Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (26)

Съществува ли консенсус и добра информираност, когато управляващото малцинство тайно разпалва войни, за да оправдае наличието на свои милитариспшчни сили? Историята вече е отговорила на този въпрос. Днес всяко общество в Съюза на Разума отразява историческия извод, че липсата на пълна информираност може да се счита за най-тежко престъпление.

Из „Съдът на съдилищата“

Не беше минал и час от затварянето на 18-и вход, когато Маккай и ескортът му се завърнаха в щаб-квартирата на Джедрик. Той ги поведе към здраво охранявания страничен вход с експресния асансьор, защото точно в този момент не му се искаше да се срещне с Пчарки. Пчарки беше ненужно отклонение. Щом се озоваха в коридора, нареди на хората си да починат и да хапнат, и повика асансьора. Вратата му отвори дребно момиче, хуманоид на около петнадесет години, което делово му кимна да влезе в тъмното пространство.

Въпреки естественото си недоверие към всичко на тази планета, приемайки поканата му, Маккай се вгледа внимателно в него. Беше диво създание, с мръсни ръце и лице, облечено в сива дреха до коленете. Самият факт, че бе жива, говореше недвусмислено за стотици сексуални отдавания срещу остатъци от храна. Но това не породи у него никакво негодувание и той осъзна колко много му е повлияла Досейди. Ти си правила онова, което са те принуждавали обстоятелствата, когато тези обстоятелства са били непреодолими. Изборът е бил: или проституиране, или гибел. И без съмнение някои са предпочели смъртта.

— Джедрик — рече той.

Момичето натисна няколко клавиша и малко по-късно агентът се озова в непознат коридор. Но пред вратата в дъното му стояха двама войници, които познаваше. Те не проявиха и най-малък интерес към него, когато отвори рязко вратата и премина между тях.

Озова се в малко празно преддверие, но точно пред него имаше друга врата. Отвори я с по-голяма увереност, отколкото чувстваше, и влезе в сравнително просторна и сумрачна прожекционна зала с неясни силуети, седнали с лице към холографски фокус от лявата му страна. Разпозна профила на Джедрик и се настани тихо до нея.

Тя не отклони очи от x-фокуса, където едно изображение на Броей гледаше нещо над раменете им. Маккай забеляза смътно доловимото отклонение в компютърния симулативен модел. Този Броей не беше от плът и кръв.

Някаква фигура в дъното на залата стана и я прекоси, за да седне до друг неясен силует. Един от прожекционните лъчи проблесна и Маккай разпозна Гар.

Агентът прошепна на Джедрик:

— Какъв е този симулативен модел?

— Броей започва да става непредвидим.

Мисията на самоубийците. Маккай погледна към модела и се запита защо липсва синхронен звук. А, да. Те четяха по устните, а звукът беше намален, за да не отвлича вниманието им. Джедрик разработваше симулативния модел на Броей, който беше в главата й. По всяка вероятност тя разполагаше с още един такъв модел, по-точен от този на Броей, който и даваше възможност да изпревари реакциите на Йори Х. Маккай.

— Наистина ли си способна да направиш това? — попита агентът.

— Защо отвличаш вниманието ми с подобни глупости?

Маккай се замисли. Да, това бе добър въпрос. И той вече знаеше отговора. Джедрик бе готова да размени тялото си с неговото и да избяга отвъд Стената на Бога. Щеше да изпълни намерението си, освен ако той самият не разгадаеше механизма на прехвърлянето.

Вече бе научила за шестдесетчасовия срок и навярно знаеше какво означава. По-малко от шестдесет часа. Досейдийците умееха да направляват изключително сложни обективизации на базата на ограничена информация. Маккай реши да проследи симулативния модел на Броей.

Фигурата във фокуса разговаряше с една дебела жена-хуманоид, която държеше някаква тръба. Маккай се досети, че това е комуникатор за полеви условия.

Джедрик се обърна към Гар:

— Тя все още ли е с него?

— Наркомания.

Разговор от две изречения, заключаващ в себе си всички изгоди, които можеха да бъдат извлечени от тази жена. Агентът не попита за какво наркотично средство става дума. На Досейди имаше твърде много видове наркотици, често монопол на този или онзи, с чиито особени характеристики, изглежда, всички бяха запознати. Това беше една издайническа празнина в инструкциите на Арич — монополите и тяхното приложение.

Докато Маккай наблюдаваше фокуса, причините за тази прожекция му ставаха все по-ясни. Броей отказваше да повярва на донесението на Хави.

Ето го и Хави.

Джедрик хвърли бърз поглед към Маккай при появата на симулативния модел на шофьора. Сега вече нямаше никакво съмнение. Тя включваше агента на БюСаб в сметките си.

Маккай сви устни. Джедрик е знаела, че Хави ще окаже върху мен разлагащо влияние. На тази проклета планета никой не можеше да произнесе думите: „Обичам те.“ О, не. Досейди трябваше да има свой неповторим почерк.

— Повечето от данните за тази симулация са отпреди началото на военните действия — рече Маккай. — Това е лишено от всякакъв смисъл. По-добре да помолим компютъра да ни пусне някакви красиви картинки. Защо не надникнем в паметта си? Може би някъде в съвместния ни опит с Броей…

Нечий смях отляво прекъсна мисълта му.

Твърде късно забеляза, че всяко кресло в залата имаше облегалка за ръката, настроена към симулативните модели. Присъстващите правеха точно онова, което им беше предложил, но по много по-сложен начин. Фигурите във фокуса бяха свързани към комбинираната им памет. Същата облегалка имаше и от дясната страна на Маккай. Изведнъж той осъзна колко нетактичен и празнословен изглежда в очите на тези хора. Не пилееха енергията си в излишни думи. Всеки, който го вършеше, според тях бе или малоумен, или зле подготвен… или не от Досейди.

— Този винаги ли съобщава очевидното?

Маккай се запита дали вече не е изгубил лейтенантския си пост и възможността да разследва загадката на Периферията, но… не, за това сега нямаше време. И все пак, трябваше да се опита да проникне в Периферията по друг начин.

— Той е нов — отвърна Джедрик. — Да си нов не означава задължително да си наивен, както би трябвало да знаеш.

Агентът постави дясната си ръка върху контролните уреди на облегалката. Ефектът беше моментален. Това приспособление приличаше на онези от Съюза на Разума, като без съмнение за модел бяха послужили входовете на Демопола. Той бавно промени изображението на Броей във фокуса, сетне натисна клавишите по-силно — увисналите челюсти, възлестите брадавици на мъжки гауачин. Накара образа да застине неподвижно.

— Колебаеш ли се? — попита Гар.

Вместо него отговори Джедрик.

— Причината е в знанието, което е донесъл със себе си. — Пръстите й заиграха по клавишите върху облегалката, прожекцията спря, осветлението в залата бе включено.

Маккай забеляза, че Трия я нямаше.

— Гауачините са евакуирали някъде жените си — рече той. — Сигурно не е трудно да разберем къде. Нареди на Трия все още да не предприема нападение срещу коридора на Броей.

— Защо да отлагаме? — попита Гар.

— Броей вече почти е евакуирал всички от коридора — отвърна Маккай.

Гар не се опита да скрие раздразнението си.

— Нито един от тях не е проникнал през онзи изход към Периферията.

— Не към Периферията — обади се Джедрик.

Сега всичко й стана ясно. Маккай й бе дал необходимата опорна точка. Време беше да го използва, както бе смятала още от самото начало. Тя го погледна.

— Двамата с теб имаме да свършим още нещо. Готов ли си?

Агентът не отговори. А и какъв ли можеше да бъде отговорът на един досейдийски въпрос? Толкова много неща оставаха неизречени на тази планета, че само роденият тук успяваше да се ориентира във всичко. За пореден път се почувства като плиткоумен пришълец, дете със съмнителен потенциал, попаднало сред нормални възрастни хора.

Джедрик стана и погледна към Гар.

— Предай на Трия да бъде в готовност и да чака следващи нареждания. Говори и с Броей. Използвай откритата линия. Сега твоите фанатици ще ни свършат чудесна работа. Дори само неколцина от тях да стигнат до комплекса с Гралузите, ще бъде достатъчно, както ще стане ясно и на Броей.

Маккай забеляза фамилиарно дидактичния й тон, докато даваше заповедите си на Гар. Беше причудливо балансиран начин на изразяване, който по-рано тя използваше при разговорите си с него самия. Джедрик се усмихна, когато видя, че е открил това.

— Да вървим, агенте. Нямаме много време за губене.