Джек Слейд
Градът на Шейла (8)

8.

Балди стигна до къщата, спря се до задната врата и даде знак на Ласитър с ръка.

Той излезе изпод навеса, затича се през двора и се облегна до него на стената с готова за стрелба пушка.

Балди посочи с карабината към горния етаж.

— Тя е там горе — прошепна той, — зад някой от все още здравите прозорци на горния етаж.

Не бяха много. Само на четири от тях се виждаха стъкла. Всички други бяха счупени от времето и бурите.

Това, което казваше Балди, можеше да е вярно. Но колко ли пазачи се намираха при нея, може би непосредствено до нея? Барманът искаше да тръгне, но Ласитър го хвана здраво. Все още смяташе за твърде рисковано да влязат в къщата, и то през вратата. Хрумна му да се вмъкнат през някой от прозорците на приземния етаж, за да не бъдат забелязани веднага, и издърпа Балди до най-близкия — на мястото му имаше само отвор, защото освен стъклото липсваше и дървената рамка. Барманът се промуши вътре.

Помещението отдавна вече не бе използвано. Преди да последва Балди, Ласитър се огледа още веднъж и чак тогава се вмъкна след него.

Подът изскърца под тежестта на телата им. Двамата се спряха изплашени.

— Стъпвай по-леко — прошепна Ласитър.

Барманът продължи предпазливо нататък, спря се до вратата, обърна се въпросително към Ласитър и когато той му кимна, я отвори съвсем малко и погледна навън. Само за секунда. После я затвори отново.

— Пътят е чист.

Напуснаха стаичката и тръгнаха по широк коридор, който водеше към всекидневната. Оттам по една стълба стигнаха до горния етаж.

Бързо се притиснаха до стената. Двама мъже стояха от другата страна на малка маса пред камината и играеха три от осем. Отпред до портала, до внушителната входна врата, стоеше трети и гледаше през прозореца с кръстосани на гърба ръце. Той със сигурност не ги видя.

Балди искаше да се заеме с мъжете до камината, но Ласитър му посочи с ръка да се погрижи за пазача на портала, след като той самият се справеше с картоиграчите.

Барманът кимна няколко пъти в знак, че е разбрал.

С насочена пушка, Ласитър излезе от прикритието си и тръгна безшумно към двамата. Бяха твърде погълнати от картите, за да го забележат веднага. Едва след като той се спря до масата, мъжете погледнаха нагоре. Видът на паркъра ги накара да се вкаменят. Ласитър постави пръст на уста и кимна на Балди, който вече се придвижваше с френската карабина в ръка като с някой боздуган.

Той замахна с оръжието и пазачът се срути на място. Барманът го хвана и го пусна леко на пода, после го сграбчи за якето и го издърпа до стената.

Мъжете пред Ласитър се стреснаха, когато Балди удари. И двамата погледнаха към него с широко отворени очи и вдигнаха нагоре ръце. Единият от тях, слаб и блед, не беше пуснал картите. Ласитър ги взе и ги хвърли на масата.

— Нищо не искаме от вас. Интересува ни само Шейла. Няма смисъл никой да се озовава на земята с дупка в черепа. Това ще зависи единствено от вас самите. Къде е тя и кой е при нея?

Мъжете го гледаха втренчено, като че ли беше от друг свят. После се обърнаха към Балди, който идваше към масата с насочено оръжие. Когато той се спря, отново погледнаха към Ласитър.

— При Шейла има двама мъже — каза бледият тип с дрезгав глас. — Горе първата врата. Но те ще стрелят веднага. В Шейла, разбира се.

— Не можеш ли да ги извикаш тук? — попита Ласитър, при което сърцето му така биеше, че без малко щеше да се пръсне. Следващата крачка не беше вече детска игра. Ставаше въпрос за човешки живот. За живота на Шейла. Тя беше изнудвана, но бе приела този факт, дори беше готова да продължи да търпи. Това обаче бе несъвместимо със схващането на Ласитър за морал, благоприличие и справедливост. Ако сега нещо й се случеше, то щеше да бъде само по негова вина. По тялото му изби пот на едри капки.

Бандитът поклати глава.

— Уговорено е. При опасност ние трябва да отидем горе.

— Възможно е, когато… — каза другият и веднага млъкна отново.

— Възможно е, когато? — попита Ласитър и се прицели в него.

— Храната им се свърши — едва изрече изплашено мъжът.

Ласитър си пое дълбоко дъх. Толкова дълго не можеха да чакат. Може би тюленът и хората му щяха да се появят всеки момент.

Погледна Балди и посочи към двамата, обърна се и се затича нагоре. Взе три стъпала наведнъж. След миг застана пред вратата с готова за стрелба пушка. Спря се само за секунда. Трябваше да действа, и то светкавично бързо. От това зависеха много неща.

Със скок на пантера се хвърли напред и влетя заедно с вратата в помещението.

Вдигна се страшен тропот, трясък и прах.

Ласитър политна с глава напред в стаята, преобърна се, при което огледа положението, направи още едно кълбо и застана на крака точно пред Шейла.

Двамата мъже бяха застанали до вратата и хвърляха зарове, отдалечени на повече от десет крачки от русокосата красавица, която седеше в дъното на помещението на стар английски диван. Когато Ласитър влезе с гръм и трясък през вратата, Шейла нададе истеричен вик. Тази дандания я стресна и я върна рязко в действителността.

Мъжете скочиха от столовете и посегнаха към револверите. Едва бяха ги извадили от кобурите и се бяха прицелили, когато Ласитър се приземи пред Шейла и защити с тялото си ужасената жена.

Не се поколеба и дръпна и двата спусъка. И без друго нямаше да може да възпре бандитите с думи. Оръжията им блеснаха в същия миг.

Паркърът изтрещя като оръдие. Цялата къща се разтресе и от покрива и стените се посипа вар и прах. На стъпка разстояние блеснаха пламъчетата от дулото на двуцевката. След тях се понесе пушек, който се разпространяваше страшно бързо, докато с трясък и свистене сачмите излитаха от двете цеви във въздуха. Бандитите бяха улучени.

Къде бяха отишли техните куршуми? Ласитър предполагаше, че сачмите ги бяха увлекли обратно.

Пусна паркъра и се обърна.

Шейла бе скочила и се хвърли на врата му.

— Знаех си, че ще дойдеш! — каза тя, хлипайки.

Ласитър я привлече здраво към себе си. Беше я освободил. Беше успял да я отърве невредима от ръцете на бандитите. Невероятно щастлив, държеше Шейла в прегръдките си и я притискаше към тялото си. Тя сякаш не чувстваше нищо друго. Целуваха се и се милваха с все по-голяма страст, докато Балди, обзет от паника, не се втурна вътре и не сложи край на това.

— Ласитър! — извика той възбудено. — Те идват. Мъжете, които пазеха в града пред кръчмата, и още други. Повече от дузина са.

Ласитър и Шейла се откъснаха един от друг изплашени. Балди стоеше на прага и се оглеждаше с широко отворени очи.

— Те са вече тук! Яздят направо към портата — той едва дишаше, обърна се и хукна надолу.

Ласитър хвана Шейла за ръката и двамата се затичаха след него. Взеха стъпалата на един дъх и се спуснаха през дългата всекидневна към портала, който Балди беше отворил. Той също бе цапардосал яко двамата мъже на масата.

— Ще доведа конете! — извика барманът и се понесе с дълги скокове натам.

Ездачите вече се чуваха, но все още не се виждаха. Дърветата и високият трънак до оградата и портата ги скриваха. Но те се приближаваха с всеки изминал момент.

Ласитър хукна с Шейла след Балди. Сега тримата попаднаха в зрителното поле на ездачите. Но и те също можеха да виждат дузината конници. Веднага се понесоха викове и затрещяха изстрели.

Покрай ушите на Ласитър и Шейла застрашително прелитаха куршуми, но след няколко секунди двамата се добраха до дълбоката сянка, която хвърляше плевнята.

Балди вече галопираше с конете. Насочи ги към тях и спря внезапно.

Ласитър вдигна високо паркъра и дръпна двата спусъка. По време на гръмотевичния шум, произведен от двойния изстрел, който накара въздуха наоколо да затрепти, той се метна на седлото, издърпа Шейла до себе си и сръга с шпори кафявия жребец. Един до друг с Балди, те препуснаха около плевнята, прескочиха оградата и продължиха в галоп.

Яздеха на юг. Ласитър се придържаше плътно до бармана, защото не познаваше местността. Насочиха конете към един от скалните масиви, за да се измъкнат там от преследвачите.

В бърз галоп бандитите се носеха след тях. Нямаше да се откажат така лесно. Щяха да ги следват през гори и планини. Постоянно трещяха изстрели и свистяха куршуми.

Разстоянието между преследвани и преследвачи бе не повече от петстотин ярда. Но поради трудно проходимия терен видимостта беше много малка. Бандитите стреляха като побеснели. Преследването не трябваше да продължи много. Те искаха да настигнат Шейла и двамата мъже преди скалите, защото след това съществуваше реалната опасност да ги загубят в лабиринта от канари.

Шейла седеше в скута на Ласитър, обвила здраво ръце около него, притискаше пламналото си лице към врата му и постоянно гледаше през рамото му назад. Той усещаше, когато тя виждаше хайката преследвачи, защото тогава се вкопчваше още по-здраво в него.

Малко преди Ласитър и Шейла да навлязат между скалите, конят на Балди бе улучен. Цвилейки пронизително, животното се срути, както галопираше. Барманът отхвръкна във въздуха. Конят се строполи на земята, вдигна облак прах, преобърна се два пъти, блъсна се в един огромен дънер и остана там.

Балди не се виждаше. Бе потънал в облака прах, който с всяко премятане на животното ставаше все по-дълъг и по-дълъг и се носеше на тласъци напред.

Ласитър спря коня. В следващия миг Шейла така здраво го обгърна с ръце, че без малко щеше да му изкара въздуха. Тя закрещя пронизително и истерично.

Преследвачите ги приближаваха.

Ласитър отпусна юздите и отново пришпори животното напред. След две конски дължини една скала предлагаше добро прикритие. Изстрелите спряха веднага, но за сметка на това прозвуча див вик.

— Балди! — изхлипа русокосата красавица.

Щеше да бъде самоубийство да спрат, а камо ли да се върнат назад. Тя го знаеше. Но барманът й беше верен. За Шейла не беше тайна, че бе влюбен в нея и бе готов да даде всичко, за да бъде щастлива.

— Какво ще стане с него? — изстена тя и потърси погледа на Ласитър.

— Може би ще се добере до някое прикритие и те ще преминат покрай него, защото искат нас.

Шейла погледна назад, а сълзите продължаваха да текат по красивото й лице.

Първите скали се показаха и Ласитър насочи към тях коня, който видимо бе започнал да отпада. През време на това лудо преследване животното бе носило на гърба си два товара.

Земята стана по-твърда. Още зад първата канара Ласитър подкара кафявия жребец в друга посока, като постоянно оглеждаше почвата. Конят не оставяше следи. След известно време Ласитър отново препусна в тръс и насочи жребеца към една клисура, която водеше нагоре и бе толкова широка, колкото да мине спокойно през нея само един ездач. После отново смени посоката. Вече не можеше да види преследвачите. Дори не ги чуваше.

Подкара коня ходом по една пътека, достигна до някакво плато, гъсто обрасло с дървета и храсталаци, мина покрай него, като постоянно търсеше сигурно прикритие. Можеше да обгърне с поглед цялата местност на юг. Беше му необходим половин час, за да съзре ездачите. Най-напред видя гъст облак прах между скалите. Минаха още десет минути, докато стана възможно да разпознае преследвачите. Разстоянието беше около две мили. Яздеха точно в обратна посока.

— Там долу са — каза той. — Загубиха следите ни.

Шейла погледна надолу.

— Какво ли са направили с Балди?

— Нищо! Балди не е човек, който ще се остави да го хванат. Освен това те нямаха време да се занимават с него, иначе да бяха ни загубили по-рано от погледите си. Бъди сигурна, че той все някога ще се появи отново.

Слънцето бе залязло и над обширната планинска местност падаше здрач. Ласитър обърна коня и препусна към стърчащата стръмна скала, която граничеше на север с платото.

Когато стигна там, спря, пусна Шейла на земята и също слезе от седлото.

Тя го прегърна, а Ласитър я притисна към себе си. Колко възбуждащи бяха целувките й!

— Те не са застреляли Балди, нали? — прошепна русокосата красавица между две дълги целувки.

— Бандитите изобщо не са го хванали! — отвърна той.

— Ако е попаднал в ръцете им, трябва да го освободим — каза Шейла.

— Разбира се.

Целуваха се, докато дъхът им спря. Отдадоха се изцяло на своето опиянение, отпуснаха се на колене и най-накрая легнаха в тревата. Шейла бе топла и мека. Ласитър я обърна и проникна в нея отзад.

Тя желаеше движенията му да бъдат по-бързи и по-силни. И той го правеше. Дълго време тя нямаше да издържи. Оргазмът вече наближаваше. Ласитър усещаше вълните, а сладострастните й стенания бяха достатъчно красноречиви. Познаваше този момент при нея.

Най-накрая двамата буквално рухнаха на земята. Като простреляна, Шейла лежеше в ръцете му, цялата обляна в пот, и изобщо не беше в състояние да се помръдне. Ласитър целуна влажното й чело, очите, розовите зърна на прелестните гърди.

— Къде ще бъдем утре, Ласитър? — искаше да знае тя. Гласът й прозвуча сънливо.

— Трябва да се върнем в Мидъл Таун, ако не искаме да загубим.

Шейла замълча известно време. Той мислеше, че е заспала, но я чу да казва:

— Ще говоря със съдията!

— Негодниците вече са го подкупили! Както и шерифа!

— Така бързо не може да стане.

Ласитър я целуна и я притисна към себе си. Това беше държанието, което той знаеше от времето, когато Мидъл Таун бе все още „нейният“ град.

Шейла започна да отвръща леко и нежно на целувките му. Той искаше да се освободи от прегръдката й, за да разседлае кафявия жребец. Но за това беше твърде късно. Тя го придърпа върху себе си.

Отдавна се беше стъмнило. Звезди блещукаха на небето. Бе полунощ, когато Ласитър най-сетне успя да се погрижи за коня, този славен другар.

Шейла разстла спалния чувал и се мушна в него. Простена щастливо, когато той се притисна до нея. Прегърнаха се и продължиха сладката игра, докато Шейла задряма. Далеко на изток звездите започнаха да избледняват.