Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

На тихото село най-тихий син,

избра си муза във литак.

И без да бъде враг

на бира, вино и коняк,

нарече се Елин Пелин.

 

Житейският му път бе прав,

обущата му — малко криви

и все пак дни щастливи

под небосклоните ни сиви

живя той с своя весел нрав.

 

Речат ли паметник да му градят,

не трябва никаква легенда.

Ще издълбаят Пендо

натряскан и опрян до

бай Пижо[1] или някой негов брат.

 

Разбира се, там отстрана,

залюбена, възпета

ще бъде и Анета[2],

тя — първата несрета

и втора вдъхновителка жена.

 

А Балабанов[3], ако не забрави,

до паметника може

случайно да положи

учебника по закон божи[4],

кат знак на меценатските ни нрави.

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 19 от 6 май 1922 г., с подпис: Ведбал.

Стихотворението е посветено на Елин Пелин, по случай 25-годишния му писателски юбилей. Смирненски с редактор по това време на „Българан“ и целият брой 19 от списанието е посветен на Елин Пелин, един от старите негови сътрудници.

[1] Пижо, Пендо — герои от творчеството на Елин Пелин.

[2] Анета — героиня на Елин Пелин.

[3] Балабанов, Александър (1879-1955) — филолог, класик, преводач и литературен критик, професор по класическа литература. Той е бил близък приятел на Елин Пелин.

[4] учебника по закон божи — Елин Пелин е автор и на учебници по вероучение.

Край