Джек Слейд
Градът на Шейла (10)

10.

Ласитър използва задния вход на банката, защото отпред на улицата бе успял да хвърли бегъл поглед през един от прозорците. В салона с гишетата имаше цяла група мъже, които не му приличаха на клиенти, а по-скоро на хора, които си играят с револвера.

Задната врата бе заключена. С джобния нож му се удаде без проблеми да счупи ключалката.

Без да срещне жива душа, той стигна до стълбището и бързо се изкачи нагоре.

Самюел Патен се занимаваше с месечното приключване, когато отварянето на вратата привлече вниманието му. Банкерът погледна разгневено нагоре, защото някой се бе осмелил да влезе, без предварително да е почукал и да е изчакал разрешението му да го стори. Изглеждаше като паднал от небето, когато го видя да влиза в стаята.

Думите застинаха на устните му.

— Ласитър!

Устните му едва се помръднаха. Самюел Патен беше пребледнял като смъртник.

Ласитър затвори вратата зад себе си, пристъпи напред и насочи паркъра срещу него.

— Виждам, че сте изненадан! Но аз ви предупредих, че ще се върна отново. Всичко беше само големи обещания.

Банкерът бързо се съвзе. За да не стане някакво недоразумение, постави ръце на писалището и се обърна заповеднически към Ласитър.

— Как влязохте в банката? Ще накарам шерифа да ви арестува.

— Аз съм тук! Какво значение има през кой прозорец или през коя врата съм дошъл, а може и през комина. Знаете защо съм тук, проклет кучи сине. Предупредих ви! Вместо да си спасят кожата и да напуснат околността, вашите хора отвлякоха любимата ми, за да ме пипнат. Но сметките им излязоха погрешни!

— Страшно ще се каете за всичко това, Ласитър! — извика банкерът.

Ласитър вдигна паркъра, така че Самюел Патен можеше да гледа направо в двойното дуло.

— Не ме заплашвайте! Не търпя подобни неща! Арестуван сте! За отвличане, убийство, изнудване и така нататък.

— Убийство? — учуди се банкерът.

— В Мидъл Таун бе застрелян шерифът! Той пречеше на вас и на сделките ви. Това е убийство от низки подбуди. Човече, не искам да съм на вашето място. Наистина не искам. Станете!

Самюел Патен се подчини и се надигна безшумно. Ласитър заобиколи масата и го обискира.

— Нямате никакви доказателства срещу мен! Всеки съдия ще ме пусне отново.

Ласитър се ухили.

— Съдиите, които сте подкупили или по някакъв начин сте накарали да омекнат! Но не и съдията, при когото ще отидем. Него си го бива. Сигурен съм, че ще ви изпрати на бесилото, ако се докаже, че вие сте виновен за убийството на шерифа в Мидъл Таун.

Ласитър изви ръцете му на гърба и ги заключи с белезниците, които извади от чантата.

— Не знаете какво правите, Ласитър!

— Знам! Но вие не сте наясно каква каша сте забъркали с хората си тук в последно време. Сега ще трябва да си платите.

— Вие ще си платите! — изсъска разгневен банкерът. — Нямате никакъв шанс да излезете от тази къща жив.

— Това вече веднъж сте ми го пророкували! — каза Ласитър и постави двойното дуло на паркъра под брадата му. — Само не се надявайте на хората си долу в банката. Ще стрелям, ако те посмеят да се намесят. Ще дръпна двата спусъка. А това ще ви откъсне главата. Така че по-добре не разчитайте на тях.

Самюел Патен се втренчи в него с безизразен поглед и както стоеше, се хвърли напред и се опита да забие чело в лицето му.

— Убийте ме! — извика той с прегракнал глас.

Ласитър го отблъсна с приклада на паркъра и го фрасна с дясната ръка по брадата така, че той отново седна, катурна се назад, стовари се на задните си части, поклати замаяно глава и се опули недоумяващо, защото не можеше да схване какво му се бе случило.

Беше нужно известно време, докато погледът му се избистри.

Ласитър чакаше.

— Проклет кучи син! — извика гневно банкерът, скочи на крака и се опита повторно да се нахвърли върху него. Но Ласитър държеше двойното дуло на едрокалибрената пушка пред устата му и той отново седна безмълвно.

— Стига вече! — каза вбесен Ласитър. — Още веднъж и наистина ще дръпна спусъка.

Самюел Патен го гледаше втренчено.

— И в ада ще се проклинате!

На този мошеник просто не можеше да му се помогне. Ласитър отиде до него и го изправи на крака.

— Немезида е навсякъде и ни чака!

Той тръгна към вратата, а банкерът се запрепъва пред него.

По същия път, по който стигна до Самюел Патен, Ласитър напусна къщата. Само че сега със себе си водеше и банкера. Спряха под рамката на вратата. Шейла стоеше готова с конете. За секунди щяха да бъдат извън града. Въпреки това му дойде наум, че може би щеше да е по-добре, ако бе тъмно. Но само дявол знаеше дали щеше да завари Самюел Патен в банката късно вечерта.

Шейла беше вече на коня. Ласитър бързо качи банкера отгоре. На него предостави седлото, а той се метна зад него. Те препуснаха през портата на двора по страничната улица, а след това се насочиха към покрайнините на града.

— Мистър Патен! — прозвуча глас от къщата до банката.

И тримата заедно се обърнаха. Мъжът стоеше на задната врата, с ръка на бравата. Той беше от хората, които Ласитър бе видял преди това в салона с гишетата. Ясно му личеше.

За револвера му разстоянието беше твърде голямо, но той видя, че Ласитър бе насочил отстрани паркъра към банкера. Рязко се обърна, втурна се в банката и трясна вратата след себе си.

— Напред! — извика Ласитър.

Шейла пришпори коня си. И тя усещаше, че състезанието вече е започнало. Един до друг галопираха по тясната уличка, която водеше извън града. Тропотът на копитата трещеше като гранатен огън. След уличката минаха с гръм по малък дървен мост. Препуснаха покрай последните къщи и излязоха на открито. Понесоха се покрай зеленчукови градини. На една ливада пасяха коне. Зад тях се виждаше стадо говеда.

Но те не забелязваха всичко това. Нито Ласитър, нито Шейла, а още по-малко банкерът.

Тримата гледаха назад. Колко далеко и колко на брой бяха преследвачите? На Ласитър му бе ясно, че трябваше да държи под око и околността отпред. Онази хайка, която беше предвождана от Робърт Чейс, тюлена, със сигурност бе на път към Канън Сити, за да получи нови указания от Самюел Патен.

Трябваше да бъде постоянно нащрек, за да не попадне с Шейла и банкера между двете групи преследвачи. По тази причина Ласитър в началото се придържаше малко на изток, вместо да препусне направо на юг.

След две мили се натъкнаха на Арканзас. Известно време газеха в плитката вода. Когато изкачиха стръмната стена на реката, в далечината видяха група ездачи.

Ласитър препусна в тръс до едно прикритие и спря. Шейла яздеше плътно до него, насочила уплашен поглед към конниците, които неотклонно ги следваха.

Ласитър ги определи на половин дузина. Групата, която беше на пост в банката.

Оставаше само едно спасение: ако не успееше да се отърве от тези кучи синове, трябваше да открие огън по конете. В очите на Самюел Патен имаше надежда, но за това едва ли можеше някой да му се сърди.

Конниците яздеха по посока на река Арканзас и минута по-късно изчезнаха зад една гора. Ласитър препусна с Шейла и банкера по-нататък. Слънцето залязваше. Той се движеше по продължението на тесен каньон и точно когато откри една пътечка, по която можеше да стигне до дъното му, видя конниците зад себе си. Ласитър премълча за това пред двамата и заслиза по пътечката. На дъното на каньона вече цареше тъмнина. Сред дърветата и гъстия храсталак той не продължи да язди на юг, а обратно на север.

Останаха до късно през нощта на седлата, докато не стана твърде опасно. Спряха под група дървета и слязоха от конете. Ласитър заведе банкера до една млада акация, отвори белезниците и го накара да обгърне с ръце ствола на дървото. После отново ги затвори. Самюел Патен мълчаливо се отпусна на земята. Стойката не беше никак приятна за него. Сигурно щеше да се събужда няколко пъти през нощта. Ласитър ще трябваше да хвърля по едно око натам.

Той разседла конете и се погрижи за тях. Шейла се зае с провизиите. Ласитър освободи още веднъж банкера от белезниците, за да може да се нахрани. После пак го заключи за акацията.

В каньона мракът беше непрогледен. Само високо над тях се виждаше ивица небе, обсипано със звезди.

Ласитър взе спалния чувал и под ръка с Шейла заобиколи конете. На достатъчно разстояние от Самюел Патен се отпуснаха до скалната стена. Легнаха в тревата и започнаха да се целуват и галят, като същевременно се събличаха. Той се обърна по хълбок и тя го обкрачи.

Шейла го прегърна и се притисна в него, целуна го и заигра с език в ухото му.

— Искам дете от теб — прошепна тя нежно и любвеобилно. — За спомен от теб.

— Може би вече си бременна — отвърна той също така тихо и ласкаво и я целуна по лицето.

— Не вярвам! — Шейла впи устни в неговите. — Тогава не се получи, защото ти не искаше.

— Това вече не е пречка!

Тя се притисна в него, повдигна задничето си и пак го отпусна надолу.

— Тогава ела, любими мой! — прошепна Шейла.

Тя се движеше ритмично. Той само стоеше и я държеше в ръце. Едва след като Шейла стана побърза, Ласитър се облегна назад и загледа нагоре към звездите. Тя се разгорещи, обля се в пот, задъха се и застена. Когато оргазмът настъпи, той почти я надигна. Изтощена, Шейла рухна върху него, Ласитър я прегърна и я залюля като дете.

По-късно те се мушнаха в спалния чувал и се притиснаха един до друг. Близостта събуди още веднъж у Шейла неподражаемата й бликаща, чувствена наслада.

Бе късна нощ, когато най-накрая се укротиха. Плътно един до друг, ръка за ръка, те заспаха.

Въпреки това, когато на другата сутрин слънцето изгря, тримата бяха вече на конете. Далеко на запад то като че ли изплува направо от горите и ливадите огненочервено и обвито от пурпурно небе.

Очертаваше се горещ ден.

Преследвачи не се виждаха дори и след като напуснаха каньона. Понеже той се бе движил на север, беше заблудил хората на банкера. Ласитър язди до Арканзас. Там искаше да напои конете и след кратка почивка да се върне обратно.

Той потърси място до реката, което да бъде скрито за погледите и от другия бряг. Намери сенчесто местенце под едни върби, чиито клони се простираха навътре над водата и висяха в нея. В този зелен тунел те слязоха от седлата. Ласитър нареди на банкера да вземе юздите на конете и да ги държи. Животните стъпиха с предните крака в реката, наведоха глави и загълтаха жадно.

Шейла клекна на брега, изми си лицето и пи вода от ръцете. Ласитър напълни двете шишета и ги закачи на седлото на коня си. Банкерът стоеше в сянката и не се помръдваше.

— Ако искате да пиете, ще ви сваля белезниците! — предложи му Ласитър.

Но Самюел Патен поклати глава. В очите му блестеше пламък. Омраза? Гняв? А може би и двете.

След един час почивка те изведоха животните от зеления тунел под ярките лъчи на слънцето. Шейла вървеше напред. Самюел Патен водеше втория кон. Ласитър го следваше с паркъра в ръка.

Какво беше това?

Той спря на място и хвана банкера за яката. Шейла искаше да се метне на седлото, обърна коня и… изведнъж изчезна.

На Ласитър веднага му стана ясно какво означава това. Той дръпна Самюел Патен към себе си и натисна пушката под брадата му.

— Мъжете трябва веднага да пуснат Шейла и моментално да се оттеглят, иначе ще натисна спусъка! — изсъска Ласитър в ухото на банкера.

Държанието на Самюел Патен показваше, че и той нищо не е видял.

Ласитър чу тежки стъпки на ботуши в зеления тунел, обърна се и понечи да повлече банкера със себе си, но спря на място и преглътна.

Мъжът, който идваше с насочен револвер срещу него, не беше от хората на Самюел Патен.

Бе Стенли Кампел, едноокият!

Банкерът се усмихна предпазливо, защото не знаеше дали в лицето на този едър мъж имаше враг или приятел.

Стенли Кампел опря револвера в гърдите на Ласитър и се усмихна като дявол.

— Хубаво ни разиграва насам-натам, Ласитър! — каза вбесен той. — Но сега си ни в ръцете. Пусни пушката!

Едноокият му взе колта, а Ласитър пусна паркъра в тревата. Очите на Самюел Патен блестяха.

— Пипнах го! — извика силно той.

Братята Кампел не бяха сами. До Анди Кампел, който държеше Шейла притисната към себе си и бе насочил револвера срещу нея, стояха още двама мъже. Те бяха от същия сорт. И най-важното — добре въоръжени. Но иначе имаха много изпаднал вид. Един подир друг те излязоха от храсталака зад коня на Шейла.

— Може ли да представя джентълмените? — каза подигравателно Стенли Кампел. — Анди го познавате! Този тук е Клей Алисън, брат на Джо, и Крис Йорк, стар приятел на Лей Фишер, който също ти тежи на съвестта. Да, те двамата са си наумили нещо лошо.

Мъжете бяха втренчили в него изпълнени с омраза очи.

— Реката е достатъчно дълбока. Ще ти вържем камък на врата, проклето копеле. Първо ще се удавиш, а после рибите ще те изядат — каза злобно Крис Йорк.

— Ключът за белезниците се намира в десния джоб на ризата му — обади се Самюел Патен, преглътна бързо и огледа всички последователно.

Анди Кампел стоеше с Шейла отзад. Бедното момиче умираше от страх. Ласитър се прокле. Не трябваше изобщо да я взема със себе си. При Балди щеше да бъде в по-голяма сигурност. Никога нямаше да си го прости.

Крис Йорк се приближи до него и закри Шейла. Той му разкопча джоба на ризата, измъкна ключа за белезниците, хвърли го във въздуха, хвана го и задържа ръка пред носа на Самюел Патен.

— Няма да загубите, мистър! — изкряска банкерът.

Крис Йорк се засмя гръмко. Той бе средно висок и дебел. Черната коса под шапката висеше мазна и на фитили на челото му.

— Преди да отключа белезниците, приятел, ти трябва да отвориш касата в Канън Сити! — каза той и се засмя просташки. Другите се присъединиха към него.

Ласитър загриза долната си устна. От колко време мъжете бяха по следите му? Как не бе забелязал тези негодници! Бе направил грешка, а тази страна, знаеше го отдавна, не прощаваше грешки. И най-малките. Сега трябваше да си плати, а Шейла заедно с него. Това бе лошото в цялата работа.

Шейла! Само като си помислеше, че можеха да й сторят нещо, му се повдигаше.

— Ще има да се чудиш? — Крис Йорк се засмя и приятелски удари банкера с кроше в гърдите. — Само че първо искаме да строшим главата на Ласитър. Заради това яздихме толкова дълго. А аз изобщо не обичам да яздя, но трябваше да отмъстя за моя стар приятел Лий Фишер. Когато той те измъкна от банката, ние всички разбрахме, че сме уловили на въдицата голяма риба. Много голяма риба.

— Аз ще ви платя! — каза Самюел Патен с креслив глас.

Мъжете се засмяха.

— Ти какво си мислиш! — Крис Йорк отново го удари с юмрук в гърдите. Явно беше шеф на четворката обесници. — Размерът на възнаграждението го определяме ние — той пак се захили като побъркан. А когато погледна останалите, за да се наслади на триумфа си, те също се засмяха просташки. — Но колко голямо ще е възнаграждението, ще ти кажем едва когато хвърлим по едно око в касата ти, старче!

Отново над Арканзас прозвуча кикот. Крис Йорк се превиваше от смях, удряше се по бедрата и се въртеше в кръг.

Ласитър, разочарован, гледаше втренчено пред себе си. Тези кучи синове бяха виновни, че заради бандата от убийци и изнудвачи сега трябваше да изостави всичко друго. Ако не успееше да закара Самюел Патен в Мидъл Таун, играта за Балди и съдията щеше да бъде загубена. Братята Кампел и двамата негодници щяха да препуснат обратно с банкера, за да го ограбят. Вероятно щяха да вземат и Шейла със себе си.

Но първо щяха да го очистят. Бяха го преследвали дни наред, за да си отмъстят.

Ласитър заоглежда наоколо скришом. Четиримата се занимаваха с банкера. Той бе убеден, че това още в следващия момент можеше да се промени. Щяха да стрелят в него, без да се замислят. В края на краищата, за това бяха яздили толкова далеко.

Ласитър трябваше да направи нещо, за да спаси живота си. Но той носеше отговорност и за живота на Шейла. Тези копелета я бяха взели като заложник, за да го държат с вързани ръце.

Всичко това бяха мисли, които той минута по-късно вече изостави, за да се подчини напълно и изцяло на борческите си импулси.

Крис Йорк искаше да знае колко пари имаше Самюел Патен в касата. Докато банкерът премисляше какво да отговори на мъжете, те го наблюдаваха изпълнени с напрежение. Ставаше въпрос за пари. За много пари! И погледът на Анди Кампел бе залепен за устните на Самюел Патен.

— Двеста хиляди долара! — каза най-накрая елегантният старец е дрезгав глас.

Четиримата мъже се спобутаха, отново избухнаха в смях и зареваха един през друг, наричаха се късметлии, обесници и стари подпалвачи, които най-после са успели да уловят голямата риба. Едва можеха да се съвземат в огромната си радост.

Никой повече не мислеше за съдбата на мъжете, за които искаха да си отмъстят. Всичките бяха станали жертва на алчността си. На никого не му дойде наум, че може би държаха съвсем леко опасния тигър за опашката.

Ласитър се наведе светкавично към паркъра, измъкна четиридесет и пет калибровия колт от колана на Стенли Кампел и се прицели между него и Крис Йорк в Анди Кампел, на когото виждаше само главата и дясното рамо, и стреля.

Мъжете се разтичаха наоколо. Ласитър видя, че Анди се срина улучен, повличайки Шейла със себе си. Той се хвърли с дълъг скок назад и когато падна по гръб, дръпна двата спусъка. Изстрелът тръгна отдолу нагоре. Разстоянието бе точно премерено. Сачмите уцелиха Стенли Кампел, Крис Йорк и Джо Алисън. Тримата се строполиха на земята и повлякоха банкера, който стоеше полуприкрит зад тях. Ласитър се примири, че е улучил и Самюел Патен, но нямаше как.

Гърмът от паркъра се разнесе над реката, а ехото отекна на другия бряг между хълмовете и скалите. Ято сиви рибари, пляскайки силно с криле, се издигна над върбалака. Бяха почти сто птици, които изведнъж се разлетяха във въздуха. Преди това бяха накацали по храстите и дърветата, но Шейла и мъжете не ги бяха забелязали.

Това не отклони вниманието на Ласитър. Той скочи на крака и се затича към нея.

Едноокият бе мъртъв. Крис Йорк също. Банкерът и Джо Алисън бяха живи. Но за тях сега не го беше грижа.

Умирайки, Анди Кампел бе повлякъл Шейла със себе си и се бе строполил върху нея. Ласитър издърпа мъртвеца от тялото й и й помогна да стане. Нищо не й се беше случило, освен изживяния шок. С блуждаещ поглед тя се втренчи в него. Едва след като я прегърна и притисна към себе си, Шейла избухна в плач. Ласитър я остави да си поплаче и започна да гали гърба й, докато видя, че Самюел Патен се промъква лазешком към Крис Йорк, който бе взел ключовете за белезниците. Ласитър тръгна с Шейла натам и когато банкерът посегна да бръкне в джоба на бандита, го удари с паркъра.

Самюел Патен трепна изплашено и замръзна на място.

Ласитър се наведе, блъсна го настрани, взе ключа и отново се изправи.

Банкерът не бе ранен. Нямаше дори драскотина по кожата. Беше имал дяволски късмет. Тримата бандити пред него бяха мъртви.

Ласитър не искаше да остави мъжете така, нямаше намерение и да пусне конете им на свобода.

Изведнъж Шейла нададе приглушен вик и посочи към отсрещния бряг. Още преди да се обърне, Ласитър сграбчи Самюел Патен и натисна празната пушка в сърцето му.

От другата страна на реката стояха четиримата от хората му. Те не можеха да видят, че паркърът не е зареден. Двойният изстрел ги бе привлякъл насам. Ласитър бе убеден, че съвсем наблизо се намират и другите ездачи. Инцидентът бе подействал неприятно върху Самюел Патен. Ясно му личеше. Кой можеше да знае как щеше да свърши всичко за него, ако Ласитър не бе спечелил схватката. Щяха да опразнят касата в Канън Сити, а може би щеше и да загуби живота си.

— Да се разберем с добро, мистър Ласитър! — каза той с дрезгав глас. — Ще ви платя колкото искате и ви гарантирам, че ще можете да живеете в спокойствие и мир със своята годеница в Мидъл Таун под моята закрила.

— Хората ти трябва да останат отсреща, иначе ще гръмна! — отвърна Ласитър. — Конете, Шейла!

Тя знаеше за какво става въпрос. Огледа се напрегнато да не би съдбата да й изиграе още един лош номер. Мъжете били залегнали в засада в храсталака. Анди Кампел изведнъж застанал зад нея и веднага я дръпнал на земята. Всичко се случило толкова бързо, че не могла да извика, разказваше тя по-късно на Ласитър.

Сега на първо време трябваше да се изтеглят от брега.

Самюел Патен замаха силно.

— Останете отсреща! Не идвайте на този бряг! — извика той на хората си.

Ласитър го блъсна към коня, помогна му да се качи и се метна зад него, с все така насочен паркър срещу банкера. Шейла бе вече на седлото. Един до друг те се изкачиха по стръмната стена на брега.

Преследвачите не се виждаха, но Ласитър знаеше, че те бяха там.