Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки (50)

Жълта тинтява — Gentiana lutea L.

Табло 22

Многогодишно голо тревисто растение с разклонено дебело (до 2–3 см в диаметър), късо (5–7 см дълго) коренище, с едри странични корени. Коренището, по което се виждат пръстеновидни следи от измрели листа, преминава постепенно в главест осов корен, цилиндричен, месест, дълъг 60–90 см, широк 5–10 см в диаметър. През първите 3–4 години растението образува приосновна розетка с едри елиптични тъмнозелени листа, а на 4–5 година израстват едно или няколко, високи до 1,5 м, голи, кухи, изправени, неразклонени стъбла. Листата срещуположни, голи, целокрайни, с дъговидно жилкуване, редуващи се на кръст, долните овално елиптични, към върха заострени, едри (23–25 см дълги и 12–13 см широки), стеснени в дръжка, дълга до 10 см. Нагоре стъблените листа намаляват по размери, средните с къса дръжка, а горните приседнали, сраснали при основата си в късо влагалище. Цветовете събрани по 3–10 в снопчета, разположени в пазвите на горните 3–7 двойки листа и на върха на стъблото, на къса дръжка (до 15 мм дълга). Чашката тръбеста, от 5 сраснали ципести листчета, дълга 10–12 мм. Венчето жълто, дълго 18–25 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката, тръбесто. Тичинките 5, голи, със сраснали прашници. Яйчникът горен. Плодът продълговата четириделна кутийка, дълга до 6 см, разпукваща се на две части (табло 22, фиг. 1).

Среща се по каменливи места в съседство с горната граница на гората в Средна Стара планина, Витоша, Средни Родопи (Девинско, Смолянско), Рила и Пирин. Цъфти през юли и август.

Медицинско значение имат корените и коренището (Radix Gentianae), които се изкопават през август — ноември след отмирането на надземната част на 3–4 годишни екземпляри. Използува се широко и в народната медицина.

Когато се събира жълта тинтява, трябва да се внимава да не се изкопае коренището на бялата чемерика (Veratnim album L). което е отровно. То посинява, ако се направи йодна проба, тъй като съдържа скорбяла, която при жълтата тинтява липсва.

Петниста тинтява — Gentiana punctata L.

Табло 22

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело вертикално коренище. Стъблото единично, неразклонено, високо 20–60 см, голо, в основата си с къси листчета, дълги до 2 см. Листата, разположени по стъблото, са яйцевидни, елиптични до обратно яйцевидни, заострени, долните дълги 5–15 см, широки 5–8 см, срещуположни, най-често с 5 жилки, най-долните стеснени в къса дръжка, нагоре намаляващи по размери, приседнали, целокрайни. Цветовете събрани на групи по няколко в пазвите на най-горните две двойки листа, приседнали. Чашката звънчевидна, дълга 5–8 мм, много по-къса от венчето, почти без зъбци. Венчето дълго 1,7–3,5 см, а в диаметър 6–16 мм, ципесто, жълто, гъсто покрито с тъмночервени точки, 5-8-делно, като зъбците са по-къси от венечната тръбица. Тичинките са толкова, колкото и дяловете на венчето, отначало сраснали, по-късно със свободни прашници, голи. Яйчникът горен. Плодът едногнездна кутийка (табло 22, фиг. 2).

По влажни и каменливи скални поляни в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила и Пирин над 1500 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.