Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хенри Лайтстоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Double Blind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
?
Разпознаване и корекция
goblin

Издание:

ДВОЙНО ПРИКРИТИЕ. 1999.Изд. Атика, София. Превод Даниела Забунова [Double Blind / Ken Goddard (1997)].Серия Crime & Mystery. Формат: 125×200 мм. Страници: 320. Цена: 6.00 лв.

История

  1. — Добавяне

30.

Главен сержант Аран Уинтърсоул се срещна със своя екип в едно денонощно заведение на около петнадесет километра от „Дупката на лалугера“, където Марк Либранди и Гюс Донато от екип „Чарли“ бяха приключили с мотаенето си по баровете за четвъртък вечерта.

— Изпрати ли снимките? — попита той специалиста по комуникации на екипа, след като сервитьорката се отдалечи.

Младата жена кимна.

— Извадих цветни копия на негативите и ги пратих по пощата за Ашланд. Главните заподозрени и второстепенните лица. Прецених, че подполковникът може да иска да види хората, с които е контактувал. Пратката ще замине в 8,00 сутринта.

— Включи ли онзи тип с пикапа?

— Да.

— Добре. Нуждаем се от потвърждение, писна ми да чакам досиетата. — Уинтърсоул доволно кимна, после се обърна към другите членове на екипа: — Как мина тази вечер?

— Онези двамата от „Дупката на лалугера“ доста си побъбриха — отвърна Едно-пет.

— За какво? — Уинтърсоул се наведе нетърпеливо.

— Не разбрах всичко — призна си цивилно облеченият рейнджър. — Но когато направих опит да ги заговоря, съвсем очевидно беше, че искаха да завъртят нещата около местните военизирани групи.

— Попитаха ли те нещо директно?

— Не. — Едно-пет сви рамене. — Само предполагам.

— Съгласен съм с Джон — добави Едно-шест. — Те подхващаха — или отговаряха — на всяка тема, близка до: десните политици, фундаменталистите, оръжието, федералните власти, все неща от тоя род.

— Какво искаха да разберат? — обърна се Уинтърсоул към цялата група.

— На първо място за Уилбър Богс — тихо се обади специалистът по комуникации.

Уинтърсоул вирна глава изненадано.

— Сигурна ли си?

— Дейвид и аз — кимна тя към ранения член на екипа — се приближихме доста до тях и успяхме да закачим подслушвател зад сепарето им.

— И?

— От многото неща, за които разговаряха, останах с впечатление, че всички от техния екип освен трима, които продължават наблюдението — наблегна тя, — излизат всеки ден да търсят Богс.

— Няма логика — сниши глас Уинтърсоул, като огледа хората си. — Защо екип от федерални агенти под прикритие ще се опитва да осъществи контакт с местния инспектор — мъж, толкова известен в околността, който лесно може да унищожи тяхната легенда. Нали се предполага, че тайно се опитват да проникнат в Избраната седма бригада на тюлените?

— Вероятно смятат, че може да им помогне да открият определени членове на групата… Тези, които са по-достъпни? — предположи Едно-седем.

— Ако това е целта, защо тогава не могат да го намерят? — замислено попита Уинтърсоул. — Той живее само на няколко километра от офиса си и знаем, че миналата неделя беше при езерото.

— А колите и лодките му са в къщата. И служебните, и личните — добави Едно-три.

— Точно това проверяват и те — докладва Едно-пет. — Тази вечер със сигурност действаха, сякаш познават мястото.

— Мислиш ли, че са проверили в офиса му?

— Първото нещо — уверено отвърна Едно-четири. — Което означава, че вероятно Богс или е навън по задача, или е напуснал — добави той.

— Може пък просто да си е тръгнал, без да се обади на никого — предположи Едно-три. — Ако го е направил, трябва да е превъртял — отбеляза Едно-две.

— Според Ръстман той не е ходил на почивка — замислено каза Уинтърсоул. — Прекарва почивните си дни край езерото на риболов. Но това повдига много интересен въпрос — добави главният сержант. — Ако онези агенти все още продължават да го търсят, наистина трябва да имат добра причина да желаят да разговарят с него. Което може да ни помогне да ги съберем на едно място по едно и също време.

— Значи, ако първи намерим Богс, можем да го използваме за примамка — стигна до логичното заключение Едно-три.

— Точно така — мрачно кимна Уинтърсоул. — Въпросът е как да го открием преди тях?

— Богс обича да ходи на риболов, но вероятно за известно време няма да може да го прави — предположи Едно-две с усмивка. — Последния път, когато го видяхме в имението на Ръстман, носът му кървеше доста лошо и, изглежда, ръката му бе счупена.

— Беше доста зашеметен, когато се мъчеше да се добере с лодката обратно до брега — засили съмнението Едно-седем. — Нещо му се е случило. Той е яко копеле. Но ако аз бях толкова тежко ранен, веднага щях да потърся медицинска помощ.

Уинтърсоул се извърна с тънка усмивка към специалиста по комуникациите и медик на групата.

— Болницата — тихо прошепна тя. — Обзалагам се, че той е точно там сега.