Христо Смирненски
Иде! ^[0]

Над Дунав пълновод^[1]

един комин дими;

загадъчно гърми

и свири параход.

 

От българския брег

камбаните звънят —

вестяват светъл път

на богочеловек.

 

На параходний борт

е жълтият Христос^[2],

незнаен кат въпрос

и важен като лорд.

 

От север иде той —

пророк и дипломат,

обходил божи свят

със мисии безброй.

 

По примера велик

на първия Христос,

навсякъде бе бос

добрий му ученик.

 

Но той не беше прост

да ходи бос по лед —

той бродеше навред

в познанията бос…

 

И чакат го сега

апостоли наред

с усмивка и привет

да слезне на брега.

 

И щом се той вести,

ще гръмнат те за миг:

„Учителю велик,

какво направи ти?“

 

Премъдрий дипломат

над буйната река

ще махне със ръка

замислен и нерад.

 

И с тежкия си глас

ще каже: „Господа,

у мократа вода

направих дупка аз!“

 

Над Дунав пълновод

един комин дими;

загадъчно гърми

румънски параход.