Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (29)

Гериатричното инженерство и другите начини за удължаване на живота на властимащите представляват заплаха за разумните видове, подобна на господството на самовъзпроизвеждащата се бюрокрация в миналото. И в двата случая се прибягва до прерогативите на безсмъртието за трупане на все повече и повече власт. Това е власт с теологична окраска: неопровержимият Закон и Мандатът на Бога са израз на провидението. Власт, която прекалено дълго е била сковавана в тесни рамки, се отдалечава все повече и повече от изискванията на променливите условия. Носителите й постепенно стават все по-параноични и подозрителни към новаторските модели за промяна; изпълнени с ужас, те бдят над личното си могъщество, избягват всякакви рискове и заслепени водят народите си към разруха.

Наръчник на БюСаб

— Добре, ще ти кажа, какво ме безпокои — рече Кейланг. — Има твърде много неща около този проблем, които не разбирам.

Тя седеше в една неголяма овална стая и наблюдаваше Арич, който плуваше в синкавите води на малкия си басейн. Главата му бе почти на едно ниво с тази на Кейланг. Отново бяха работили до късно през нощта. Тя разбираше причините за това — времето съвсем очевидно не достигаше, но специфичният гауачински привкус на обучението й я караше постоянно да си задава гневни въпроси.

Всичко тук бе толкова нетипично за света на рийвите!

Кейланг приглади робата върху дългото си тяло. Сега тя беше синя, от черния цвят на легумите я делеше само една крачка. По някаква случайност всичко около нея бе в тон с дрехата й: сините стени, синият таван, синият под и синият басейн на Арич.

Върховният Магистрат подпря брадичката си на ръба на басейна и каза:

— Трябва да ми зададеш няколко конкретни въпроса, преди да разсея недоумението ти.

— Ще се защитава ли Маккай или ще заведе дело? Симулаторът…

— Да върви по дяволите този симулатор! Има голям вероятност агентът да сбърка и да възбуди иск. Твоят интелектуален потенциал би трябвало…

— Ами ако не го направи?

— Тогава подборът на съдебните заседатели ще бъде от първостепенно значение.

Кейланг изви тялото си на една страна и усети кано-леглото да реагира на движенията й. Както обикновено, отговорът на Арич само задълбочи чувството й за несигурност. Този път обаче тя сподели опасенията си.

— Продължавам да имам странното усещане, че си ми поверил някаква роля, за която няма да науча нищо до последния момент.

Арич шумно си пое въздух през устата и плисна вода върху главата си.

— Всичко може да се окаже просто едно юридическо упражнение за теб. Възможно е вдругиден по това време Досейди и Маккай вече да не съществуват.

— В такъв случай аз няма да стана легум.

— О, абсолютно съм сигурен, че ти ще станеш легум.

Долавяйки ирония, Кейланг се вгледа в него и каза:

— Колко тънко е въжето, по което пристъпваш, Върховни Магистрате.

— Едва ли е така. Моят път е широк и чист. Знаеш, че има неща, които не мога да допусна. Не мога да предам Закона или своя народ.

— И аз имам подобни задръжки. Но това на Досейди… изкушението е толкова силно.

— И толкова опасно! Би ли се облякъл един рийв в човешка плът, за да научи каква е същността на хуманоидите? Ти би ли допуснала хуманоид да проникне в обществото на рийвите по този…

— Има хора, които биха поели подобен риск. Има дори и гауачини, които…

— Възможностите за злоупотреба са безбройни.

— И въпреки това ти твърдиш, че Маккай вече е по-гауачин от гауачините.

Ципестите ръце на Арич обхванаха ръба на басейна с издадени напред нокти.

— Ние поехме голям риск, подготвяйки го за тази задача.

— И този риск е по-голям, отколкото рискът с мен?

Арич дръпна ръцете си и втренчи в нея немигащи очи.

— Ето какво било!

— Именно.

— Помисли, Кейланг, колко близо до сърцевината на рийвския биологичен вид би ме допуснала ти. Точно на същото разстояние ще те допуснем и ние и нито милиметър повече.

— А Маккай?

— Може би той е стигнал твърде далеч, за да му позволим да живее.

— Ще имам предвид това предупреждение, Арич. Но продължавам да се чудя защо кейлбаните не са могли да предотвратят…

— Те твърдят, че не схващат същността на его-прехвърлянето. Но кой ли може да разбере един кейлбан, да не говорим пък да контролира някой от тях при толкова деликатна ситуация? Дори и този, който е създал Стената на Бога…

— Носят се слухове, че Маккай разбира кейлбаните.

— Той отрича това.

Кейланг разтърка лявата си сипаничава страна с хватателна челюст и усети многобройните белези, оставени от рийвските триади, в които бе участвала. Семейство след семейство, докато накрая се оформеше една гигантска общност. Въпреки това всички бяха рийви. Тази досейдийска афера можеше да се превърне в опасна пародия на рийвския социален модел. И все пак…

— Толкова е омагьосващо — прошепна тя.

— Именно тук е заплахата.

— Трябва да се молим Досейди да изчезне от вселената.

— Може би.

Това я озадачи.

— Какво…

— Опасността може и да не изчезне с унищожаването на Досейди. Според нашия свещен договор ти ще си отидеш оттук заедно с онова, което си научила. Много са и гауачините, които знаят за тази афера.

— А Маккай.

— Заразите се разпространяват — рече Арич. — Не забравяй това, ако се наложи да излезем на Съдебната арена.