Христо Смирненски
Моше на серенада

(Трагикомедия в едно действие)

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

(Улица „Позитано“. Топла майска нощ. Луната наднича зад малък бял облак. Моше, с китара в ръце, се притайва под сянката, която хвърля къщата. Ребека е извадила русокъдрата си главичка от прозореца и мечтае. Облачето закрива месеца.)

 

Моше (излиза, подпира се на електрическия стълб и пее):

Моя мила гълъбиса,

стройна като кипариса,

ти си нежна, скъпа, фина —

екстра калите коприна…

Със китара под фенеро

ша ти свирим серенада.

Изгоре ми го джигеро —

зарад теб сирсето страда.

 

Ребека:

И аз любим тебе, Моше,

но баща ми млогу лош е…

що да чина, що да правя —

он на тебе ме не дава…

 

Моше:

Я виде се ша фалирам,

стари дреи ша събирам,

бари тебе да си можем

на сирсето я да сложим…

Три левета маркизета;

макарите грош едната —

ша се давим във клозета,

ша се стрелим във главата.

 

Арон (бащата на Ребека, подава си брадата от прозореца и пее с ужасно фалшив бас):

Кой чапкънин дрънка вънка

и булисата ми плаши?

Викай, Саро, на джандаро,

че нападат ни апаши…

 

Ребека:

Бегай, Моше! Бегай оттук,

грозно ша падне лобут…

Бегай, Моше! Бегай оттук,

да те не ложат със лук.

 

Моше (остава китарата и бяга):

Ех, мале майчице, ужасно крах!

Гащите май пострадаха от страх…

Всичко провали се в един момент!

Вред фалимент! Вред фалимент!…

След два часа пристига стражара и вижда, че „всичко е спокойно“, прибира китарата и си отива.

Завеса

Край