Христо Смирненски
Мъглостишие

Над улици, площади, над сънните поля

разстила се безшумно студената мъгла,

уж ден е, а наокол, кажи-речи го, мрак

и влага от петите до черепа ти чак.

 

По дрехите ти цеди се ситничка роса,

а да ти бръкне някой, кажи-речи, в носа

не можеш да го видиш, не можеш го възпре

сред таз мъгла, прилична на пухено море.

 

Из локвичките цапам, обсипвайки наред

с благословии сръбски, кажи-речи, цял свет,

но все пак и приятност си има таз мъгла,

извършвайки нерядко порядъчни дела.

 

Вървиш си, да речеме, по калний тротоар

и ето забележиш кредитора си стар,

обърнеш си яката, покривнеш настрани

и пак спасен се видиш поне за 5-6 дни.

 

Ако ли пък случайно се мерне нейде „тя“

и грейне у душата пак някаква мечта,

не трябва да я видиш в градини и поля

— градини и полета е гъстата мъгла.

 

Едно е само лошо, че в късна доба щом

си пийнеш малко нещо, ей богу, своя дом

ще почнеш да го дириш по чуждите врати,

докато тежка сопа те нейде връхлети…

 

Над улици, площади разстила се мъгла,

а всяка крачка грях, наслада и беля.

Уж ден е, а наокол, кажи-речи го, мрак

и влага от балтона до гащите ти чак!