Христо Смирненски
Полуреквизирани заглавия (Как трябва да живеем, или световните загадки)

В годината веднъж е пролет

и младостта веднъж цъфти!

Животът е последен полет

на смъртно поразен орел!

Докат смъртта не си съзрел,

ликувай, пей, цъфти, лети,

за да не кажеш в смъртно ложе:

„Че аз какво ли съм видел?

Че аз не съм живел почти,

а ти зовеш ме горе, боже!“…

 

Така едни шептят

и до самата смърт

прекарват своите дни

с вино, смях и жени.

* * *

— Животът ли? — На облак сянка!

Кошмарен, неприветен сън.

Култура ли? — Не сън, но дрямка,

печален монотонен звън!

Любов, богатство и наука,

едно са те — развеян прах,

едно е радост, скръб и скука,

едно е цар и сиромах,

а господ — сън на болен ум —

безумен ужас пред смъртта…

Дигни глава, заплюй света

и в… мозъка един куршум…

 

Така пък другите серсеми

решават своите проблеми.

* * *

— Честит е този, който може

на братята си тежкий кръст

въз рамото си да положи

и без награда, гордост, лъст

въземе пътя към Голгота.

И там кат светъл мъченик

за тях пожертвува живота…

Честит е той и триж велик!

 

Така редят едни със скръб,

поглеждайки околовръст —

дано да зърнат някой гръб,

за да положат своя кръст.

Разправя тъй и дядо поп,

а неуморно цял живот

гои корем и пълни джоб

със чужди мъки, чужди пот.

* * *

— Глупак е всеки, който смета

за братя някакви да мре

и цял живот с вериги крета,

загазил в буйното море

на своите сълзи и капки

от кървав, безполезен пот!

 

Глупците, казвам, клатят шапки

на бог, добро и дълг към род!

Премазвай всичко, що ти пречи,

блъсни, тъпчи, ала живей!

Човек бъди, а не човече,

гори, но никога не тлей!

 

Печал и милост не познавай,

гранит бъди! Сърце от мраз,

едничка власт в света познавай —

властта на мощното си „аз“!…

 

Напук на мазничката калимявка

така четвърти байчо джавка…

* * *

… И тъй редят се със стотици

великомудрени слова,

ту бисери, ту прах, ту трици

от человешката глава,

ала жестоките загадки

усмихнат се безмълвни пак

и кряскат хората кат патки,

заблудени в мъгла и мрак.

* * *

… На философията смисълта е

таз: всеки бае, както знае!