Христо Смирненски
Претърсването

— По твойто хубаво лице лежат,

о, Мери, черни сенки днеска;

навярно пролетната треска

те срещна вече в своя път

и пламна огън в твойта гръд.

— Уви, Амур не ме мори;

ликът ми тъмен е, защото

не знам къде баща ми скри

зарад неверний слух брашното!

 

— Невясто, шчо те нашло денес теб?

Ти умрел чорбаджия Климе?

— Ох, Злато, златно твое име,

остави седем дечиня без леб!

За него — шекерот проклет,

во избата копа весден

и ветърот ми го халоса

и вака млад уш и зелен

за пусти кяр ми се кярдоса…

 

— За Йов спомни си, старче Соломон;

претърсването онесвести

и твоите внучета злочести: —

от страх припадна на Арон,

Симон, Леон и Афтальон,

а Моше, Моис и Бохор

стигнаха по-далече даже,

сториха нещичко от зор…

но туй не бива да се каже!