Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хенри Лайтстоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Double Blind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
?
Разпознаване и корекция
goblin

Издание:

ДВОЙНО ПРИКРИТИЕ. 1999.Изд. Атика, София. Превод Даниела Забунова [Double Blind / Ken Goddard (1997)].Серия Crime & Mystery. Формат: 125×200 мм. Страници: 320. Цена: 6.00 лв.

История

  1. — Добавяне

6.

Тя беше точно такава, каквато Мъдреца я описа.

И имаше още неща.

Още много неща.

Когато пристигна, всички мъже и жени от Избраната седма бригада на тюлените се събраха да я поздравят. Те рядко виждаха ново лице или чуваха нова история в планинското си усамотение, камо ли пък и двете. Мъжете бяха особено любопитни, навъртаха се наоколо, докато се приближат достатъчно, за да могат да я видят. После преглъщаха с усилие и бързо отстъпваха на почтено разстояние.

Жените й предложиха чай от редки изсушени билки, които тя мигновено разпозна, и я настаниха на най-удобното място. Тя прие и двете с естествена грация, която ги плени.

Жените се чувстваха напрегнати по обясними причини, а също и любопитни… но подвластни на присъщото им благоприличие, проявяваха само слаба ревност.

Децата се взираха с широко отворени очи и бяха очаровани — особено по-големите момчета.

Но мъжете просто стояха там, зашеметени и хипнотизирани, а изражението им излъчваше ужаса на техните мисли.

Докато тя отпиваше от чая, те научиха, че се е настанила в странноприемницата „Смъртоносен огън“ — стара къща, построена около многовековно дърво приблизително на около миля по устието на реката, лъкатушеща в изолираната им община. Наскоро тя купила имота от бившата собственичка, жена на неопределена възраст, която управлявала малкия ресторант в странноприемницата, организирала събирания, предсказвала бъдещето, когато не трябвало да изпълнява задълженията си на пощенски началник, и проклинала правителството най-малко на три различни езика.

Да, жената им се усмихна мило. И тя беше чула историите за бившата собственичка, циганката, чиито родители загинали в огъня на път обратно за дома през 1862 година. Такива интересни истории. И с много въображение в тях.

Тя отпи от чая.

Не се ли страхуваше толкова млада и красива жена да живее съвсем сама на такова изолирано място? Всички искаха да разберат.

Тя се усмихна закачливо и после — може би неволно — придърпа широката туника, която покриваше нежната й, възбуждаща, елегантна фигура.

Уплашена? Разбира се, че не. Защо да се страхува? Тя се засмя. Такова красиво място и толкова хубава стара къща — или щеше да стане такава, след като я обзаведеше. И както всички ясно разбраха, тя нямаше да живее там сама.

Децата клатеха глави, съвсем онемели от внезапно появилото се вълшебство сред тях.

Мъжете преглъщаха нервно и полагаха неимоверни усилия да потиснат възбудата си.

Тя им благодари за чая и стана. Мъжете бързо отстъпиха, за да й направят — или по-скоро на себе си — достатъчно място.

Какво беше казал Мъдреца? Много, много опасна.

Боже Господи, да.

Какво ще прави там сама, попита една от жените.

Е, все още не била решила. Ще остави ресторанта отворен, ако не й създава много главоболия, и вероятно ще продължи да свиква събрания, ще предсказва бъдещето, когато няма много работа в местната поща, и ще обосновава собствените си възгледи за жалкото състояние на правителството.

Говорела гладко само два чужди езика, призна си тя и върху лицето й за последен път заигра съблазнителна усмивка, топла и очарователна.

Нейната котка щеше да осигури третия.

Групата се раздели, когато невероятно красивото същество се мушна между тях.

Тя се отдалечи с лъскавото силно и много опасно животно, което никога не се отлъчваше от нея.