Христо Смирненски
Коледна елегия ^[0] (Злободневка)

Ще премине като сън

Коледа и таз година,

светлият камбанен звън

из простори ще застине.

 

Зер се смятат чудеса

чаша вино и прасето,

че монетната роса

омръзнала е на небето.

 

А, простете, господа,

ний, макар и сиромаси,

врагове сме на глада

и на празните стомаси.

 

Мигар да се наядеш

до насита на вечеря,

ще остане пак копнеж

и далеч от нашта сфера?

 

А нима и този път

вино кръстено ще пием

и потръпващата плът

в старо рухо ще обвием?

 

Ех, бай Коледа, прости!

По-добре ти прескочи ни

и по нази се вести

в по-разумните години.