Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (6)

Законът трябва да запази някои сигурни способи за неутрализиране на традиционните формалности, защото нищо не е по-сигурно от факта, че формалностите остават, когато цялата справедливост си е отишла.

Гауачински афоризъм

Беше висок за досейдийски гауачин, но дебел и неугледен. Когато вървеше, краката му се тресяха, а раменете му стърчаха приведени напред. При силно вълнение гръдните му кухини леко се огъваха и хриптяха. Той знаеше това и си даваше сметка, че другите около него също го знаят. Често използваше тази своя характерна черта като предупреждение, за да напомни на останалите, че никой на Досейди не е по-могъщ от него и че могъществото му е смъртоносно. Всички досейдийци знаеха и името му — Броей. И малцина тълкуваха погрешно факта, че бе дошъл от Свещената Конгрегация на Небесния Воал, за да достигне по-късно поста на главен разпоредител на Властта — Електор. Неговата лична армия беше най-голямата, най-ефикасната и най-добре въоръжената на Досейди. Разузнавателните отряди на Броей предизвикваха едновременно страх и възхищение. Притежаваше укрепен апартамент на най-горния етаж на главната си квартира — сграда от камък и пластичен материал, гледаща към основния ръкав на реката в самото сърце на Чу. Крепостните стени на града се виеха около тази сърцевина и се простираха навън под формата на концентрични кръгове. В цитаделата на Броей можеше да се проникне единствено през охранявания Цилиндричен Вход на етажа под приземното ниво, известен под кодовото название ЦВ Едно. ЦВ Едно допускаше само най-избраните сред избраните и никого другиго.

Предиобед первазите откъм външната страна на прозорците на Броей се обитаваха от лешоядни птици, които имаха особена роля в живота на Досейди. Тъй като Властелините на Воала забраняваха консумирането на плът на разумно същество от друго такова, тази задача беще поверена на птиците. Плътта на хората от Чу и дори на тези от Периферията съдържаше само малки концентрации от тежките метали на планетата. Лешоядните птици живееха в благоденствие. Няколко от тях и сега пристъпваха важно по перваза, крякаха, писукаха, изхвърляха изпражнения, отъркваха се една о друга с присъщата на пернатите арогантност, оглеждайки далечните глухи улици за храна. Наблюдаваха също и Периферията, но понякога тя ставаше недостъпна за тях заради сонобариерите. Писукането им проникваше в апартамента чрез звуковия дешифратор, монтиран в една от осемте стаи. Това беше жълто-зелено помещение с дължина около десет метра и ширина шест, и в момента в него се намираха Броей и двама хуманоиди.

От гърлото на Електора излетя тихо възклицание, когато шумът на птиците достигна до слуха му. Проклетите създания му пречеха да мисли ясно. Той се затътри към прозореца и изключи дешифратора. Във внезапно настъпилата тишина хвърли поглед към града и ниските зъбери на обграждащите го скали. Още един набег от Периферията беше отблъснат през тази нощ. Преди това Броей лично бе направил преглед на конвоя от бронирани коли. На войниците им харесваше, че понякога самият той споделя техните опасности. Лешоядните птици вече бяха почистили по-голямата част от бъркотията още преди идването на бронираната колона. Лишените от гръден кош тела на гауачините с техните плоски гърбове бяха лесно различими от бялата тъкан, която съхраняваше човешките органи. Само няколко къса червена и зелена плът сочеха къде бяха пирували лешоядните птици, преди да бъдат разпръснати от сонобариерите.

Когато се сети за звуковите бариери, мислите на Броей потекоха по-ясно и по-сигурно. Те бяха една от проклетите слабости на Гар!

Не трябваше да пречим на птиците да си свършат работата.

Но Гар настоя няколко от телата да бъдат оставени на улицата, за да могат оцелелите от Периферията да разберат, че набезите им са безнадеждни.

Костите на загиналите щяха да бъдат не по-малко красноречиви.

Гар беше кръвожаден човек.

Броей се обърна и погледна встрани от двамата хуманоиди. Две от стените бяха заети от карти с вълнообразни и цветни завъртулки. На масата в средата на стаята имаше още една карта с една-единствена червена линия. Тя се извиваше и тръгваше надолу, завършвайки почти в центъра на правоъгълника. Близо до края и лежеше бяло фишче, а до него стоеше статуетка на мъж с огромен член, върху който се четеше надписа „Сган“. Това беше мрачен артефакт, създаден някъде в Периферията. Обитателите й знаеха къде е силата им: плодене, плодене, плодене…

Хуманоидите седяха един срещу друг от двете страни на картата. Бяха в тон с интериора на стаята благодарение на изключителната си вглъбеност. Сякаш очакваха да бъдат посветени в тайните на тази цитадела чрез някакъв езотеричен обряд, едновременно отблъскващ и опасен.

Броей се върна обратно до централното място на масата, седна и продължи да се взира безмълвно в гостите си. Докато ги наблюдаваше, почувства ноктите под защитните ципи на пръстите му да се издават напред и го обзе внезапна веселост.

Да, не им се доверявай повече, отколкото те ти се доверяват.

Имаха свои собствени въоръжени отряди, свои шпиони и представляваха истинска заплаха за него, но често му бяха и от полза. Точно толкова често му идваха до гуша.

Куилям Гар — мъжът, който седеше с гръб към прозорците, вдигна глава, когато Броей зае отново мястото си. Гар изсумтя нещо, загатвайки, че сам се е канел да намали звука на дешифратора.

Проклети лешоядни птици! Но те бяха полезни… полезни.

Родените в Периферията винаги запазваха двойствено отношение към птиците.

Гар бе яхнал стола си, сякаш държеше реч пред тълпа от неосведомени хора. Той бе работил в образователните служби на Консисторията, преди да се присъедини към Броей. Беше сух човек, с онази болезнена и така характерна за Досейди мършавост, на която малцина обръщаха внимание. Имаше лице и очи на ловец и носеше своите осемдесет и осем години сякаш бяха двойно повече. Барелефът на вените по ръцете му, побелелите коси и сприхавият му нрав издаваха, че произхожда от Периферията. Облякъл бе зелената униформа на Трудовия Тръст, но с това не можеше да заблуди почти никого, защото всички го познаваха.

Срещу Гар седеше най-голямата му дъщеря и негов първи помощник, Трия. Тя си бе избрала това място, за да може да наблюдава скалите през прозорците. Погледът й следеше и лешоядните птици, по тяхното грачене едва ли й носеше радост. Сега беше моментът да си припомни ужасните условия на живот отвъд градските порти.

Чертите на лицето й бяха твърде остри, за да са красиви. Изящество в тях можеше да намери само някой случаен гауачин или работник от Развъдника, надяващ се да я използва като трамплин за измъкване от крепостничеството си. Тя често объркваше хората около себе си с големите си цинични очи. В погледа й имаше аристократична самоувереност, която приковаваше вниманието на останалите. Трия дори бе оттренирала специален жест точно за тази цел. Днес бе облечена в оранжево-черната униформа на Специалните Служби, но без лентата с отличителния цвят за конкретен отдел. Даваше си сметка, че това кара мнозина да я считат просто за играчка в ръцете на Броей, което бе вярно, но не във влагания от циниците смисъл. Знаеше цената си — тя притежаваше забележителната способност да интерпретира чудатостите на Демопола.

Посочвайки червената линия върху картата пред себе си, Трия каза:

— Тя трябва да е. Как можеш да се съмняваш в това?

— Кейла Джедрик — рече Броей. И сетне повтори: — Кейла Джедрик.

Гар хвърли поглед на дъщеря си.

— Защо е трябвало да включи себе си между петдесетимата, които…

— Изпраща ни съобщение — отбеляза Броей. — Сега го чувам ясно. — Той изглеждаше доволен от хода на мислите си.

Гар съзря нещо странно в поведението на гауачина.

— Надявам се, че не си наредил да я убият.

— Аз не се гневя толкова бързо като вас, хората — отвърна Броей.

— Обичайното наблюдение? — попита Гар.

— Все още не съм решил. Сигурно знаете, че тя води доста уединен живот? Да не би да не харесва мъжете от вашия вид?

— По-вероятно е те да не я харесват — отговори Трия.

— Интересно. Вашите размножителни навици са толкова специални.

Трия погледна Броей изпитателно. Запита се защо гауачинът днес бе избрал черния цвят. Той носеше одежда, подобна на мантия, изрязана под остър ъгъл от раменете до талията, която откриваше гръдните му кухини. Тези кухини я отвращаваха и Броей знаеше това. Подтискаше я дори само мисълта за тях… Трия се покашля. Броей рядко се обличаше в черно, това беше щастливият цвят на жреците. Най-често носеше одеждата си с отчужденост, загатваща за мисли, недостъпни за никой друг.

Няколкото разменени реплики между Броей и Трия обезпокоиха Гар. Той не можеше да не забележи, че всеки от двамата представяше събитията в опасна светлина, но в същото време криеше част от информацията и изопачаваше друга.

— Ами ако е избягала в Периферията? — попита Гар.

Броей поклати глава.

— Да върви където ще. Тя не е от хората, които биха останали в Периферията.

— Може би трябваше да я заловим — рече Гар.

Броей го изгледа втренчено.

— Останах с впечатление, че имаш някакъв таен план. Готов ли си да го споделиш с мен?

— Не зная за какво…

— Достатъчно! — извика Броей. Пое си въздух и от гръдните му кухини се чу хриптене.

Гар запази пълно спокойствие.

Броей се наведе към него, забелязвайки, че Трия намира разговора им за забавен.

— Твърде рано е да взимаме решения, които после няма да можем да променим. Сега е времето на неопределеността.

Вбесен от собствения си изблик на гняв, Броей скочи от стола си и се завтече към съседния кабинет, като заключи вратата след себе си. Очевидно и тези двамата не знаеха по-добре от него къде е изчезнала Джедрик. Но това все още си беше неговата игра. Тя не можеше да остане скрита завинаги. От кабинета си той се обади на служителите от Сигурността.

— Върна ли се Бахранк?

Един старши офицер, гауачин, побърза да се появи на екрана и погледна нагоре.

— Все още не.

— Какви мерки са взети, за да се установи къде доставя товара си?

— Ние знаем откъде точно прониква в града. Ще бъде лесно да го проследим.

— Не желая хората на Гар да научат за действията ви.

— Разбрано.

— Нещо по другия въпрос?

— Навярно Пчарки е бил последният. Възможно е той също да е мъртъв. Убийците бяха от най-висока класа.

— Продължете издирването.

Броей се пребори с безпокойството си. Някои твърде нетипични за Досейди неща се случваха в Чу… и по Периферията. Усещаше, че шпионите му не успяват да проследят целия ход на събитията.

— Не пречете на Бахранк предварително.

— Разбрано.

— Арестувайте го точно в момента на доставянето и го доведете в своя отдел. Искам да го разпитам лично.

— Господарю, неговата склонност към…

— Зная за влиянието й над него. И именно на това разчитам.

— Ние все още не можем да набавим никакво количество от онуй вещество, сър, въпреки че продължаваме да се опитваме.

— Искам реални резултати, а не извинения. Кой отговаря за това?

— Кидж, сър. Той работи много успешно в тази…

— Мога ли да разговарям с него?

— Един момент, сър. Ей сега ще ви свържа.

Кидж имаше флегматично гауачинско лице.

— Желаете ли да получите цялостен рапорт, сър?

— Да.

— Агентите ми в Периферията считат, че това наркотично вещество се извлича от растение, носещо името „тибак“. Ние не разполагаме със сведения за подобно растение, но знаем, че напоследък то се култивира от сганта в по-отдалечените райони. Според агентите ми наркотикът има изключително силно въздействие върху хуманоидите и още по-силно върху нас.

— Никакви сведения? Какъв е произходът му? Казват ли нещо твоите хора по този въпрос?

— Разговарях лично с един човек, който наскоро се беше върнал от горното течение на реката, където според сведенията сганта има обширни плантации, засети с тибак. Обещах на моя информатор място в Развъдниците, ако ми осигури един пакет от това вещество и пълен доклад за производството му. Според него производителите на тибак вярват, че той има религиозно значение. Аз лично не виждам смисъл да разширявам разследването в тази посока.

— Кога очакваш да бъде извършена доставката?

— Най-късно до довечера.

Броей замълча за момент. Религиозно значение. В такъв случай беше повече от вероятно, че растението се доставяше от другата страна на Стената на Бога, както загатваше Кидж. Но защо? Каква беше тяхната цел?

— Имате ли някакви нови инструкции за мен? — попита Кидж.

— Донеси ми това вещество веднага щом го получиш.

Кидж се размърда неспокойно. Очевидно той имаше и друг въпрос, но нещо го възпираше да го зададе. Броей го изгледа гневно.

— Да? Какво още?

— Не желаете ли наркотикът да бъде подложен на предварителен анализ?

Електорът не бе очаквал подобен въпрос. Криеше ли Кидж някаква важна информация за опасностите от този тибак? Никога не знаеш откъде може да дойде ударът. Но Кидж беше обвързан по един особен начин. Той разбираше какво ще се случи с него, ако измени на Броей. Освен това Джедрик бе работила с тази съставка. Но защо тогава му зададе подобен въпрос? Изправен пред такива неизвестни, Броей проявяваше склонност да се усамотява в себе си, да притваря мигателната ципа на очите си и да се отдава на размисъл, преценявайки вероятностите. Малко по-късно той се размърда и погледна към екрана с образа на Кидж.

— Ако се сдобиеш с достатъчно голямо количество, изпробвай въздействието му върху доброволци — и хора, и гауачини. Останалото ми достави веднага, дори докато траят тестовете, но в запечатан контейнер.

— Сър, носят се слухове за това вещество. Ще бъде трудно да се намерят истински доброволци.

— Ще измислиш нещо.

Броей прекъсна връзката и се върна в другата стая, за да сключи политически мир с Гар и Трия. Не беше готов да влезе в конфликт с тях двамата… все още не.

Стояха точно както ги беше оставил. Трия говореше:

— …най-вероятната възможност и аз трябва да действам в съответствие с нея.

Гар я удостои само с кимване.

Броей също седна и кимна на Трия, която продължи сякаш не бе имало никакво прекъсване.

— Джедрик несъмнено е гений. Погледнете само какъв е индексът й на лоялност. Може би е бил фалшифициран. А взетите от нея решения — едно-единствено съмнително за четири години. Едно!

Гар проследи с пръст червената линия на картата. Беше необичайно чувствен жест, сякаш галеше нечия плът.

Броей го подкани:

— Да, Гар, какво има?

— Просто се чудех дали Джедрик би могла да бъде друга.

Погледът му се стрелна към тавана и после обратно към картата. Двамата разбраха намека му за неканени гости, дошли отвъд Стената на Бога.

Броей погледна към Гар, сякаш го бяха сепнали по време на размисъл. Какво искаше да каже този глупак, повдигайки подобен въпрос в един такъв критичен момент? Отговорът беше съвсем очевиден.

— Съгласен съм с анализа на Трия — рече Броей. — Що се отнася до твоя въпрос… — Той сви рамене като хуманоид. — При Джедрик се наблюдават някои от класическите условия, но… — Отново свиване на рамене. — Въпреки всичко това е светът, който ни е даден от Бога.

Прекараните в Свещената Конгрегация години придадоха на гласа му мазен оттенък, но в това помещение думите имаха чисто светски характер.

— Другите толкова много ни разочароваха — забеляза Гар. — Особено Хави. — Той премести статуетката към центъра на картата.

— Ние се провалихме, защото бяхме твърде нетърпеливи — каза Трия троснато. — Зле подбран момент.

Гар почеса брадичката си с палец. Понякога Трия го тревожеше с обвинителния си тон, с който говореше за техните неуспехи. Той подхвана внимателно:

— Но… ако се окаже, че тя е една от тях, и ние сме пропуснали тази възможност…

— Ще разгледаме въпроса, когато му дойде времето — прекъсна го Броей. — Ако въобще това стане някога. Полза може да бъде извлечена дори от един следващ провал. Фабриките за хранителни продукти ще увеличат значително производството си след прибирането на реколтата. Това означава, че можем да отсрочим взимането на по-трудните политически решения.

Броей остави думите му да увиснат във въздуха и през това време се отдаде на размисъл за събитията около него, съдейки по онова, което се беше случило днес в тази стая. Да, по всичко личеше, че хуманоидите действат в съответствие с някакъв таен план. Това означаваше, че нещата вървят добре: скоро те щяха да се опитат да го свалят… и нямаше да успеят.

Зад Трия се отвори врата. В стаята влезе дебела жена. Тялото й издуваше зеления работен комбинезон, а овалното лице сякаш плуваше в ореола на русите й коси. Върху бузите й личеше издайническата бледнина, която се появяваше в резултат на пристрастеност към съставката дейкон. Тя се обърна раболепно към Гар:

— Казахте ми да ви прекъсна, ако…

— Да, да.

Гар й даде знак, че може да говори открито. Този жест не убягна на Броей. Поредната демонстрация на доверие.

— Ние открихме къде е Хави, но Джедрик не е с него.

Гар кимна и се обърна към Броей:

— Независимо дали Джедрик е техен агент или марионетка, по всичко личи, че те са предприели нещо.

Погледът му за втори път се насочи към тавана.

— Ще действам въз основа на това предположение — рече Трия. Сетне бутна стола си назад и стана. — А сега тръгвам към Развъдниците.

Броей вдигна очи към нея. Ноктите му отново трепнаха под предпазните ципи.

— Не им пречете — напомни той.

Гар се застави да отклони погледа си от гауачина, а умът му заработи с бясна скорост. Често намеренията на Електора бяха трудни за разгадаване, но точно в този момент те изглеждаха съвсем прозрачни — Броей беше убеден, че може да открие Джедрик, и не се интересуваше дали някой знае това. Нехайството му можеше да се окаже много опасно.

Трия, разбира се, също бе схванала всичко, но тя просто се обърна и тръгна след дебелата жена без никакъв коментар.

Гар се изправи като сгъваема линия, отворена до краен предел.

— Най-добре да вървя и аз. Много са нещата, с които трябва да се заема лично.

— Ние разчитаме на теб — отвърна Броей.

Той обаче все още не беше готов да освободи Гар. Нека Трия се поотдалечи. Най-добре тези двамата да не се виждат известно време. Електорът каза:

— Почакай малко, Гар. Има няколко факта, които ме безпокоят. Защо Джедрик действа така прибързано? И защо унищожава документите си? Какво е онова, което не е трябвало да видим?

— Може би е просто опит да ни подведе — отбеляза Гар, цитирайки Трия. — Едно нещо е сигурно: случилото се не е само гневен жест от нейна страна.

— Трябва да има някакъв ключ към тази загадка — каза Броей.

— Искаш ли да рискуваме и да разпитаме Хави?

— Разбира се, че не!

Гар с нищо не показа, че е забелязал гнева му.

— Въпреки казаното от теб и Трия, мисля, че в този случаи можем да си позволим нова грешка. Хави беше… е добре…

— Ако си спомняш — рече Броей, — Хави не беше една от грешките на Трия. Тя прие нашата позиция, след като бе протестирала. Сега ми се иска да я бяхме послушали. — Електорът му даде знак, че може да си тръгва, махвайки нехайно с ръка. — Върви и се погрижи за важните си дела. — Изпрати Гар с поглед.

Да, доколкото можеше да се съди по поведението на този хуманоид, той все още не знаеше нищо за веществото, което Бахранк вкарваше през градските порти на Чу. Гар би скрил тази ценна информация и нямаше да се осмели да повдигне въпроса за проникване през Стената на Бога… Или все пак би го направил? Броей кимна в потвърждение на собствените си мисли. Налагаше се да подходи изключително деликатно.