Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

Черни облаци се влачат

по безмълвни висини

и вещаят и прокобват

неприветни скучни дни.

Вятър, студ, дъждец, печал,

кал до гуша, кал навред;

сякаш три пъти във кал

бръкнал се е целий свет.

 

Черни облаци се влачат.

Небесата тихо плачат,

плачат жълтите листа,

плаче есенният ден,

а пък аз съм тъй блажен,

всичко весело край мен!

Да,

аз съм влюбен, господа!

 

Зима иде и потропва

по вратите остър студ,

пак ще зъзна и ще тръпна

необлечен, необут…

Дългове до гуша чак,

в джоба нито гологан,

дните ще минават пак

в цариградски рамазан.

 

Черни облаци се влачат,

псуват хората и крачат,

шумно цапайки в калта.

Свири вихърът край мен,

а пък аз съм тъй блажен,

а пък аз съм тъй съгрен!

Да,

аз съм влюбен, господа!

Край