Джек Слейд
Градът на Шейла (9)

9.

На другата сутрин Ласитър установи, че бандитите продължават да ги търсят упорито. Причината му беше ясна. Той бе разобличил тази сбирщина и понеже на банкера в Канън Сити не му се удаде да го подкупи, оставаше само да го унищожат, ако искаха да продължат „бизнеса“ си.

Ласитър не си правеше никакви илюзии и бе предвидил, че те ще схванат дяволски бързо сегашното положение.

И точно така се развиха нещата.

Той яздеше в посока Мидъл Таун през прорязаната от пропасти и клисури скалиста местност. Нищо не убягваше от погледа му. Ако го пипнеха, бандитите нямаше да проявят и капка милост.

Ласитър се оглеждаше наоколо и заради Балди.

И двамата бяха изненадани, когато следобяд видяха един ездач и разпознаха в него бармана. Той също ги бе съзрял и насочи коня си към тях, размахвайки над главата френската карабина.

Ласитър спря, Шейла се облегна на него и се усмихна щастливо.

— Балди! Той е жив! — извика тя.

Ласитър се засмя.

— Какво ти казах!

Барманът се приближи в тръс, ухили се широко и спря пред тях.

— Здравейте!

— Здравей! — отвърна Ласитър и му кимна одобрително. — Откъде взе коня?

— Отмъкнах го тази нощ от ония, които застреляха моя жребец. Накъде сте тръгнали? Към града ли?

— Да, така възнамеряваме! — каза Шейла. — Това бе ужасно падане, Балди! Ранен ли си?

— Не си струва да говорим! — усмихна се барманът. — Пътят към Мидъл Таун е свободен. Преди два часа ги видях да яздят отново на юг.

— Искам да говоря със съдията! — каза тя.

Балди я погледна втренчено.

— Той трябва да застреля шерифа, когото бандитите натресоха на града и назначиха за съдия-изпълнител човек, който няма достатъчно кураж, за да излезе срещу тази сган. Не са чак толкова силни. Трябва да ги настъпим по мазола и сами ще си подвият опашките.

Ласитър остави кафявия жребец да върви, а Балди обърна своя кон. Един до друг те продължиха ездата. Барманът не откъсваше поглед от Шейла. Личеше си, че си е загубил ума по тая жена. На Ласитър не му убягна, че Балди гледаше на него като на съперник и затова го мразеше до смърт. Владееше се и се биеше заедно с него само защото бе от полза за Шейла.

С падането на мрака достигнаха Мидъл Таун. Преминаха незабелязани от никого през града, избегнаха ярко осветената Майн стрийт и спряха на двеста ярда от къщата на съдията в началото на една тъмна уличка.

Шейла се спусна от коня.

— Почакайте! Първо искам да говоря сама с него.

— Смятам, че е неразумно! — каза Балди. — Бандитите отдавна са го обработили. Той може да им бъде полезен, за да ти поставят капан.

— Познавам съдията Форест малко по-добре от тебе, Балди! — отвърна рязко тя.

После остави двамата мъже, пресече тъмната страна на улицата и потъна в сянката на голямата къща. Някои прозорци светеха. Не виждаха Шейла, но я чуха да говори. Малко след това се затвори врата и отново се възцари тишина.

— Тя е чудесна жена! — каза Балди.

— Вярно е.

— Съжалявам, Ласитър! Когато пристигна, те намразих. Мислех си само колко дълго и колко много те бе очаквала тя. Шейла заслужава по-добър живот: някой да дойде и да я носи на ръце.

Думите му преминаха в горчива въздишка.

Ласитър постави ръка на рамото му.

— Двамата ще се погрижим да й бъде по-добре. На първо време ще я отървем от тази сган.

— Ти отново ще си тръгнеш някой ден, Ласитър! Не можеш да ме заблудиш, и нея също.

— Тя знае, че не мога да остана.

— Ще се боря за нея, докато я спечеля.

— Това е твое право.

— И няма да те питам за разрешение!

— Още по-добре!

— Значи си наясно, че искам да бъде моя?

— Как мога да те спра, когато не съм тук?

— Нека да станем приятели, Ласитър!

— Съгласен!

Балди искаше да каже още нещо. Но в този момент чуха да се отваря входната врата. Двамата погледнаха нататък. Показа се сянка. Бе Шейла. Извика ги в къщата.

Съдията Форест беше висок, стар мъж, с бели коси и със светли, сериозни очи. Той се усмихваше приятелски, докато поздравяваше мъжете и подаваше ръка на всеки.

— Ние не само ще прогоним бандитите, но ще ги арестуваме и ще направим процес — обясни съдията с малко дрезгав, старчески глас. — През цялото време няма да мога да мисля за нищо друго. С вас двамата ние ставаме почти дузина — той вдигна ръце. — Знам, че това не е достатъчно, защото всички без изключение са простовати хора, които щом имат вече оръжие в ръката, стрелят по каквото им падне. Но негодниците, с които трябва да се биете, са от съвсем друг сой. Балди, може би ще е най-добре, ако отидеш при заселниците на запад и потърсиш привърженици. Вие, мистър Ласитър, както ми каза Шейла, не се ориентирате лесно в нашата област. В тези времена винаги е по-добре да сте по двама. Щом като съберете достатъчно хора, ще ги призовем, ще нападнем изненадващо стаята на шерифа и ще го поставим под ключ. Шейла предложи да ви назначим за съдия-изпълнител. Ако сте съгласен, ще бъде удоволствие за мен да го направя.

— Може ли да ви дам друго предложение, Ваша светлост? — отвърна Ласитър.

Съдията кимна. Шейла и Балди го погледнаха напрегнато.

— Изглежда, че никой от бандитите в момента не е в Мидъл Таун. Трябва да използваме този случай. Назначете Балди за съдия-изпълнител. Ние веднага ще отидем при шерифа и ще го арестуваме. После ще препусна към Канън Сити, ще заловя шефа на бандата и ще го доведа тук.

— Шейла ми разказа — съдията се изкашля. — Но разполагате ли с доказателства срещу мистър Самюел Патен? Той е банкер, мъж с влияние и власт.

— Ако мошеникът е затворен тук под ключ, ще съберем доказателства срещу него — каза Ласитър.

Старият човек се замисли.

— Искате да тръгнете сам?

— Имаме събрани дузина мъже! — възрази Шейла разпалено. — Те трябва да го съпроводят! Сигурна съм, че банкерът ще окаже съпротива.

— Как си представяш това, Шейла! — възрази Ласитър. — Ние сме дванайсет и те са дванайсет. Нахвърляме се един върху друг, докато на двете страни останат живи половината хора? — Той поклати решително глава. — Такъв като банкера може да докопаш само с изненада. Ако една дузина въоръжени мъже влезе в банката, това ще бъде сигнал за нападение.

— Вярно е — каза съдията и погледна Ласитър. — В този случай наистина човек ще има преимущество, ако е сам. А какво ще стане по-нататък? Сигурно ще са необходими помагачи?

— Тук мистър Форест е прав, Ласитър! — каза Шейла и му хвърли заповеднически поглед.

— Ако успея да вляза в банката незабелязан, ще го пипна. Може би няма да бъде даден нито един изстрел. И тук ще трябват мъже. Нека първо да арестуваме шерифа, този негодник. Ако банкерът е зад решетките, ще се явят и свидетели. Само по тоя начин ще накараме хората да не се страхуват.

— Това, което мистър Ласитър ни предлага, не е за пренебрегване, Шейла — каза съдията.

— Въпреки всичко не ми допада, че той иска да тръгне сам! — продължи да упорства тя.

— Аз ще отида с него — каза Балди решително.

— Ти ще си нужен тук като съдия-изпълнител — остана непреклонен Ласитър. — Предлагам да преминем към действие, Ваша светлост, за да се разбере още днес в Мидъл Таун, че шерифът е арестуван. Превърнете стаята му в малка крепост и останете там на сигурно място. Това се отнася и за теб, Шейла.

— Ще се погрижа за всичко, Ласитър! — увери го барманът.

Съдията пристъпи към бюрото, което представляваше истинско произведение на изкуството. Беше направено от абанос и украсено с изкусна дърворезба.

Балди, барманът от кръчмата на Шейла, се закле над библията, че ще изпълнява съвестно длъжността на съдия-изпълнител. Минута по-късно той и Ласитър се отправиха към стаята на шерифа.

Шейла ги последва с конете.

Беше още рано вечерта. По Майн стрийт цареше оживление. Тротоарите бяха пълни с хора, които бързаха да направят последните покупки. В къщите и дюкяните вече светеше, уличните фенери също бяха запалени. Никой не обръщаше внимание на двамата мъже. Дори и Шейла остана незабелязана.

Стаята на шерифа бе осветена. Елегантният мексиканец седеше зад писалището. Той повдигна нагоре поглед и се усмихна широко, когато вратата се отвори. Но като видя звездата на жилетката на Балди и паркъра в ръката на Ласитър, усмивката му изчезна. Изглежда, че веднага усети какво му гласеше съдбата. Мексиканецът остана да седи неподвижно и постави ръце на масата.

— В поста си на нов съдия-изпълнител ви обявявам за свален! — изръмжа Балди, като продължи да стои пред бюрото и насочи срещу него колта, който бе извадил още при самото влизане.

— Назначен съм от съдията за шериф! — каза мексиканецът с прегракнал глас.

— Защото сте го принудили! — отвърна барманът и му махна с ръка да стане. — Заплашили сте го, че ще му взривите къщата, ако не се съгласи. Старият човек се вкопчва със зъби и нокти в живота. Той иска да умре спокойно, както бог му е отредил, а не насилствено от ръката на някакви си негодници.

Мексиканецът се изправи. Ласитър му взе колта и бързо го претърси за друго оръжие.

Балди намери ключа за килиите. Двамата заедно го замъкнаха отзад и го затвориха в една от трите килии.

— Какви доказателства имате срещу мен? — попита мексиканецът, когато Балди тръшна вратата след него и превъртя ключа.

— Съдията в момента подготвя обвинителния акт. Ще ви го връчи лично — каза барманът.

— Още отсега ви предупреждавам, че това няма да ви се размине никак лесно! — усмихна се подигравателно мексиканецът, след като бе преодолял вече шока си. — Много сте малко! Мен ме заловихте с хитрост. Но по този въпрос ще си поговорим още!

— Не се перчи толкова много — каза Балди.

— Ще видим кой се перчи тук! — отвърна мексиканецът.

Барманът мушна ръка през вратата.

— Звездата!

Той се поколеба, но видя, че двамата са насочили оръжия в него, и волю-неволю махна ламаринения знак и го предаде на съдия-изпълнителя на града.

— Ще има да се каете за това! — каза мексиканецът.

Ласитър и Балди размениха по един поглед, после се обърнаха и го оставиха сам.

— Тъмно е — извика той подир тях, след като Ласитър тръшна вратата, която разделяше килиите от стаята.

Барманът се върна още веднъж и запали фенера в коридора между килиите. В стаята хвърли звездата в чекмеджето на бюрото и извика ядосано:

— Трябва да открием кой уби шерифа! Искам да видя този негодник на въжето. Но не чак за деня на независимостта!

Той затвори шумно чекмеджето и се обърна към Ласитър.

— Ще открием убиеца! Веднага ли ще тръгнеш?

— Така смятам! За да мога да изненадам негодника в банката.

Ласитър закачи паркъра на колана.

— Не се притеснявай, ще се грижа за нея.

Балди бързо отиде до външната врата, отвори я и направи знак на Шейла да влезе. Покрай него минаваха хора и го гледаха изненадано. Той ги познаваше и ги поздравяваше учтиво. След Шейла отново затвори вратата.

— Ласитър ще препусне веднага към Канън Сити, за да бъде там на всяка цена преди бандитите. Може да са се отказали вече да ни търсят.

— Аз ще тръгна с него — каза Шейла решително, застана под лампата на тавана, опря ръце на хълбоците и загледа ту единия, ту другия.

— Какво? — Балди бе ужасен. — Ти искаш… — той повдигна глава. — Ласитър, чу ли? Би било безотговорно…

— Чувствам се сигурно в присъствието на Ласитър! — прекъсна тя бармана.

— Но… Ние тук сме достатъчно мъже, за да можем да те защитаваме! — извика Балди.

— Аз също смятам, че е по-добре да останеш тук — възрази Ласитър.

— Чу ли! — наежи се барманът.

— Ще те съпроводя! — отвърна Шейла упорито. — Не мога да боравя с оръжие. Но четири очи виждат по-добре от две. В един момент ще бъдеш доволен, че си ме взел със себе си.

Почука се и четирима мъже влязоха. Зад тях се показа белокосата глава на съдията.

— В нашия град имаме много смели хора! — каза той весело и си потри ръцете. — Всичките са ваши помощници, Балди! Шерифът в килията ли е?

Съдията искаше да види мексиканеца. Барманът пристъпи към въртящата се врата, блъсна я и го пропусна в коридора. Той и четиримата новодошли, които трябваше да му станат помощници, го съпроводиха до килиите.

Шейла стоеше изчаквателно пред Ласитър.

— Ще взема коня на Балди! — каза тя. — Той сега няма нужда от него. А ако му потрябва, в обора ми има достатъчно други.

Ласитър се ухили.

— Ще бъде дяволско препускане, не си прави никакви илюзии! Ще тръгнем сега и ще останем на седлата до утре призори.

Тя само се усмихна.

Мъжете се върнаха обратно в стаята. Ласитър и Шейла вече бяха тръгнали към вратата.

— Ние потегляме! — извика той.

— Шейла! — Балди се промъкна напред. — Шейла! Но това е лудост!

Ласитър отвори и излезе на улицата. Шейла тръшна вратата след себе си и го последва, потичвайки. Беше вързала конете пред къщата. Метнаха се на седлата и препуснаха.

При кръчмата спряха за малко, защото Шейла искаше да се преоблече и да приготви провизии. Ласитър взе муниции. Всичко това трая само няколко минути.

Напуснаха града и се спряха на пътя, чиято светла, прашна лента се виждаше добре. Луната не светеше, но звездите блестяха в цялото си великолепие.

Както Ласитър бе казал, яздиха през цялата нощ. Когато се зазори, напуснаха пътя и оставиха конете да се напоят на един близък вир. Двамата се поразтъпкаха и после отново продължиха. Ласитър постоянно ускоряваше темпото. Искаше да бъде в Канън Сити преди бандитите и преди банкерът да е узнал, че е избягал от хората му с Шейла.

Когато пристигнаха в града, слънцето отдавна бе изгряло. Продължиха до пазарния площад, там спряха и слязоха от конете. Ласитър даде на Шейла юздите на кафявия жребец и тръгна сам, а тя бавно вървеше с двата коня след него.