Христо Смирненски
От великото до смешното

На кайзерите от запаса, полковник Василий и т.н.

Свърши се!… Последният тътен замре

в нощта непрогледна.

Затихват вълните на буйно море

с въздишка последна —

вълните зловещи от кръв и сълзи.

 

Из черни руини, сред пламък и дим,

край трупове ледни,

промъкват се плахо един по един

рой призраци бледни.

Проклятие тежко подир тях пълзи.

 

Те бързат!… Закрили уши и очи,

не чуват, не гледат.

Далече там някъде буря бучи,

ръце се протегат, ръце се

протегат за правда и мъст.

 

Там вопли се чуват: „Темида за тях,

Темида е нужна!

Те бягат стремглаво, те тръпнат от страх,

защото задружно

разпнаха човечество цяло на кръст!“…

 

Те бягат… далече камбани ехтят,

трошат се окови

и воини бодри се мълком редят

под светли и нови

девизи, зовящи за мирна борба…

 

Поспрете се малко, велики мъже

За миг се поспрете!

Вземете си всинца сапун и въже

и се обесете

кат Юда на някоя суха върба!