Христо Смирненски
Априлски амуростишия

На Веселина

1. В калната улица черни тъми

стелят в безредие тежки коси.

Облак безкраен безмълвно виси,

дъжд непрестанен ръми ли, ръми,

 

но във душата ми бледа луна

стели усмивки и меки лъчи,

но във душата ми греят очи,

сини очи на любима жена.

2. Добър вечер, малка Лина,

посрещни ме и прости,

дето в полунощ позвъних

пак на вашите врати.

 

Виждам, късно е, обаче

извини ме, извини:

дните зарад мен са нощи,

а пък нощите са дни.

 

Миналото забрави го!

Чуй ти днешния ми зов:

днес пламтящ в жестока треска,

търся твоята любов.

 

Дай ми устните си сочни,

дай ми сочната си гръд.

Нека сетните банкноти

от любов да се стопят.

3. „… И я тогда

поцеловался стариками,

женщинами, ребятами и

молодой девушкой!…“

Госпожице, със бронзовите къдри

и теменужните очи,

я прочети, я разбери и чуй в тез думи мъдри

какъв тържествен химн звучи.

 

На светло Възкресение в Русия

целувката не значи грях,

а русите са днес на мода, затова и ние

да се целунем, както тях.

4. Из улицата кална кредиторът съзре ме:

— Е, хайде, де — ми каза, — веч толкоз време мина!

— Приятелю, прощавай, затуй аз нямам време:

да знаеш как съм влюбен във русичката Лина!

 

— Колега, извинете, задето ще ви спреме,

решихме да устроим гуляйче неколцина…

— Разбирам, но простете, за туй аз нямам време:

да знайте как съм влюбен във русичката Лина!

 

— Ех, синко, ние с тебе не ще се разбереме:

дохождаш си в 12… разправят ми мнозина…

— Я, зарежи я, майко, за туй аз нямам време:

да знаеш как съм влюбен във русичката Лина!

 

— За работа се плаща, а не за да се дреме!

Какво е туй от вази? Един чертеж година!

— О, господин началник, аз просто нямам време:

да знайте как съм влюбен във русичката Лина!