Метаданни
Данни
- Година
- 1918 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
На Лорелай
Изплетена сякаш от бронзови нишки,
косата ти ярко пламти;
що горест жестока, що бурни въздишки,
що цветни и знойни мечти.
Щом здрач теменужен прибули полята,
аз бродя от скръб осенен
и русите къдрици в чудна позлата
ах, бляскат ли, бляскат над мен.
В душа ми зашепне натъжена лира
за твоите руси коси
и всяка къдрица кат тежка рапира
над мен безпощадна виси.
Желал бих, желал бих косите ти меки
чело ми с любов да допрат,
желал бих тогава да стихна навеки
от ранна, но сладостна смърт…
Изплетени сякаш от бронзови нишки,
косите ти ярко пламтят;
що горест жестока, що бурни въздишки,
бушуват сред пламнала гръд…
Край