Хорхе Луис Борхес
Ново опровержение на времето (4)

Бележка към предговора

Няма изложение на будизма, което да не упоменава Милинда-паня, апологетична творба от II век, разказваща за един спор, в който събеседници са царят на Бактрия — Менандър — и монахът Нагасена. Последният разсъждава, че така, както колесницата на царя не е колелата, нито сандъкът, нито оста, нито процепът, нито хамутът, също и човекът не е материята, формата, впечатленията, идеите, инстинктите или съзнанието.

Той не е съчетанието на тези части, нито съществува вън от тях… В края на едно многодневно прение Менандър (Милинда) приема вярата на Буда.

Милинда-паня бе преведена на английски от Рис Дейвис (Оксфорд, 1890–1894).

Приятелю, достатъчно. В случай, че искаш още да четеш, върви и сам се превърни в шрифт и в същност.

Ангелус Силезиус,

Херувимски странник, VI, 263 (1675).