Христо Калчев
Вълчи капан I (4)

IV

В началото на пролетта Козела реши, че е време да действа. Обади се на двамата гавази в Охрид, за да се убеди, че поддържат Маджо цял и невредим нае rent a car БМВ и потегли по най-прекия път. Капанът беше заложен в едно кафене на бензиностанция от веригата OMV. Козела забеляза първо русата. Изглеждаше изумително красива, а бе толкова млада, че му се подкосиха краката. Пиеше кафе с мляко или мляко с кафе — един от обичайните буламачи, които се сервират на подобни места.

— Майка ти знае ли къде си? — настани се удобно до нея Козела.

— Не ме пуска да направя крачка, без да ме контролира — усмихна се мило мацето.

— Не думай! — поръча си от същата блудкавост Козела и в този момент до него седна още по-впечатляваща жена. Русото момиче звучеше някак си цялостно, а тази жена се състоеше от детайли. Започваше с високи токчета, продължаваше с безкрайно дълги, деликатно прикрити с къса поличка бедра и нагоре се състоеше от великолепни гърди и бяла лебедова шия. Очите и бяха светли — нито сини, нито зелени. Носеше косата си късо подстригана с равен бретон, очертаващ високото й чело и изобщо не се притесняваше от ситните бръчки по слепоочията си.

— Ето я и мама! — изтърси русото момиче.

— Удивително! — разсмя се искрено Козела. — В такъв случай, как ли изглежда баба ти?

Майката се казваше Ана-Мария Петрова Трешер-Капоне. Явно бе взела фамилиите на всичките си мъже. Малката също се казваше така плюс едно Емили отпред. „Да ви еба майката?“ — тегли им по една Козела и продължи към Охрид. Беше му пределно ясно, че не е възможно живи хора да носят по толкова много имена, освен ако не са испанци или португалци, затова изобщо не се изненада, когато ги откри в бара на следващата OMV бензиностанция. Малката седеше в абсолютно същата поза. Сякаш се бе преместила във времето и пространството без дори да си направи труда да разплете дългите си, обути в скъсани дънки крака. И пиеше същия буламач.

— Къде е мама? — попита, предлагайки й цигара Козела.

— Подмива се в тоалетната — отвърна безочливо малката.

— Добре си възпитана, не може да ти се отрече, малката! — засмя се Козела. — Какво искате от мен?

— Мама ще ти каже.

Работата се оказа по-проста, отколкото Козела очакваше. Ана-Мария с всичките си имена, късата си поличка и измислената си щерка беше пратена да предложи на Козела сделка със Сретен Йосич. Лудото сръбско копеле не мирясваше дори от пандиза.

* * *

Бойко Борисов смяташе за един от най-големите си успехи откриването на офиса на Сикрет Сървис в София. Беше използвал всичките си връзки в подземния свят, за да разгроми няколко големи печатници за фалшиви пари. Заловените бяха дребни риби — половината българи, половината македонци, но без съмнение работеха за големите асове в бранша. Само през 2002 година българската полиция конфискува над 500 хиляди ментета с номинал от 50 евро. В общи линии не се различаваше много от опита на Поли Пантев да открадне половин тон кокаин от колумбийците. Ударът беше много по-голям. През следващата година гръмнаха още две разработени печатници за фалшиви пари и документи. Чиновниците от Сикрет Сървис потриваха доволно ръце. Бойко Борисов редеше награди и медали по стената на кабинета си. Големите фабриканти на фалшиви пари в Европа, в началото поотделно, а по-късно заедно решиха, че е крайно време да вземат мерки.

* * *

Когато през 2004 година в офиса на Сикрет Сървис се получи информация за появата на нови 100 доларови ментета ситуацията се усложни неизмеримо. Американците пазеха европейската валута със завидно старание, но когато станеше дума за американския долар напълно озверяваха. По това време Бойко Борисов беше натрупал много точки пред тях и не му се искаше да ги загуби заради фалшифицирания образ на Джеферсън. Наложи се да възстанови, макар и негласно приятелството си с Маджо.

— Кажи ми, къде се покриват тези лайнари, и ми вземи душата! — твърдо и напористо с рогата напред попита генералът.

— Дръж си душата за Цвети — ехидно отвърна Маджо. — На мен ми трябва имунитет през следващите две-три години. Разчиствам терена.

Генералът не обеща нищо конкретно, но така или иначе офсетовия цех в село Рудник, Бургаско беше разкрит само след десет дни. Душегубката на полицията отново прибра десетина наплашени печатари. Големите босове както винаги останаха в сянка. Американците бяха изключително доволни. Генерал Борисов получи поредната дрънкулка, а Маджо се развихри. По странен начин започнаха да изчезват гангстери от кариерата и техните синове. Полицията имитираше изключителна активност, но всъщност не вършеше нищо. На всички беше ясно, че оттук нататък Маджо командва парада. А той се боеше от един-единствен човек. От Козела.

* * *

На Балканите не можеше да има крупна афера без пряко или косвено участие на Сретен Йосич и на Младен Михалев-Маджо. Разкриването на печатницата за пари докара до бяс строго пазения в холандски затвор Амстердама, но това не му попречи да се досети, кой стои зад провала. По това време Козела играеше на високо ниво и наблюдаваше с насмешка детската игра между тримата — Маджо, Сретен и Бойко. Четеше ги като вчерашен вестник, бяха му ясни повече от скука. Както и двете силиконови красавици, които му пробутваха чара си в скапаното OMV кафене. „Ебал съм ти майката, Сретене! Не можа ли да ми изпратиш нещо по-истинско? — мислеше си той — Не можа ли да ми изпратиш нещо по-свястно?“

— Слушайте ме сега, путки! — обърна се той към майката и дъщерята по старшинство, колкото да поддържа разговора. — Сигурно ви изглеждам дъртичък, но такива като вас еба само под заплаха от смъртно наказание! Казвайте какво има и си ебавайте майката в обратна посока!

— Има това, че търсим среща с Бойко Борисов и с Маджо — отвърна му невъзмутимо Ана-Мария или там както се казваше.

— От къде идвате и кои сте?

— Ние сме от Амстердам!

— Ясно — отвърна Козела, поръча си шише водка, извика управителя и си запази стая в мотела на бензиностанцията.

Направи го демонстративно, пред всички присъстващи. После се запъти, изпънат като шпага към тоалетната. Знаеше, че има малко прозорче за проветряване. Нямаше нужда да го разбива. Беше отслабнал и се промъкна без никакво усилие. Колата му rent-a-car стоеше на същото мястото, но отдалеч си личеше, че е пипана. Поршето на двете мадами жълтееше на алеята пред входа. Зад мотела имаше рехава горичка с изоставен басейн за деца, напълнен с вода от години. Козела скочи в него и видя това, което очакваше да стане.

Лампионът в стаята, която беше запазил, светна и на мига угасна. Някой се настани преди него. Двете красавици изскочиха пред входа и се разтичаха в различни посоки. Явно бяха проверили тоалетната. След това изскочиха разярени гардовете на хотела. Те бяха не по-малко уплашени. Накрая се появи поредният дрисльо с пищов на задника. Обиколи два пъти БМВ-то на Козела, надникна под колата и замислен запали цигара. След това забързано се прибра в ресторанта. И двете „красавици“ покорно изтичаха след него.

„Прекрасна вечер, да му ебеш майката! Време е за шоу!“ — усмихна се Козела и натисна дистанционното на БМВ-то. В първия момент то подскочи като подритнато и утихна, за да си поеме дъх. После експлодира с такава мощ, че помете всичко около себе си. „Невероятно! — възхити се Козела. — Ако бях вътре, душата ми вече щеше да бъде в рая!“