Христо Смирненски
Сняг ^[0]

У четири таз сутрин станах

и гледам едър сняг вали.

— Вали, помислих си, нали

не си обложен още с данък^[1]!

 

И ето девствен сняг се сипе,

над блудния престолен град,

за да покрие всяка смрад

и всички купища и дрипи.

 

Но пада той и се стопява

и бликват вред потоци кал.

— Това е вече цял скандал!

Щом е така — да спре тогава!

 

Но той спокойно пак се рони,

обилно, щедро си вали

и се топи, като че ли

валят оранжеви закони.