Христо Смирненски
Брои се до три! ^[0]

Такъв обичай е приет

и днеска той навред цари:

кажи-речи, по целий свет

брои се винаги до три.

 

В детинството си още чух,

че над поля, реки, гори

са бог, Исус и св. Дух —

лъжа еднаква, басни — три.

 

В казармата като войник

на плаца зъзнех от зори

и слушах там тържествен вик:

„Едно, две, три! Едно, две, три!“

 

В села, градища всеки час

триглава хидра ни мори:

духовник, воен и думбаз —

и тук броено пак до три.

 

Беднякът гол и необут,

невиждал повече пари,

сред своя непосилен труд

е свикнал да брои до три.

 

Против кръвника-капитал

пожара трети път гори:

да, тоз интернационал

краси го важна цифра 3.

 

А ето виждаме ний днес

от тройките артък дори:

в Москва е третия конгрес,

това е вече тройно три!

 

Не знам що мислят у Москва,

не знам какво се там крои;

аз знам и вярвам у това:

и робът ще брои до три!