Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (7)

Стъбло

Според консистенцията си стъблата се делят на тревисти и дървенисти. Според трайността си тревистите растения са едногодишни, двугодишни и многогодишни.

Едногодишните растения завършват пълното си развитие (от семе до семе) за по-малко от една календарна година. След узряването на семето растението умира. Едни от едногодишните започват развитието си през есента и го завършват през следващия вегетационен сезон (овчарска торбичка), а други се развиват само по време на един вегетационен сезон. Двугодишните растения живеят не повече от два вегетационни сезона — през първата година развиват вегетативни органи и натрупват резервни храни, а през втората цъфтят, дават семе и умират (лопен, морков). Многогодишните тревисти растения се характеризират с това, че надземната им част умира всяка година, но подземните им органи се запазват (троскот).

Дървенистите растения са многогодишни. Тяхното стъбло е вдървеняло. Различаваме дървета, храсти и полухрасти. Дърветата имат главно стъбло (ствол), разклоняващо се на значителна височина (смърч, бук). Храстите нямат главно стъбло или то е слабо развито, като разклоненията започват почти от земната повърхност (леска, хвойна). На височина те не надвишават 5–8 м. Когато са по-ниски от 1 м, се означават като храстчета (боровинки, мечо грозде). При полухрастите вдървеняват само долните части на стъблото, които са многогодишни. Връхните им части са тревисти и умират всяка зима (гръмотрън).

Според положението си стъблата биват: изправени, когато растат вертикално нагоре (при повечето растения); приповдигнати, на които основната част лежи на земята, а връхната им част се издига нагоре (мащерка); полулегнали, когато лежат на земята по цялата си дължина (пача трева); пълзящи, когато са полулегнали, но на възлите образуват корени, с които се закрепват за почвата (ягода); увивни, когато се издигат чрез увиване около други растения (поветица); туфести, когато от основата излизат многобройни къси и гъсто разположени стъбла (картъл).

Видоизменени подземни стъбла са: коренище — наподобява корен (с пъпки и люспи) и може да бъде тънко и дълго (пирей) или късо и дебело (перуника); грудка — късо, дебело и месесто (картоф); луковица — късо, закръглено, съставено от керемидообразно наредени месести люспи (петров кръст) или от люспи, които отвън са плътно обвити с ципести люспи (лук).

Издънките са млади стъбла, образувани обикновено от подземната част на растението. Те са пълзящи, когато растат хоризонтално над и под земята (надземни и подземни).