Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (28)

Музиката на една цивилизация оказва изключително силно въздействие върху съзнанието и по този начин влияе на най-дълбинните пластове на едно общество. Музиката и нейните ритми развличат и обсебват ума, очертавайки пределите на омагьосаното от нея съзнание. Сложете ръка върху музиката и вие ще имате могъщо оръжие за моделиране на обществото.

Досейдийският анализ, документи на БюСаб

Това се случи половин час преди Джедрик и Маккай да се озоват в коридора, който водеше към нейната квартира. Агентът, съзнавайки какви огромни усилия полага тя, за да скрие страшната си умора, я наблюдаваше внимателно. Досейдийката правеше всичко възможно, за да изглежда бодра и жизнена. Мислите й летяха неотклонно към бъдещия развой на събитията. Но никой не можеше да каже какво точно става в ума й. Маккай не се опита да наруши мълчанието. Имаше си свои собствени грижи.

Коя бе истинската Джедрик? Как смяташе да използва Пчарки? Можеше ли да й се противопостави?

След излизането от прожекционната зала те срещнаха по пътя си поредица от странни затруднения, сякаш преднамерено замислени да осуетят плановете им. Бяха взети всички мерки за бързото им придвижване: охраната бе предупредена, асансьорът — повикан, вратите — отворени. Но всеки път, когато решаваха, че пътят е чист, се появяваха спънки. Ако изключеше факта, че ги забавяха несъмнено важни неща, човек лесно можеше да си въобрази, че всичко това е конспирация.

Група гауачини на 7-и вход искаха да се предадат, но настояваха за преговори. Една от адютантките на Джедрик видя нещо нередно в ситуацията. Отправеното предложение я смущаваше и тя предлагаше да се обсъдя положението. Спря ги по средата на първия коридор, след излизането им от прожекционната зала.

Адютантката бе сравнително възрастна жена и на Маккай му се стори, че има далечна прилика с един рийв, лабораторен работник в БюСаб, който винаги бе проявявал подозрителност и дори враждебност към компютрите. Този рийв бе прочел всички налични исторически данни за еволюцията на подобни апарати и обичаше да напомня на слушателите си за свързаните с Демопола злоупотреби. Човешката история го бе въоръжила с многобройни доводи и аргументи като например периодическите бунтове срещу „поробването от страна на машините“. Веднъж той приклещи Маккай натясно.

— Погледни тук! Виж този надпис: „БВБИ“. Много стар надпис, който е бил окачен над един от вашите древни компютри. Всъщност е абревиатура: „Боклук Вход, Боклук Изход“. Разбираш ли? Те са знаели.

Да. Адютантката на Джедрик му напомняше този рийв.

Маккай се заслуша в думите й. Говореше хаотично и нито веднъж не се спря на нещо конкретно. Той не бе забравил за крайния срок на Арич и за умората на Джедрик; почувства как напрежението започва да го смазва. Информацията на адютантката беше точна, проверена и от други. Най-накрая Маккай не издържа.

— Кой е въвел тези данни в твоя компютър?

Неговото вмешателство я смути, но Джедрик се извърна в очакване на отговора й.

— Мисля, че беше Холджанс — отвърна адютантката. — Защо?

— Доведи го тук.

— Холджанс е жена.

— Така да бъде! Доведи я тук и проверете дали тя наистина е човекът, въвел данните.

Холджанс имаше изпито лице и дълбоки бръчки около блестящите очи. Косата й бе тъмна и къдрава, а кожата — почти с цвета на неговата собствена. Да, Холджанс беше въвела тези данни в компютъра, защото пристигнали по време на нейната смяна и тя решила, че са твърде важни.

— Какво искаш? — попита тя.

Това не беше проява на грубост, а просто досейдийска прямота. Наоколо ставаха важни неща. Не пилей времето си!

— Ти ли си видяла анализа на предложението на Купчините да се предадат?

— Да.

— Доволна ли си от него?

— Данните бяха въведени правилно.

— Не отговори на въпроса ми.

— Разбира се, че съм доволна.

Явно беше готова да се защитава срещу всяко обвинение за пропуск в работата и.

— Кажи ми, Холджанс — рече той, — ако искаш компютрите на гауачините да дадат неточни оценки, какво би направила?

Тя се замисли за миг, сетне примигна и погледна уплашено към Джедрик, която изглеждаше потънала в мислите си.

— Вижте, господине, ние имаме редовна филтрираща процедура за предотвратяване на…

— Именно! — отсече Джедрик. — Ако аз бях гауачин, не бих правила това точно сега.

Тя се обърна и даде нареждане на охраната си.

— Това е капан! Погрижете се за случая.

Когато слязоха от асансьора на етажа на Джедрик, изникна ново препятствие — човек от ескорта, с когото Маккай бе отишъл до 18-и вход. Казваше се Тоду Пелас и агентът се обърна към него по име, забелязвайки прикритото задоволство, с което това бе посрещнато. Пелас също се колебаеше дали да изпълни една заповед.

— Трябва да подкрепим маневрата на Трия, атакувайки горната улица, но там има няколко паднали дървета и разни други боклуци, които никой не иска да махне от два дни.

— Кой събори тези дървета? — попита Маккай.

— Ние.

Той разбра. Заблуда на противника. Гауачините е трябвало да повярват, че съборените дървета ще послужат като прикритие по време на атаката, но през следващите два дни такава е нямало.

— Сигурно при тях е доста напечено — подхвърли Джедрик.

Маккай кимна. По всяка вероятност беше така. Другата възможност бе гауачините да предполагат, че хуманоидите само се опитват да ги заблудят, че ще атакуват в тази точка. Но тъй или иначе, и двете страни отказваха да разчистят съборените дървета през тези два дни.

Джедрик си пое дълбоко въздух.

— Ние ги превъзхождаме по огнева мощ, и когато Трия… е, добре, ще трябва да се врежеш право в…

Маккай я прекъсна.

— Отмени атаката.

— Но…

— Отмени я!

Тя разбра посоката на разсъжденията му. Броей научил много от подготвените от Гар и Трия военни части. Самата Джедрик бе ударила завършващия акорд при този урок. Нямаше никаква нужда да дава нови нареждания.

Пелас бе поел риска да се подчини на Маккай, без да изчаква отговора на Джедрик, макар да беше под нейно командване. Той вече бе свалил комуникатора от колана си и сега говореше бързо в него.

— Да! Окопайте се и бъдете готови за отбранителни действия.

После добави, но така, че да не го чуят:

— Не мога да го уредя оттук.

Малко по-късно Джедрик и Маккай влязоха в стаята й. Жената се облегна на вратата, без вече да се опите да скрие умората си.

— Маккай, ти ставаш истински досейдиец.

Агентът спря пред един от плотовете на ламперията и дръпна леглото.

— Имаш нужда от почивка.

— Няма време за това.

Да, тя знаеше всичко за шестдесетчасовия срок оставаха по-малко от петдесет и пет часа. Унищожаването на Досейди беше за нея неочакван ход от страна на „Х“ и Джедрик не можеше да си го прости.

Той се обърна, погледна я внимателно и видя, че бе прескочила някаква предварително определена граница отвъд която настъпваше пълното изтощение. Тя не разполагаше с усилватели за мускулите и сетивата, нито едно от онези помощни съоръжения, до които Маккай можеше да прибегне в критични ситуации. Джедрик имаше единствено великолепния си ум и тяло. А те бяха на изчерпване. Въпреки това продължаваше да се бори, което говореше красноречиво за силата на нейната мотивация.

Маккай се трогна дълбоко от обстоятелството, че тя не го смъмри нито веднъж задето бе премълчал огромната опасност, която грозеше Досейди в лицето на Арич. Един гауачин в положението на Арич можеше да унищожи цяла планета, а Маккай е бил принуден да скрие това — Джедрик бе преглътнала този факт.

Но предложената от нея алтернатива пораждаше у самия него много опасения.

Размяна на тела?

Сега той разбираше ролята на Пчарки, цената, която старият гауачин трябваше да плати за собственото си оцеляване. Джедрик му я беше обяснила:

— Той ще извърши това прехвърляне още веднъж. В замяна ние ще го освободим от Досейди.

— Ако е един от първите… защо просто не напусне планетата?

— Все още не сме му дали необходимото тяло.

Маккай подтисна чувството си на ужас. Но от историята на Досейди, видяна през погледа на Джедрик, ставаше ясно, че в договора с кейлбаните, който държеше в окови тази планета, умишлено е била оставена вратичка. Дори Фани Мае бе споменала нещо такова. Той можеше да напусне Досейди в чуждо тяло. Ето основната цел на този експеримент.

Нови тела!

Подмяна на старите с нови!

Арич бе очаквал това да бъде най-голямата примамка за привличането на Маккай в гауачинския заговор. По този начин той се надяваше да се възползва от неговите изключителни качества и могъщото му положение в БюСаб.

Ново тяло вместо старо.

От агента се искаше единствено да им сътрудничи в унищожаването на една планета, да скрие истинската цел на този проект и да им помогне за организирането на още по-добре законспирирана търговия с тела.

Но Арич не бе предвидил какво може да се получи от формулата Джедрик плюс Маккай. Сега те споделяха една и съща мотивация и омраза.

Джедрик все още стоеше, подпряна на вратата, в очакване на отговора му.

— Кажи ми какво трябва да направя — рече той.

— Сигурен ли си, че си готов…

— Джедрик!

Стори му се, че вижда в очите й сълзи. И не че ги криеше, тя по-скоро се бореше с тях, след като дълго време ги беше сподавяла, без останалите да го забележат. Най-накрая успя да каже, сочейки с ръка:

— Таблото до леглото. Там има едно пневматично резе.

Към таблото бяха монтирани два блещукащи електрода с диаметър около два сантиметра. По тях пробягваха същите искри като при клетката на Пчарки. Бяха вертикални, с извивка под прав ъгъл на нивото на пояса, но при отварянето на таблото се завъртяха успоредно на пода — две блестящи ръчки на около метър една от друга.

Маккай се вторачи в тях. Почувства някакво стягане в гърдите. Ами ако се лъжеше в Джедрик? Можеше ли въобще да се вярва на който и да е досейдиец? Тази стая сега му се струваше позната като собствената му квартира или Главната Централа. Именно тук досейдийката му беше преподала някои от най-важните уроци. И въпреки това… той знаеше какво му се предлага. Ненужното тяло заедно с егото на донора се унищожаваха моментално. Защо?

— Ще получиш отговор на своя въпрос, когато свършим.

Типичният досейдийски маниер на общуване — неопределен, с многобройни алтернативи.

Той огледа стаята. Беше му трудно да повярва, че познава това място само от няколко дни. Вниманието му отново се насочи към блещукащите електроди. Пореден капан?

Разбираше, че губи скъпоценно време; трябваше вече да приключи с това. Но какво ли щеше да е, когато се озовеше в плътта на Джедрик и носи нейното тяло, както своето сега? Панспечите пренасяха егото от тяло в тяло. Но с донора се случваше нещо неописуемо, което те не желаеха да разкрият.

Разтреперан, Маккай пое дълбоко въздух.

Тъй или иначе, прехвърлянето трябваше да бъде извършено. Той и Джедрик споделяха една и съща цел. Заговорничката многократно бе имала възможност просто да избяга или да удължи живота си… именно по този начин, както сега разбираше, Броей бе използвал тайната на Досейди. Обстоятелството, че тя бе чакала някой си Маккай, го караше да й вярва. Последователите на Джедрик също й вярваха — а те бяха досейдийци. Ако той и Джедрик успееха да избягат, Арич щеше да се озове лице в лице с един далеч по-различен Маккай от онзи наивник, който преди няколко дни бе прекосил Периферията.

И все пак, изкушението оставаше. В това нямаше никакво съмнение. Махаш старото тяло и получаваш ново. А Периферията бе основният източник за суров материал; силни, гъвкави тела. Телата на оцелелите в онези условия.

— Какво трябва да направя? — попита той.

Усети ръката й върху рамото си и я чу да казва някъде до него:

— Ти си истински досейдиец, Маккай. Изумително.

Погледна и разбра колко много й е коствало да стигне от вратата дотук. Прихвана я през кръста и и помогна да седне на леглото, така че да достига електродите.

— Кажи ми какво да направя.

Тя втренчи поглед в металните пръчки и Маккай разбра, че основният двигател в нея бе яростта — ярост, насочена срещу Арич, въплъщението на „Х“, въплъщението на тяхната съзнателно обмислена участ. Той я разбираше. Разбулването на загадката Досейди остави съзнанието му празно, но по периферията на разсъдъка му се беше натрупал такъв гняв, какъвто не беше изпитвал никога през живота си. Ала той все още работеше за БюСаб. Досейди не биваше да стане причина за нови кръвопролития, гауачините трябваше да престанат да се крият зад вечните си оправдания.

Гласът на Джедрик прекъсна потока на мисълта му и той разбра, че тя споделя някои от опасенията му.

— Произлизам от стар род на еретици. Никой от нас не се е съмнявал, че Досейди е престъпление и че някой ден престъпниците ще получат възмездие.

Маккай почти изпъшка. Дано да не си има работа със стария блян за Месията! Не и това! Нямаше да играе тази роля, дори и заради Досейди.

Джедрик сякаш прочете мислите му. Навярно бе станало точно така, ако се вземеше предвид аналоговия модел, който тя носеше в главата си.

— Ние не сме очаквали героя, дето ще ни спаси. Знаехме, че който и да дойде, ще бъде също толкова несъвършен, колкото и останалите пришълци отвъд Стената на Бога. Ти беше тъй… тромав. Кажи ми, Маккай, коя е силата, която движи Досейди?

В първия момент бе готов да отговори: „Властта“.

Тя забеляза колебанието му и го изчака.

— Властта да промениш условията си на живот — каза той.

— Караш ме да се гордея с теб.

— Но как разбра, че точно аз съм…

— Маккай!

Той преглътна и рече:

— Да, предполагам, че това е било най-лесното.

— Много по-трудно беше да схвана какви са твоите качества и да те превърна в досейдиец.

— Но аз бих могъл да бъда…

— Кажи ми как постигнах това, Маккай.

Разбираше, че тя го подлага на тест. Какво я бе убедило, че той е необходимият и човек?

— Бях изпратен тук, без Броей да разбере това.

— И не беше никак лесно. — Погледът и се стрелна към тавана. — От време на време се опитваха да ни подмамят. Хави…

— Компрометиран, омърсен…

— Ненужен. Понякога през очите на Хави гледа някой Друг.

— През моите очи гледам само аз.

— Това бе първото, което Бахранк ми докладва за теб.

— Но дори и преди…

— Да?

— Те са използвали Хави, за да ти съобщят за идването ми… а той ти е казал, че можеш да използваш моето тяло. До определен момент навярно е говорил истината. За теб не е било проблем да разгадаеш Хави! Колко ли умни са се почувствали! Планът им е изисквал да бъда уязвим… истински уязвим.

— Това беше първото нещо…

— …което откри за мен. — Той кимна. — Подозренията ми намират потвърждение. Спомням си за парите, които ми бяха дали. Бил съм просто примамка. Трябвало е да бъда елиминиран. Аз бях могъщ враг на твоите врагове.

— Те предизвикаха гнева ти и ти взе страната на справедливостта.

— Нима си забелязала и това?

— Маккай, толкова е лесно да се разгадаят мислите на човек като теб.

Толкова лесно!

— И оръжията, които донесох. Надявали са се да ги използвате и да се самоунищожите. Изводът…

— Щях да открия това, ако познавах Арич от първа ръка. Ти знаеше какво е намислил да прави с нас. Грешката ми беше, че взех страховете ти за чисто лични. По-късно…

— Губим ценно време.

— Безпокоиш се, че ще закъснеем?

Маккай още веднъж погледна блещукащите електроди. Каква беше тайната на Пчарки? Стори му се, че събитията прииждат към него като река и го поглъщат. Каква сделка бяха сключили всъщност Джедрик и Пчарки? Тя видя този въпрос, изписан на лицето му.

— Винаги сме знаели, че Пчарки е само оръдие в ръцете на Бога, който ни държи в плен. Ние наистина принудихме Бога — този кейлбан — да сключи с нас сделка. Смяташ ли, че не бихме забелязали, че енергията на онази клетка и на Стената на Бога е една и съща? Няма повече време за губене, Маккай. Трябва да проверим стойността на сделката.