Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Alchemyst, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 105 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Корекция и форматиране
Проф. Цвети (2010 г.)

Издание:

Майкъл Скот. Алхимикът

Серия Тайните на безсмъртния Никола Фламел, №1

Американска, първо издание

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Стилов редактор: Ангелин Минев

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Юлиана Василева

ИК „Хермес“ — Пловдив, 2009 г.

ISBN: 978–954–26–0740–3

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Камбанката иззвъня, когато Фламел бутна вратата и отстъпи встрани, за да пропусне пред себе си в магазина една доста обикновена наглед възрастна жена в спретната сива блуза и сива пола. Тя беше ниска и закръглена, имаше къса накъдрена коса с лек синкав оттенък и единственото, което я отличаваше, бяха твърде големите черни очила, които покриваха значителна част от лицето й. В дясната си ръка държеше сгънато бяло бастунче.

Софи и Джош разбраха, че жената е сляпа.

Фламел прочисти гърлото си.

— Позволете ми да ви представя… — Той спря и погледна към жената. — Извинете, как да ви наричам?

— Наричайте ме Дора, всички ми викат така. — Тя говореше английски с подчертан нюйоркски акцент. — Скатах? — рече внезапно жената. — Скатах! — А после заговори на език, който, изглежда, се състоеше от много съскащи звуци и който Софи с изненада откри, че разбира.

— Тя иска да знае защо Скати не е дошла да я види през последните триста седемдесет и две години, осем месеца и четири дни — преведе тя за Джош. Софи гледаше унесено старицата и не видя страха и завистта, които пробягаха по лицето му.

Жената закрачи бързо из тясната стая, въртейки глава наляво-надясно, без нито веднъж да погледне право към Скати. Говореше непрекъснато, сякаш без да си поема дъх.

— Казва на Скати, че можела е да умре и никой нямало да разбере. Никой не го е грижа. Съвсем наскоро, миналия век, била сериозно болна и никой не й се обадил, никой не й писал…

— Бабо… — опита се да каже нещо Скати.

— Не ме бабосвай — прекъсна я Дора, минавайки отново на английски. — Можеше да ми пишеш, независимо на какъв език. Можеше да се обадиш по телефона…

— Ти нямаш телефон.

— А какво му е лошото на имейла? Или пък на факса?

— Бабо, имаш ли компютър или факс?

Дора млъкна.

— Не. Че за какво са ми?

Замахна с ръка и бялата пръчка се удължи с щракване. Тя почука по едно просто квадратно огледало. — Имаш ли такова нещо?

— Да, бабо — отвърна отчаяна Скати. Бледите й бузи бяха поруменели от смущение.

— Значи не можа да намериш време да погледнеш в някое огледало и да поговориш с мен. Толкова ли си заета напоследък? Трябва да научавам всичко от брат ти. А кога за последен път си говорила с майка си!

Скатах се обърна към близнаците.

— Това е баба ми, легендарната Вещица от Ендор. Бабо, това са Софи и Джош. С Никола Фламел вече си се запознала.

— Да, толкова мил човек. — Тя продължаваше да върти глава, ноздрите й се издуха. — Близнаци — каза накрая.

Софи и Джош се спогледаха.

— Откъде знае? Никола ли й е казал?

Нещо в начина, по който жената непрестанно движеше глава, заинтригува Джош. Той се опита да проследи посоката на погледа й… и тогава разбра защо главата на старицата се движеше наляво-надясно: тя навярно ги виждаше през огледалата. Той докосна ръката на сестра си и кимна към огледалото. Тя хвърли поглед натам, после отново към старата жена, а след това пак към огледалото и кимна на брат си, мълчаливо съгласявайки се с него.

Дора пристъпи към Скатах, извърнала глава на една страна, като се взираше съсредоточено в едно високо полирано стъкло.

— Отслабнала си. Храниш ли се добре?

— Бабо, изглеждам така от две хилядолетия и половина.

— Искаш да кажеш, че ослепявам, а? — попита старицата, а после избухна в изненадващо гърлен смях. — Хайде, прегърни старата си баба.

Скатах внимателно прегърна старицата и я целуна по бузата.

— Радвам се да те видя, бабо. Добре изглеждаш.

— Изглеждам стара. Стара ли изглеждам?

— На десет хиляди и нито ден повече. — Скати се усмихна.

Вещицата я щипна по бузата.

— Последният, който ми се присмя, беше данъчен инспектор. Превърнах го в преспапие — каза тя. — Още го пазя тук някъде.

Фламел се прокашля деликатно.

— Госпожо Ендор…

— Наричай ме Дора — тросна се старицата.

— Дора. Знаете ли какво стана в царството на Хеката по-рано днес? — Той никога досега не бе срещал Вещицата, беше само слушал за нея, и знаеше, че трябва да се отнася към нея крайно предпазливо. Тя беше легендарната Древна, която напуснала Дану Талис, за да живее с човеците и да ги учи, векове преди островът да потъне. Смяташе се, че тя е създала първата човешка азбука в Древна Шумерия.

— Дай ми един стол — каза Дора, без да се обръща конкретно към никого. Софи придърпа стола, на който беше седяла, и Скати настани баба си на него. Старицата се приведе, опряла и двете си ръце на бялото бастунче. — Знам какво се случи. Сигурна съм, че всеки Древен на този континент е почувствал смъртта й. — Тя, изглежда, забеляза израженията им на шок и изненада. — Не знаехте ли? — Тя обърна глава настрани и се взря в едно огледало, право срещу Скати. — Хеката е мъртва и царството й на сенките вече не съществува. Както разбирам, една Древна, една от Следващото поколение и един безсмъртен човек са отговорни за смъртта й. За Хеката трябва да бъде отмъстено. Но не сега и може би не скоро: но тя беше от семейството и й дължа това. Ще се погрижа за това.

Скати се поклони.

Вещицата на Ендор бе произнесла смъртната присъда спокойно и Фламел осъзна, че тази жена е по-опасна, отколкото си е въобразявал.

Дора обърна лицето си в друга посока и Фламел видя нейното отражение в едно огледало с орнаментирана сребърна рамка. Тя почука по стъклото.

— Още преди месец видях какво се случи тази сутрин.

— И не предупреди Хеката! — възкликна Скати.

— Видях само едно възможно бъдеще. Една от многото нишки на бъдещето. В други Хеката убиваше Бастет, а Мориган — Дий. В едно Хеката убиваше теб, господин Фламел, и на свой ред беше убита от Скатах. Видях всички варианти на бъдещето. Днес разбрах кой от тях се е сбъднал. — Тя се огледа из стаята, местейки поглед от огледало към полирана ваза и от нея към стъкло в рамка на картина. — Така че знам защо сте тук и какво искате да направя. Дълго обмислях отговора си. Имах цял месец на разположение.

— Ами ние? — попита Софи. — Нас имаше ли ни в твоите нишки?

— Да, в някои — рече Вещицата.

— А какво ставаше с нас в останалите? — Въпросът излетя от устата на Джош, преди да е имал време да го обмисли. Всъщност изобщо не му се искаше да знае отговора.

— Дий и неговите големи или пък плъховете и птиците ви убиваха в повечето. В други катастрофирахте с колата. Умирахте при пробуждането или загивахте заедно с Царството на сенките.

Джош преглътна с усилие.

— Само в една нишка ли оцелявахме?

— Само в една.

— Това не е хубаво, нали? — прошепна той.

— Не — заяви безизразно Вещицата от Ендор. — Изобщо не е хубаво. — Настъпи дълга пауза, докато Дора гледаше в полираната повърхност на една сребърна кана. После изведнъж отново заговори: — Първо трябва да знаете, че не мога да пробудя момчето. Това трябва да бъде оставено за други.

Джош бързо вдигна очи.

— Има други, които могат да ме пробудят?

Вещицата от Ендор не отговори.

— Момичето притежава една от най-чистите сребърни аури, които съм виждала от много векове насам. Трябва да бъде научена на някои магии за лична защита, ако иска да преживее остатъка от процеса на пробуждане. Фактът, че все още е жива и с всичкия си след толкова много часове, е доказателство за силата на нейната воля. — Обърна глава и Софи забеляза, че старицата я гледа от едно огледало, провесено от тавана. — Това ще го направя.

— Благодаря ти — каза Никола Фламел с дълбока въздишка. — Знам колко трудни бяха за нея последните няколко часа.

Джош не намери сили да погледне към сестра си. Пробуждането още не бе завършило. Означаваше ли това, че тя трябваше да преживее още страдания? Сърцето му се късаше.

Скатах коленичи край стола на баба си и постави длан върху ръката й.

— Бабо, Дий и неговите господари са по следите на двете липсващи страници от Сборника — каза тя. — Предполагам, че вече знаят или поне подозират, че Софи и Джош са близнаците, споменати в Книгата на Авраам.

Дора кимна.

— Дий знае.

Скатах хвърли крадешком поглед към Фламел.

— Значи е наясно, че трябва не само да вземе страниците, но също така и да плени или убие близнаците.

— Това също го знае — потвърди Дора.

— И ако Дий успее, този свят ще бъде унищожен? — рече Скатах, превръщайки простичкото изречение във въпрос.

— Светът е бил унищожаван и преди — отвърна Вещицата с усмивка. — Сигурна съм, че ще бъде унищожаван още много пъти, преди слънцето да угасне.

— Нали знаеш, че Дий възнамерява да върне света на Тъмните древни?

— Да.

— В Сборника пише, че Тъмните древни могат да бъдат възпрени само от Среброто и Златото — продължи Скати.

— Ако паметта не ми изневерява, пише също, че ябълките са отровни, а жабите могат да се превръщат в принцове. Не вярвай на всичко, което прочетеш в тоя Сборник — сопна се Вещицата.

Фламел беше чел онази част от Сборника, където пишеше за ябълките. Мислеше, че вероятно се отнася за ябълковите семки, които наистина бяха отровни — ако изядеш няколко килограма от тях. Не беше попадал на пасажа за жабите и принцовете, макар че бе чел Книгата стотици пъти. Имаше безброй въпроси, които искаше да зададе на Вещицата, но не затова бяха тук.

— Дора, ще научиш ли Софи на принципите на Въздушната магия? Тя трябва да усвои достатъчно, за да може поне да се защити от нападение.

Дора сви рамене и се усмихна.

— Нима имам избор?

Фламел не беше очаквал такъв отговор.

— Разбира се, че имаш избор.

Вещицата от Ендор поклати глава.

— Не и този път. — Тя вдигна ръка и свали тъмните си очила. Скати не помръдна и само трепването на скулите на Фламел издаде изненадата му. Близнаците отстъпиха ужасени. Вещицата от Ендор нямаше очи. Там, където трябваше да са те, имаше само празни очни орбити, а в тях бяха поставени идеални овали от огледално стъкло. Тези огледала се обърнаха право към близнаците.

— Отказах се от очите си, за да се сдобия с прозрението, възможността да виждам структурата на времето — миналото, настоящето и възможното бъдеще. Съществуват много варианти на възможно бъдеще, макар и не чак толкова, колкото си мислят някои хора. През последните няколко години нишките се събираха, сплитаха се все по-нагъсто. Сега са останали само няколко възможни бъдещета. Повечето от тях са ужасяващи — добави тя мрачно. — И всички са свързани с вас двамата. — Ръката й посочи към Софи и Джош. — Така че какъв избор имам? Този свят е и мой. Аз бях тук преди човеците, дадох им огъня и речта. Няма да ги изоставя сега. Ще обуча момичето, ще я науча да се защитава и ще й дам знанията как да контролира магията на въздуха.

— Благодаря ти — продума предпазливо Софи в дългата тишина, която последва.

— Не ми благодари. Това не е дар. Това, което ти давам, е проклятие!