Уилям Бътлър Йейтс
Той утешава своята любима

Аз чувам Конете на Мрака — ехтящи копита,

нажежени зеници, гриви, пръхтящи от мощ.

Северът ги застила с леплива, лазеща нощ,

Изтокът с радост потайна в зори ги връхлита,

Западът рони роса и въздиша с печал,

Югът сипе порой от рози в пламтящи одежди.

О, щетни Сънища, Блянове, Страсти, Надежди —

Конете на Злата съдба препускат сред плисъци кал.

Любима, очи притвори, сърцето ти нека бие

до моето, нека косата ти ме засипе без звук —

дано плющящите гриви и тежкия тропот да скрие,

та самотата на име Любов да си иде оттук.