Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Тез очи —
жар-лъчи
на екваторското слънце —
съживиха,
ободриха
сред сърце надежда зрънце…
И любов
с изблик нов
от младежки сили знойни,
в миг потрепна
и зашепна
сладки думи неспокойни.
Възхитен,
потопен
в любовта си ведросиня,
тръгнах странен,
непоканен,
при добрата монахиня.
Но тогаз
звучен глас
от чардака се обади:
„Аз живея,
за да грея
само каменни огради.“
— Ами кой
с ласки-зной
дяда поп съгрява тука?
— Имаш право,
но туй става
само в непосилна скука.
Край