Уилям Бътлър Йейтс
Второто пришествие

Развива се, развърта се спиралата —

соколът вече губи соколаря.

Оста не стяга. Всичко се разпада.

Анархия се плисва над земята.

Плющи кръвта и дето поглед стига,

обредът на невинността се дави.

Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък

са пълни с целеустремена страст.

 

Да, явно идва ново Откровение.

Да, явно идва Второто пришествие.

Пришествие! Тъкмо да викна, в миг

пред взора ми Духът на мирозданието

ражда огромна твар: там, сред пустинята,

гигант с човешки лик и лъвско тяло,

с очи свирепи, голи като слънцето,

размърдва хълбок, а около него

пустинни птици гневно вият сенки.

Отново пада мрак. Но вече знам,

че двайсет века мъртъв сън са сринати

в суров кошмар от нова детска люлка —

и кой зъл звяр, дочакал своя час,

пълзи към Витлеем да се роди?