Христо Смирненски
Замръзнала пролет ^[0]

Пролетта безпричинно притули се

сред снега на далечни гори

и в безлюдните столични улици

разбунтувал се вихър цари.

 

А с вида на египетска мумия

отминава смразен минувач

и зоват ни към грях и безумия

и студът, и вечерният здрач.

 

Но с кокичета снежни закичена,

ти си пак без другар и покров;

и по цяла нощ нявга обичана,

днес се молиш за капка любов!

 

А си толкоз красива и спретната,

съчетала смеха и скръбта!

Но умира безпомощно сетнята

безответна усмивка в нощта…

 

Пролетта безпричинно забави се

и градът е от студ вкаменен,

а забравен от лани, красавице,

грей в сърцето ти пролетен ден.