Метаданни
Данни
- Година
- 1923 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране и последна редакция
- zelenkroki (2012)
- Източник
- Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)
В тихи утрини в полето виждала си ти, нали,
като плачущи девици, сини есенни мъгли.
Те витаят, те ридаят между голите брези
и поръсват, и разпръсват ситни маргарни сълзи.
И над някой храст самотен, дето сетните листа
есента целува хладно с бледокървави уста,
спрат случайни и незнайни тези плачущи деца
и обкичват, и обличат храста с бисерни зрънца.
А листата помразени тръпнат в странната шега,
тях целуват цветовете на небесната дъга,
сякаш мина тук царкиня, угнетена от печал,
и забрави, изостави накит с бисер и корал.
Но докоснеш ли случайно празника на някой лист,
бърже есента прекъсва многоцветний си каприз.
Блясък, краски, нежност, ласки… всичко пръсне се завчас,
пак самотен и сиротен стене оголелий храст…
В тихи утрини сапфирни над самотните сърца
ръсиш ти капризно щедра многоцветните зрънца.
Мигом сетне незаметно разпиляват без тъга
свойта цветна, мимолетна и безмилостна шега.