Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemyst, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 105 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Корекция и форматиране
Проф. Цвети (2010 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Алхимикът

Серия Тайните на безсмъртния Никола Фламел, №1

Американска, първо издание

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Стилов редактор: Ангелин Минев

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Юлиана Василева

ИК „Хермес“ — Пловдив, 2009 г.

ISBN: 978–954–26–0740–3

История

  1. — Добавяне

Глава 28

— Софи. Събуди се!

Очите на Софи Нюман се отвориха рязко. Но тя веднага зажумя и притисна ушите си с ръце. Светлината бе тъй ярка, тъй ослепителна, а звуците от битката тъй невероятно силни и отчетливи.

— Софи. Събуди се!

Гласът я накара да отвори отново очи и да се огледа. Чуваше Пернел Фламел тъй ясно, сякаш стоеше до нея, но там нямаше никой. Тя лежеше, подпряна на грубата кора на един дъб, а до нея стоеше Джош, стиснал с двете си ръце дебел клон, и отчаяно отблъскваше някакви ужасни създания.

Софи бавно се надигна на крака, опирайки се на дървото. Последното, което си спомняше ясно, бе острият мирис на горящо зелено дърво. Помнеше как изрича „Огън!“, а останалото бе поредица от несвързани образи — тесен тунел, създания с птичи и котешки глави, които може и да бяха сън.

Когато очите на Софи се приспособиха и тя се огледа, осъзна, че образите не са били сън.

Обграждаха ги птици и котки: бяха стотици. Някои от хората с глави на котки се спотайваха във високата трева и се опитваха да се промъкнат към тях на четири крака или по корем, като фучаха и посягаха с нокти. В клоните на дървото над тях имаше хора-птици, които се опитваха да се доберат достатъчно близо, за да скочат отгоре им, докато други продължаваха да подскачат и да кълват към Джош със зловещите си човки.

В другия край на поляната Игдразил гореше. Старата дървесина пукаше и трещеше, пръски от врящ дървесен сок летяха в чистия въздух като фойерверки. Но още докато изгорялата дървесина падаше, на нейно място се появяваше нова, свежа и зелена. Софи различи и един друг звук, и осъзна, че чува Игдразил. Сега, с невероятно чувствителния си слух, можеше да различи фрази и думи, откъси от песни и части от стихове сред виковете на горящото дърво. Виждаше в далечината как Хеката отчаяно се мъчи да потуши огъня и същевременно се бореше с Мориган, котките и птиците. Софи също забеляза, че в небето вече няма натаири и бяха останали много малко Торк Алта, които да защитават своята древна господарка.

По-наблизо Софи зърна яркочервената коса на Скати. Тя също бе обкръжена от десетки птици и котки. Девата-воин се движеше в нещо като сложен танц, а двата й меча святкаха, карайки създанията да се отдръпват с вой от нея. Скати се опитваше да си пробие път към мястото, където Никола Фламел лежеше по лице на земята под ноктите на най-ужасяващото същество, което Софи някога бе виждала: Бастет, Богинята-котка. С невероятно острото си зрение момичето можеше да различи всяко мустаче върху котешкото лице на Бастет и даже видя как една капчица слюнка се събра върху един от необикновено дългите й зъби и капна върху мъжа долу.

Фламел видя, че Софи гледа към него. Опита да си поеме дъх, но му беше трудно с тежкото създание, стъпило върху него.

— Бягай — прошепна той, — бягай.

— Софи, разполагам само с няколко мига… — отекна гласът на Пернел в главата на момичето. Тя се сепна и заостри вниманието си. — Ето какво трябва да направиш. Остави ме да говоря чрез теб…

 

 

Джош забеляза, че сестра му се изправя на крака с олюляване, притиснала ушите си с ръце, като че ли звуците бяха прекалено силни, и стиснала здраво очи. Видя как устните й се движат, сякаш си говори сама. Той замахна към две същества с глави на присмехулници, когато те се стрелнаха напред. Тежкият клон улучи едното от тях в човката и то залитна назад зашеметено. Другото реши да заобиколи Джош, който осъзна, че то всъщност се опитва да стигне до Софи. Извъртя се и замахна към създанието, но в този миг един висок, слаб мъж с раирана котешка глава скочи насреща му. Джош се опита да замахне с клона, но загуби равновесие и човекът-котка се наведе и избягна удара. После скочи във въздуха със зинала уста и щръкнали нокти. С горчивина, Джош призна пред себе си, че двамата със Софи се намират в ужасна опасност. Трябваше да защити сестра си… но в този миг разбра, че няма да успее. Затвори очи в последния момент преди свирепото създание да го блъсне в гърдите, в очакване да усети как ноктите се впиват в плътта му и да чуе яростен рев в лицето си… но чу само нежно мъркане. Отвори очи и откри, че държи в обятията си пухкаво котенце.

Софи! Той се обърна… и замръзна смаян.

Аурата на Софи грееше в чист сребърен цвят около тялото й. На места бе толкова плътна, че дори отразяваше слънчевата светлина и приличаше на средновековна броня. Сребърни искри пропукваха в косата й и капеха като течност от пръстите й.

— Софи? — прошепна Джош зарадван. Сестра му беше добре.

А после Софи бавно обърна глава, за да погледне към него, и той с потрес осъзна, че тя не го познава.

Човекът-птица, който заобикаляше, за да нападне момичето, изведнъж се стрелна напред, насочил човка към очите й. Софи щракна с пръсти: миниатюрни капчици сребро излетяха от ръката й и опръскаха създанието. То моментално се сгърчи и се превърна в объркан дрозд-отшелник.

Софи мина покрай брат си и се приближи към Бастет.

— Нито крачка повече, момиченце — заповяда Бастет, вдигайки ноктестата си ръка.

Очите на Софи се отвориха широко и тя се усмихна… и Джош внезапно осъзна, че за първи път в своя живот се страхува от собствената си сестра. Знаеше, че това не е неговата Софи; това ужасяващо създание не можеше да е неговата близначка.

Когато момичето заговори, гласът й представляваше грубо грачене.

— Нямаш представа какво мога да ти причиня.

Огромните котешки очи на Бастет премигнаха с изненада.

— Нищо не можеш да ми направиш, момиченце.

— Не съм момиченце. Ти може да си много стара, но никога не си срещала нещо като мен. Аз притежавам сурова сила, която може да неутрализира магията ти. Мога да я използвам, за да върна котките и птиците към естествената им форма. — Софи наклони глава на една страна — жест, който Джош добре познаваше; сестра му правеше така, когато внимателно слушаше някого. После протегна ръце към Тъмната древна. — Какво мислиш, че ще стане, ако те докосна?

Бастет изсъска една заповед и трима едри човека-котки се втурнаха към момичето. Софи махна с ръка и от нея излетя дълга, подобна на камшик, виеща се спирала от сребърна енергия. Тя докосна всяка от котките и те мигновено се заковаха намясто, после се затъркаляха и се загърчиха по земята, превръщайки се в съвсем обикновени котки — две късокосмести и една рошава персийска. Когато се опомниха — хукнаха да бягат, мяучейки жално.

Софи размаха камшика над главата си, пръскайки капчици течно сребро във всички посоки.

— Нека ти покажа малка част от това, на което съм способна… — Сребърният камшик плющеше, докато тя се приближаваше.

 

 

Скати изведнъж осъзна, че трима от противниците й са се превърнали в странстващ дрозд, мексиканска чинка и пойна овесарка, докато човекът-котка с екзотична външност точно пред нея се превърна в смутена сиамска котка.

Софи отново и отново плющеше със сребърния камшик, отблъсквайки нападателите, навсякъде летяха капки сребро и все повече хора-котки и хора-птици се връщаха към естествената си форма.

— Дръпни се от Никола — каза тя, без устните й да се движат в синхрон с думите, — иначе ще разберем каква е твоята истинска форма, Бастет, наричана още Мафдет, Сехмет и Менхит.

 

 

Бастет бавно отстъпи от Фламел и се изправи в целия си огромен ръст. Очите й с котешки зеници бяха разширени, а устата й — здраво стисната.

— Отдавна никой не ме е наричал с тези имена. Коя си ти… със сигурност не си съвременно човешко момиче?

Устата на Софи се раздвижи, а думите се забавиха с миг-два.

— Пази се от това момиче, Бастет. То е твоята гибел.

Козината на Бастет се наежи, а голите й ръце настръхнаха. После тя бавно отстъпи, обърна се и побягна към горящия Игдразил. За първи път от хилядолетия беше уплашена.

Никола се изправи с мъка на крака и тръгна, олюлявайки се, към Софи, Джош и Скати. Приближи Софи.

— Пернел? — прошепна той.

Софи обърна към него невиждащи очи. Устата й се раздвижи, а после, като в лошо дублиран филм, се появиха думите.

— Аз съм в Сан Франциско, държат ме в подземието на „Енох Ентърпрайзис“. Добре съм и нищо не ме застрашава. Отведи децата на юг, Никола. — Настъпи дълга тишина, а когато заговори отново, думите излязоха по-бързо, отколкото устните на Софи можеха да се движат; сребърната аура на момичето започна да гасне, а очите й да се затварят. — Отведи ги при Вещицата.