Христо Смирненски
Бягство (Трагикомична опера в 4 действия с проста форма, но сложен състав.)

Действие І-во

Минават девойки край парка,

сърцето ми къса мерак,

допушвам последна угарка —

ей бързо се стели веч мрак.

 

Намига лукаво луната

и кани ме тя към града,

тя шепне ми рипвай стената —

няма да видиш беда.

 

Оттука ще хукнем из мрака,

виж тъмна е, тъмна нощта!

Чаровното либе те чака —

за тебе въздиша сега.

Кажи ми, Цветане,

отдека туй ще стане,

без никой да ни хване

в рискования бег.

 

Оттамо тя е ниска,

оттамо по̀ ми стиска,

оттамо ми се иска,

но виж пък там човек.

 

Пред нази бяга школник,

кат нас един неволник,

кат нази недоволник

прескача я завчас.

 

Измачкан, свит и прашен,

той бяга там уплашен,

като на тигър страшен

да чул е страшний глас!

Действие II-р о

Прощавай, ний сме разделени,

стена висока е зад нас.

Летиме ние запъхтени,

летим по късен нощен час.

 

Градът, сгушил се в тъмнината,

примамва наши смътен взор,

но шавна нещо край стената…

Позор… позор… нечуван зор!!…

Край стената шум се вдига,

лъскат сабли, щикове,

ето Гелов веч пристига —

ескадронците зове!…

 

Скоро, скоро, соколета,

вижте ги кои са тез.

Май изглеждат „юнкерета“,

бягали са сигур днес!

 

Я елате скоро тука,

казвайте кои сте вий!

Ей сега се вече спука,

закъсахме здраво ний.

Обиколиха те нас

и познаха ни тогаз

Думба, думба, тра-ла, ла,

що ни трябваше беля.

 

— Ха сега пред нас напред,

даде Гелов заповед.

Думба, думба, тра-ла, ла,

що ни трябваше беля.

Действие III-то

Поехме ний алеята

и смело тръгнахме напред

и там къде се следваше,

набързо дадохме ответ.

 

Загазихме, закъсахме,

напред към карцера, напред.

Ех, що да чиниш, братко мой,

като сме нямали късмет.

Сега вървете смело,

вървете вий напред,

в килийките си тесни

влезнете там поред.

 

Напред, напред,

ех, кучешки късмет!!…

Напред напред,

да няма 25!…

Подкара ни карауло

и ни вътре мушна,

леле темничка килия,

темна и задушна…

 

Отряза ни наборките

да се не обесим,

взе ни игли безопасни,

да се не заколим!

 

Постояме, погледахме,

маана найдоме:

не е светло, хич не струва,

оти тук дойдохме!!…

 

Темно, брате, темно ете

ка у катраница,

нито газениче свети,

нито вощеница.

Действие ІV-то

В нашта килия отдясно

живее школник един

и нему доста е тясно,

макар че той е самин.

 

Цял ден той пъшка, въздиша,

легнал на дървен креват,

килия му грозно мирише,

просто се пука от яд!!…

Сижу за решеткой в темнице сирой,

отвънка ни варди весден часовой,

той крачи полека и гледа насам,

и сякаш ни шепне: „Що трябвало вам!“

Край на великолепната поема.

Героите останаха 6 и 1/2 и 30 без градска

и до днес се мъчат в бастилията.