Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Долепила чело до хладното стъкло,

поглежда тя навън.

Пред тъмния й взор почива равний двор

в злокобен, тежък сън.

 

В градинката цветя — деца на есента,

трептят едвам-едвам.

Тя пита ги с тъга: „Защо, защо сега

разцъфнали сте там?

 

Кого ще кича с вас през тих вечерен час,

упита от любов?

Над него кръст стърчи, на който не личи

навярно и наслов.

 

Тях — сладките уста целуна ги смъртта

отдавна там на юг

и нивга занапред нито с последний цвет

не ще накича друг.

 

Защо, ви питам аз, защо, защо тогаз

сте толкоз свежи пак?“

— Защо ли пак цъфтим? Нима не ще красим

ний твоя саркофаг?

Край
Читателите на „2. Хризантеми“ са прочели и: