Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (24)

При подходящ лост, опрян в подходяща точка, всеки разум може да избухне в изумително само-осъзнаване.

Мисъл на древен мистик от човешката раса

— Ако тя не допусне грешка или не открием някакво неочаквано предимство, ще бъде само въпрос на време да ни помете — отсече Броей.

Той седеше в своето орлово гнездо на най-високата точка от най-високата сграда сред Хълмовете на Консисторията. Бронираната овална стая имаше един-единствен прозорец на около петнадесет метра, точно срещу Броей, през който се виждаше как слънцето залязва между стените на каньона. От лявата му страна се намираше малка масичка с комуникатор. До нея чакаха четирима от офицерите му. По-голямата част от останалото пространство в стаята бе заето от карти, позиционни табла и други командни съоръжения, със съответните оператори край тях.

Разузнавателната служба на Електора току-що му бе докладвала, че Джедрик е пленила Гар и Трия.

Един от офицерите, слаб гауачин, по чието тяло Периферията бе оставила и красноречиви следи от лишения, погледна колегите си и се покашля.

— Време ли е да капитулираме?

Броей поклати отрицателно глава подобно на хуманоид.

Аз им казах, че е време, помисли той.

Сетне го обзе усещане на празнота. Бог отказваше да продума. Никой на този свят вече не се подчиняваше на старите заповеди.

Ние бяхме излъгани.

Силите на Божествения Воал го бяха измамили, бяха измамили неговия свят и всичките му обитатели. Те бяха…

— Този агент… — поде офицерът.

Броей преглътна и каза:

— Съмнявам се дали Маккай има дори и най-бегла представа за това, как тя го използва.

Той погледна купчината доклади върху масата с комуникатора; повечето касаеха Маккай. Разузнавателната му служба бе свършила добра работа.

— Ако го хванем и убием… — осмели се да добави офицерът.

— Твърде късно е за това — отвърна Броей.

— Можем ли да избегнем капитулацията?

— Тази възможност винаги съществува.

Отговорът му явно не допадна на нито един от четиримата офицери. Този път заговори друг гауачин, дебел и с лъскавозелена кожа:

— Ако се наложи да капитулираме, как ще разберем за…

— Ние никога не трябва да капитулираме и ще се погрижим тя да узнае това — прекъсна го Броей. — Джедрик има намерение да ни избие до крак.

Ето! Каза им го.

— Коридорът… — промълви един от тях.

Броей го спря с втренчения си поглед. Този глупак би трябвало да е наясно, че не са в състояние да прехвърлят дори малка част от силите си в Периферията, преди Джедрик и Трия да са затворили прохода. А даже да успееха да избягат там, какво щяха да правят? Нямаха никаква представа къде са заровени проклетите фабрики и складовете за храна.

— Ех, ако можехме да освободим Трия — подхвърли слабият офицер.

Броей изсумтя презрително. Той се беше молил Трия да влезе в контакт с него и да започнат открити преговори. Но от нея не бе дошла никаква вест, дори и след като отстъпи в онзи невъзможен анклав. Следователно тя бе изгубила контрол над хората си извън града. Всички останали сведения потвърждаваха този извод. С Периферията не бе установявана никаква връзка. Тези територии бяха вече под властта на Джедрик. Трия би му изпратила вест веднага щом осъзнаеше в колко чудовищна ситуация е изпаднала. Тя би преценила всяка информация, всеки контраудар в тази игра и накрая щеше да се ориентира кой може да й предложи най-висока цена.

И все пак, кой наистина? В края на краищата Трия бе хуманоид.

Броей въздъхна.

И този Маккай — видиотен учен, дошъл отвъд Стената на Бога, специалист по оръжията. Джедрик трябва да е узнала за идването му предварително. Но как? От боговете? Едва ли. По всичко личеше, че Джедрик е прекалено умна, за да бъде подлъгана от боговете измамници.

Тя е по-умна, по-предпазлива и по-досейдийка от мен.

Тя заслужава победата.

Електорът стана и отиде до прозореца. Зад него офицерите му си размениха тревожни погледи. Можеше ли да ги измъкне от тази бъркотия?

Той виждаше едно ъгълче от тесния коридор към Периферията. Не чуваше тътена от битката, но оранжевите цветове на експлозиите му подсказаха, че сраженията продължават. Играта на Джедрик беше ясна. Гауачините отвъд Стената на Бога, които бяха създали това адско място, бяха бавни… ужасно бавни. И в крайна сметка те нямаше да са в състояние да прозрат намеренията й. Щяха ли да се намесят тук — тези гауачини със забавено умствено развитие — и да се опитат да я спрат. Очевидно тя смяташе, че е възможно. Всички нейни действия доказваха колко добре се е подготвила за ония глупаци отвън. Броей почти й желаеше успех, но в същото време разбираше, че цената, която той и хората му трябваше да платят, бе непоносима.

Ходовете на Джедрик бяха така изчислени, че да не му остане време да реагира. Тя имаше Маккай. Използваше го като чудесен инструмент. И какво щеше да направи той накрая, когато разбереше окончателните й планове? Да… Маккай бе един съвършен инструмент в ръцете на Джедрик.

Без съмнение тя бе очаквала този инструмент, знаейки предварително за неговото пристигане.

О, богове! Тя бе невероятна!

Електорът се почеса по възлите между гръдните си кухини. Е, добре, все още имаше някои неща, които бяха по силите на заловените в капан хора. Той се върна при офицерите си.

— Напуснете коридора! Направете го тихо и бързо. Изтеглете се към вътрешните стени.

Офицерите тъкмо се канеха да тръгнат, когато Броей ги спря.

— Искам също няколко внимателно подбрани доброволци. Обяснете им затруднението, в което се намираме така че да няма никакви недоразумения. Те ще бъдат помолени да се пожертват по нечуван за гауачините начин.

— Как?

Въпросът бе зададен от мършавия офицер. Броей се извърна към него. Роденият в Периферията гауачин би трябвало да го разбере пръв.

— Ние ще увеличим заплащаната от Джедрик цена. Сто от техните хора срещу един от нашите.

— Акции на самоубийци — подхвърли слабият.

Електорът кимна и продължи:

— И още нещо. Искам Хави да бъде доведен тук, както и да бъдат издадени заповеди за увеличаване на дажбите на хуманоидите от запасите в специалния резерв.

Двама от офицерите заговориха едновременно:

— Те няма да са самоубий…

— За тях съм намислил нещо друго.

Кимна сам на себе си. Да, наистина. Някои от тези хуманоиди все още можеха да му бъдат от полза. Малко вероятно беше да му служат, както Маккай служеше на Джедрик, но все пак такава възможност съществуваше… да, такава възможност. Може би Джедрик не знаеше със сигурност как Броей ще използва хуманоидите си. Например Хави. Несъмнено тя бе мислила за Хави и се беше отказала от него. Само по себе си това можеше да му послужи за нещо. Броей махна с ръка на офицерите си да напуснат залата и изпълнят заповедите му. Бяха видели в него една нова решимост и щяха да я предадат на подчинените си. Това също можеше да бъде от полза. Така щеше да забави момента, когато хората му щяха да заподозрат, че играе отчаяна игра.

Той се върна при комуникатора си, повика агентите по издирванията и им даде нови нареждания. Може би те все пак щяха да постигнат онова, което Джедрик очевидно бе постигнала с Пчарки… ако успееха да открият Пчарки.