Метаданни
Данни
- Година
- 1919 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Черни облаци се влачат
по безмълвни висини
и вещаят и прокобват
неприветни скучни дни.
Вятър, студ, дъждец, печал,
кал до гуша, кал навред;
сякаш три пъти във кал
бръкнал се е целий свет.
Черни облаци се влачат.
Небесата тихо плачат,
плачат жълтите листа,
плаче есенният ден,
а пък аз съм тъй блажен,
всичко весело край мен!
Да,
аз съм влюбен, господа!
Зима иде и потропва
по вратите остър студ,
пак ще зъзна и ще тръпна
необлечен, необут…
Дългове до гуша чак,
в джоба нито гологан,
дните ще минават пак
в цариградски рамазан.
Черни облаци се влачат,
псуват хората и крачат,
шумно цапайки в калта.
Свири вихърът край мен,
а пък аз съм тъй блажен,
а пък аз съм тъй съгрен!
Да,
аз съм влюбен, господа!
Край