Джек Слейд
Градът на Шейла (6)

6.

Когато Ласитър прекрачи прага на кръчмата на Шейла в Мидъл Таун, внезапно спря. Всички отломки бяха почистени, а някой беше измел основно цялото помещение. Но никой не се виждаше. Очакваше да завари поне Балди. Шейла бе сигурно в жилището си.

Тогава долови движение в дъното. Влезе вътре и хлопна вратата зад себе си.

— Балди?

Това не бе Балди. Да не би да бе пратеник на Самюел Патен от банката в Канън Сити? Вярно, не бе препускал в галоп, но все пак беше бързал. Този ездач не би могъл да пристигне преди него в Мидъл Таун.

Тогава се сети за братята Кампел. Не бяха само двама, както винаги бе мислил, а четирима.

Мъжът не беше висок, но с широки рамене, як врат и ъгловат, квадратен череп. Когато излезе от полумрака и посегна към колта, Ласитър вече държеше револвера.

Набитият човек се спря.

— Не стреляй! — изкряска той. — Гаджето ти ни е в ръцете. Ако тук падне дори един куршум, тя ще бъде мъртва. Хвърли оръжието!

Ласитър пусна револвера и вдигна ръце. Не искаше да се случи нещо на Шейла.

— Кой сте вие? Какво искате от мен?

— Аз съм един от братята Кампел — проскърца със зъби мъжът.

Ласитър пое дълбоко въздух. Сега поне знаеше кой стои срещу него.

— Анди Кампел?

— Да! А ти си Ласитър?

Той кимна.

— Жената е в ръцете ни! Затова ти сега си уязвим. Джон и Бъстър ми бяха братя. В мен всичко крещи за отмъщение! — Анди извади револвера от кобура, приближи се до Ласитър и натисна дулото в стомаха му. — Един ловец на награди за глави на престъпници яздил след тях и убил мъже като Бъстър и Джон. При това убил човек, човек, а не сърна, мечка или лос. Животни можеш да застреляш просто така. За тях никой няма да пророни сълза. Но човек! — той млъкна развълнуван, преглъщайки често. — Не можеш просто така да застреляш човек. Та той е човек. А човекът има братя и сестри, има баща и майка и роднини, има приятели, а ако е мъж, има и любима, годеница. Всички скърбят за него, когато той е мъртъв. Те плачат, те са тъжни. Но такова нещо теб не те засяга. Колко долара прибра? Кажи ми колко пари получи за това, че уби мъжете, които ние всички обичахме?

Той изхлипа. Анди Кампел наистина страдаше. Но че имаше хора, които тъгуваха за жертвите на тези бандити, за това, изглежда, той изобщо не се сещаше. Мъртвите му братя не бяха никак безобидни и зелени в занаята.

В дъното отново нещо се раздвижи. Появиха се две фигури. Дъхът на Ласитър спря. Едната бе Шейла, а зад нея стоеше мъж, който здраво я бе сграбчил в ръцете си и държеше нож, опрян на гърлото й.

Русокосата красавица бе онемяла от болка и ужас. Всичко в Ласитър кипеше. Кампел имаха да си уреждат сметки с него. Беше напълно съгласен с тях, въпреки че престъпниците сами си бяха виновни за своята смърт. Но какво общо имаше с това Шейла? Нищичко! Обзе го гняв.

Анди Кампел отдавна бе направил грешка, като навлезе в неговия радиус на действие.

И Ласитър нападна.

Беше бърз като мисълта. Не даде никакъв шанс на набития и тежък мъж. Хвана го, дръпна го към себе си и го стисна здраво за гърлото така, че Анди не можеше да си поеме повече въздух и пусна револвера, за да му бъдат свободни двете ръце. Съпротивляваше се отчаяно, но с всеки изминал миг силите му отслабваха. Ласитър ритна револвера настрани и вдигна своето оръжие. Едва тогава отхлаби малко хватката. Анди се опря изтощен на него.

— Стенли — извика той и се закашля. — В ръцете му съм.

— Какво? — обади се мъжът в дъното. — В ръцете на Ласитър си?

— Да — гласът му прозвуча като вълчи вой. — В ръцете на Ласитър съм, действително съм в ръцете му.

— Ще му извия врата, ако не пуснеш Шейла — допълни Ласитър. — Ела насам с нея, тогава ще получиш брат си.

— Анди! Наистина ли си в ръцете му?

— Да! Не виждаш ли, по дяволите! — изпъшка набитият мъж, целият облян в пот.

Нищо чудно, че Стенли Кампел не го виждаше. Той беше сляп с едното око. Преди години индианска стрела бе наранила зрителния му нерв. Като младо момче бе преследвал червенокожи, които все още живееха в Колорадо поединично или само на групи. За скалпела на един червенокож кучи син държавната агентура в Денвър заплащаше по седем долара. Ако човек убиеше трима, можеше да живее охолно през цялото лято от парите, които получаваше за това, но червенокожите се отбраняваха, както доказваше окото на Стенли. В началото бандата му беше от седем души. На единия индианците му пръснаха черепа с томахавка, друг опекоха бавно и мъчително на огън. Едва когато останаха само двама, те се отказаха. Стенли Кампел язди още много години с другия, докато файтонджиите не го застреляха при нападението на една пощенска кола.

Оттогава Стенли се държеше близо до брат си Анди. С Бъстър и бандата му никога не бяха имали нещо общо, но когато научиха, че тя вече не съществува и че братята им са мъртви, веднага потеглиха на път, за да отмъстят за тях.

Никак не им беше трудно да узнаят кой ги бе преследвал и къде можеше да се намери този негодник.

Стенли Кампел бавно се придвижи напред с Шейла. Бе значително по-висок от Анди. По фигура по-скоро приличаше на Бъстър Кампел.

— Пусни брат ми или ще й прережа гърлото — каза той с дрезгав глас.

— Само да го направиш — отвърна Ласитър. — Тогава ще натисна спусъка и куршумът ще пробие черепа му — бе насочил оръжието към слепоочието на Анди.

Стенли Кампел се втренчи в него с едното си око.

— По-късно ще си уредим сметките с теб, Ласитър! — изсъска той.

— Пусни я, вратата е там! — каза Ласитър и отстъпи встрани с Анди Кампел. Отново го натисна така, че той започна да диша по-тежко и да се задъхва. — Щом като излезеш навън, ще го пусна и той ще може да те последва на улицата.

— Тръгвай вече! — изстена Анди Кампел. Лицето му бе почервеняло от притока на кръв.

Шейла бе плакала. С широко отворени очи тя гледаше ту единия, ту другия.

— Напред! Изчезвай! — извика Ласитър.

Тогава Стенли я пусна и с тежки стъпки се отправи към вратата, отвори и излезе на улицата, размахвайки ножа. Смяташе да изпрати острието в гърдите на Ласитър, когато той пуснеше брат му. Но не беше достатъчно бърз. Ласитър предусети намеренията му и отблъсна Анди Кампел от себе си. С глава напред той полетя през вратата навън и обърка сметките на брат си. Двамата се строполиха на земята и се претърколиха от тротоара на пътя.

Но Ласитър и Шейла не можаха да видят това, защото със силен тласък той затвори вратата. Когато се обърна, Шейла падна, плачейки, в ръцете му.

Той я притисна нежно към себе си и я погали по гърба. Остави я да си поплаче и й заговори успокоително. Но Шейла не можеше да се съвземе толкова бързо от ужаса. Братята Кампел се бяха представили за негови приятели и тя се бе хванала на тази лъжа. От момента, в който русокосата красавица бе разбрала това, бе обхваната от смъртен ужас, който сега бавно се уталожваше. Шейла бе убедена, че двамата отново ще се върнат, изненадващо и пак с някаква хитрина.

Да, беше грешка да остави тези мъже да си тръгнат просто така. Бяха дошли в Мидъл Таун, за да го убият. Искаха да отмъстят за смъртта на своите братя. Стенли и Анди Кампел му бяха заклети врагове, а който се показваше снизходителен към враговете си, вредеше най-напред на самия себе си. Ласитър го направи единствено заради Шейла, за да не излеят тези негодници гнева си върху нея.

Старата страст заговори отново. Дни наред те не бяха се виждали и прегръщали. Стигнаха зад онази врата. Нито крачка по-нататък.

Целувките й го възбудиха. Влюбената, красива жена накара Ласитър да забрави през следващите часове опасностите и несгодите от изминалите дни. Страстта и чувствеността й, желанието й да се слее с него, го възпламениха.

Плътно прилепнали един до друг, те се заизкачваха по стъпалата нагоре към жилището й. Страничен наблюдател би нарекъл всичко това борба. Но то бе любов, истинска любов. Двамата се стремяха да си доставят върховна наслада.

Когато се отпуснаха на леглото, бяха вече голи. Навън отдавна денят клонеше към залез. Преди да проникне в нея, Ласитър леко повдигна таза й. Тя изстена покорно, затвори очи и се усмихна блажено, защото притежаваше този едър мъж, защото усещаше върху себе си тялото му. След малко двамата се впуснаха към мига на върховната наслада.

Като простреляна, но безкрайно щастлива, русокосата красавица лежеше по-късно в прегръдките на Ласитър. В стаята не беше тъмно. Светлината на уличния фенер проникваше в стаята и очертаваше контурите на прозореца върху бяло боядисания таван. На фона на тази светлина кожата на Шейла блестеше като седеф. Той я галеше и притискаше нежно към себе си.

Тя се сгуши в него и зарови лице във врата му.

— Сега си представям, че никога няма да си тръгнеш оттук — прошепна Шейла и се усмихна щастливо със затворени очи. — Не ми разваляй тази илюзия и не казвай нищо.

Ласитър й достави удоволствие и мълча дълго време, докато тя отвори очи и каза:

— Беше хубаво. Благодаря ти, съкровище!

Той я притегли към себе си и я целуна по челото.

— Не си ли гладен? — попита Шейла.

— Не като вълк, а като цяла глутница.

Тя скочи от леглото и тръгна към кухнята. Ласитър подпря ръка под брадата си и загледа след нея. Тези дълги крака и леко закръглени бедра, това задниче, което се полюшваше така приказно и съблазнително! Правият гръб, по който се очертаваше гръбначният стълб, чието начало образуваше над дупето две вдлъбнатинки!

Гледка, която бе достатъчна, за да възбуди желанието му отново да се хвърлят в леглото.

Но гладът надделя!

На масата седяха голи един срещу друг и лакомо ядяха. Шейла наля вино и се чукнаха.

— Трябва да заминеш оттук — каза Ласитър. — За известно време. Заради сигурността ти.

— Да — отговори тя. — Мислих за това, докато тези негодници те чакаха. Тук и без друго всичко отиде по дяволите. Мога да започна някъде другаде — Шейла се усмихна влюбено. — Ако в началото си при мен.

— Аз ще остана тук и ще се погрижа кръчмата да се поправи и да стане както преди. Когато нещата потръгнат отново, ще ти пиша или ще дойда да те взема обратно.

Тя го гледаше смаяна. Едва сега разбра за какво всъщност Ласитър говореше.

— Негодниците са в ръцете ми — каза той. — В момента между тях и мен цари затишие, което искам да използвам, за да те отведа оттук. Щом като започна да събирам доказателства срещу тях за пред съда, те ще се разбеснеят като луди. Тогава ще се нуждая от всичките си сили за собствената си сигурност. Ако знам, че си на безопасно място, ще спя нощем по-спокойно.

— Разбираш ли какво искаш от мен?

Ласитър се усмихна с мъка.

— Естествено! Дълго мислих върху това.

Шейла погледна към тавана, после отново се взря в него и повдигна вежди.

— Ти говориш за затишие. Не можеш ли да се спогодиш някак си с тях? Не съм дошла на този свят, за да го оправям. Нито пък ти.

— Грешка! Аз съм.

Тя го наблюдаваше със сериозно изражение.

— Не е възможно никакво споразумение с тях, така ли?

— Ти желаеш ли това?

— Попитах те нещо! — противопостави се Шейла.

Ласитър поклати глава.

— Не.

— Ти си сам!

— Знам.

— Нямаш представа, колко много са те в действителност. Ако не си разумен, можеш да загинеш.

— Аз няма да се нахвърля с револвера върху всички едновременно. Не се грижи за мен! Къде мога да те заведа? Трябва да бъде сигурно скривалище. За да ме държат натясно, ще започнат да те търсят. Знам, че не само са много, но и че имат големи възможности.

— Ще остана тук! Ще им обясня, че нямам нищо общо с теб.

— Смяташ ли, че ще ти повярват? — той се усмихна подигравателно.

— Не знам къде да отида! — тя поклати глава. — Не! Нищо не ми хрумва!

— Въртиш тази кръчма не от вчера! Обзалагам се, че си се запознала с някой клиент, на когото изцяло можеш да се довериш и който е заминал, защото е сторил нещо тук или там.

Шейла разбираше, че той очаква отговора й, но само поклати няколко пъти глава, без да каже нито дума.

Ласитър продължи да яде, наля повторно вино, но през цялото време не я изпускаше от поглед.

Внезапният блясък в очите на Шейла му подсказа, че й е хрумнала някаква идея.

— Мога да отида в Гунисън! Там живее една стара приятелка — каза тя и се усмихна облекчено.

Ласитър щракна с пръсти. Точно за такова нещо си бе мислил и той.

— Достатъчно далече ли е Гунисън?

— Разбира се!

Красивото й лице отново помръкна. Тя искаше да му помогне, но мисълта да го остави сам сред толкова много врагове изобщо не й се нравеше.

— Не бъди тъжна! — каза той. — Щом като тук всичко се оправи, ще дойда в Гунисън и ще те взема. Ще има да се чудиш как ще изглежда тогава кръчмата. Сам ще се погрижа за това. Обещавам ти!

— Ще напиша писмо на приятелката си!

— Не! Нямаме време за такива неща. Още утре рано ще вземеш първия файтон на запад. Ако приятелката ти не може да те приеме или се е преместила другаде, ще отседнеш в хотела. Ще ти дам пари.

— Не говори за пари! Мога сама да се грижа за себе си — тя се нацупи. — Утре рано с първия файтон! Мили боже, а аз така се зарадвах, като чух, че си пристигнал! Само два пъти бяхме заедно… Като си помисля, че може би никога вече няма да се видим…

Шейла скри лице в дланите си и заплака.

Ласитър спря да яде, дощя му се да пийне нещо, но се отказа и загриза безпомощно долната устна. Сълзите, които капеха върху хубавите й гърди, го трогнаха.

— Защо трябваше да се месиш? — изхълца тя.

Той седна до нея и я притисна към себе си. Погали я по косата, целуна раменете и врата й и се опита да я успокои:

— Всичко ще свърши по-бързо, отколкото предполагаш!

— Те ще те убият! Отдавна целят това. А сега и двамата братя Кампел. Боже господи, ако те убият! Тогава няма да ми остане нищо друго, освен да се хвърля под първия влак. В последно време е много модерно. Самоубийците не се бесят вече. Не се и тровят, нито пък се мятат от скалата в пропастта. Те се хвърлят пред фучащия влак.

Шейла искаше да каже още нещо, но смъртта на самоубиеца я засягаше така отблизо, че продължи само да плаче.

Ласитър стана, надигна я към себе си и те се прегърнаха. Той галеше раменете й, дупето и бедрата, прекрасните гърди и дългата стройна шия. Най-сетне Шейла се успокои и в нея постепенно започна да се разпалва огънят на страстта. Ласитър я взе на ръце и я занесе в спалнята на леглото. Когато легна върху нея, тя го обхвана с бедра, прегърна го през врата и впи устни в неговите. Той започна да се движи съвсем леко и нежно, докато усети, че оргазмът наближава. Тогава движенията му станаха по-бързи и тя скоро изпадна в екстаз.

Дълго време леглото скърцаше под техните тела. Ласитър гледаше към очертанията на прозореца горе, върху белия таван, докато Шейла започна да заспива в ръцете му. Прокара пръст по контурите на тялото й, по гърдите й. От уличния фенер в стаята бе достатъчно светло, така че всичко можеше да се види. Скоро и сам заспа.