зер!“

 

И няма що да му се дзверите,

че няма по земята чест.

Не се боете от аферите —

афера — аферим е днес!

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 23 от [3 юни] 1922 г., с подпис: Конгресист на градус.

Стихотворението е написано във връзка с конгреса на БЗНС, състоял се през май 1922 г.

[1] ще смажем ние всички опити — на митинга при откриването на конгреса Стамболийски заявява: „Нека блокът се опита да направи преврат, нека той се стреми да вземе властта чрез двореца или чужденците… Те ще срещнат юмрука, който ще ги смаже. Тия щабове на кожодерските партии, които мислят да вършат преврат, нека знаят, че от днес нататък ние откриваме кървав фронт срещу тях“ (Виж: „Земеделско знаме“, бр. 73 от 9 юни 1922 г.).

[2] Марко — Марко Турлаков. Турлаков, Марко — деец на БЗНС, министър на железниците, пощите и телеграфите (1919–1920) и министър на финансите в правителството на Стамболийски (1920–1923). Марко Турлаков е обвиняван за участие в редица афери, които му донесли големи печалби.

[3] Содом веднага ще запалиме — на същия митинг Стамболийски нарича София Содом и Гомор, като подчертава, че нарича така не бедна и трудеща се София, а София на спекулантите и банкерите, на погромаджиите и кожодерските партии.

Край