Хенрик Сенкевич
Стас и Нели (35) (Из африканските пустини и лесове)

XL

След четири дни Стас се спря за по-дълга почивка на едно възвишение, което приличаше на планината „Линде“, но бе по-малко и по-тясно от нея. Същата вечер след .люта борба Саба удуши грамаден самец павиан, като го нападна в момент, когато си играеше с парчета от хвърчило — второто по ред от онези, които децата пускаха, преди да тръгнат към океана. Възползувайки се от престоя, Стас и Нели решиха да лепят нови и нови хвърчила, но да ги пускат само тогава, когато започне да духа силен мусон от запад на изток. Стас разчиташе на това, че ако поне едно попадне в европейски или арабски ръце, неминуемо ще предизвика необикновено внимание и ще стане причина за изпращането на специална експедиция за спасението им. Ето защо за по-голяма сигурност наред с английските и френските надписи, добавяше и арабски, което не му беше трудно, защото отлично знаеше арабски език.

След потеглянето от мястото на почивката Кали заяви, че сред планинската верига, която виждаха на изток, разпознава някои върхове, ограждащи голямата черна вода, или БасаНарок, макар и да не беше напълно сигурен, тъй като в зависимост от мястото, от което гледаха, планините придобиваха различни форми. След като минаха неголяма долина, обрасла с храсти кусо, която приличаше на розово езеро, попаднаха на колибата на самотни ловци. В нея имаше двама негри, от които единият ухапан от червей1 и болен. Ала и двамата бяха толкова диви и глупави, а отгоре на това и

——

1 J FHandria me.dinensis — тънък като конец червей, дълъг повече от метър. Неговото ухапване понякога поражда гангрена. — Б. а.

обзети от ужас от появата на неочакваните гости, тъй като бяха сигурни, че ще ги убият, та в първия момент нищо не можеше да се разбере от тях. Едва няколко резена от сушеното месо развързаха езика ма този, който беше не само болен, но и изгладнял, защото другарят му оскъдно му бе давал храна. От него разбраха, че на един ден път се намират свободни селца, управлявани от независими вождове, а след това, отвъд стръмната планина, започва земята на Фумба, която се простира на запад и юг от голямата вода. Като чу това, голяма тежест падна от плещите на Стас, а в душата му се вля нова надежда. Каквото и да става, вече почти бяха пред прага на страната на Вахима.

Естествено, трудно беше да се предположи как по-нататък ще протече пътуването, но момчето можеше все пак да очаква, че няма да бъде по-трудно, нито по-дълго от онзи ужасен път от бреговете на Нил, който все пак бе изминал благодарение на изключителната си находчивост и по време на който бе спасил Нели от гибел. Не се съмняваше, че благодарение на Кали Вахима ще ги приемат най-гостоприемно и ще им окажат всякаква помощ. Той вече беше опознал добре негрите, знаеше как да постъпва с тях и почти беше сигурен, че дори без Кали някак си би могъл да се споразумее с тях.

— Знаеш ли — каза той на Нели, — че от Фашода досега сме изминали повече от половината път, а през останалата част, която е още пред нас, може би ще срещнем много диви негри, но няма да срещнем вече дервиши.

— Аз предпочитам негрите — отвърна момичето.

— Да, докато минаваш сред тях за божество. От Фаюм ме отвлякоха заедно с момиче, което се казваше Нели, а то ще се върне като „Мзиму“. Ще кажа на татко и на господин Раулисън никога вече да не те наричат по друг начин.

Очите й започнаха да просветват и да се усмихват.

— Може би в Момбаса ще видим бащите си?

— Може би. Ако не беше войната край бреговете на БасаНарок, щяхме да стигнем по-бързо. Какво му е трябвало на Фумба да се заплита в тая работа!

Като каза това, той кимна на Кали:

— Кали, болният негър чул ли е нещо за войната?

— Чувал е. Голяма война, много голяма — Фумба със Самбуру.

— И какво ще стане? Как ще преминем през страната на Самбуру?

— Самбуру избяга от велики господар, от Кинг, от Кали.

— И от тебе ли?

— И от Кали, защото Кали има пушка, която гърми и убива.

Стас започна да мисли за участието, което трябваше да вземе в борбите между племената Вахкма и Самбуру и реши да подреди работата по такъв начин, че войната да не затрудни пътуването. Разбираше, че тяхното пристигане щеше да бъде съвсем неочаквано. И веднага ще осигури предимство на Фумба. Оставаше само да използува, както трябза очакваната победа.

В селата, за които споменаваше болният ловец, научиха нови вести за войната. Те бяха все по-секретни, но неблагоприятни за Фумба. Малките пътешественици разбраха, че той води отбранителна война и че под ръководството на своя крал Мамба Самбуру са заели значителна част от страната на Вахима и са плячкосали много крави. Разказваха, че войната кипи предимно в южната част на голямата вода, където върху висока и широка скала се намира голямата „бома“ на Фумба.

Тези вести силно разтревожиха Кали и той молеше Стас колкото може по-бързо да преминат през планината, която ги дели от районите, обхванати от пожарите на войната, като обещаваше, че ще намери път, по който да преведе не само конете, но и Кинг. Той вече се намираше в местности, които познаваше, добре, и сега с голяма сигурност различаваше познатите му от детските години върхове.

И все пак преходът не беше лесен .и ако не бе помощта на спечелените с дарове жители от последното село, щеше да се наложи да търсят друг път за Кинг. А те познаваха още по-добре от Кали пруломите, разположени отсам планината, и след два дни тежко пътуване, през което нощем ги измъчваха големи студове, най-после преведоха кервана благополучно до прохода, а от прохода към долината, разположена вече в страната на Вахима.

Сутринта Стас се спря за почивка в оградена с храсталаци пуста долина. Но Кали помоли да му разрешат да замине с кон на разузнаване към бащината си .бома, която се намираше на един ден път, и същата нощ продължи по-нататък. Стас и Нели го чакаха цяло денонощие с най-голямо вълнение и вече си мислеха, че е загинал или попаднал в ръцете на врага, когато най-после той се появи на отслабналия и плувнал в пяна кон, самият също изморен и толкова отчаян, че им беше жал да го гледат.

Веднага падна в краката на Стас — и замоли за спасение. — О, велики господарю — каза той, — Самбуру побеждава воини Фумба, убива много и разпръсва други, които не убил, а Фумба обкръжен в голяма бома на планина

——

1 Бома — както в Судан зериба . Може да бъде също така и крепост. — Б. а.

Боко. Фумба и негови воини няма какво яде в бома и загива, ако велики господар не убие Мамба и всички Самбуру заедно с Мамба.

Като се молеше така, Кали прегръщаше коленете на Стас, който сключи вежди и дълбоко се замисли какво трябва да направи, защото, както винаги и навсякъде, грижата му беше само за Нели.

— Къде са — попита най-сетне той — тези воини на Фумба, които Самбуру е разпръснал?

— Кали намерил и те пристигнат скоро. .

— Колко души са?

Младият негър мръдна над десетина пъти пръстите на двете си ръце и крака, но, изглежда, не можеше точно да определи броя им, поради това че не умееше да смята повече от десет и всяко по-голямо число за него представлява „венги“, т. е. мнозина.

— Тогава, ако пристигнат тук, застани начело и тръгни на помощ на баща си — каза Стас.

— Те боят се Самбуру и с Кали не тръгнат, но с велики господар тръгнат и убият венги, венги Самбуру. Стас отново се замисли.

— Не — каза най-после — аз не мога да взема бейби в боя, нито да я оставя сама, и за нищо на света няма да направя това.

Тогава Кали се изправи, кръстоса ръце и заповтаря често:

— Луела! Луела! Луела!

— Какво е това Луела? — попита Стас.

— Голяма бома за жени на Вахима и Самбуру — отвърна младият негър.

И той заразказва необикновени неща. Фумба и Мамба водели помежду си непрекъснати войни от дълги години. Унищожавали си един на друг плантациите, отвличали си добитъка. Но на южния бряг на езерото имало една местност, наречена Луела, където дори през време на най-ожесточените сражения Жените от двете племена се събирали на пазар при пълна безопасност. Това място било свято. Войната се водела само между мъжете, но никакви поражения, нито победи не оказвали влияние върху съдбата на жените, които в Луела, зад глинената ограда, обкръжаваща обширния пазар, намирали пълно и безопасно убежище. Много от тях се укривали там през време на разприте заедно с децата и добитъка. Други идвали дори от далечни села и носели пушено месо, фасул, просо, маниока и различни други храни. На воините не било позволено да водят битки на такова разстояние от Луела, на каквото достига пеенето на петел. Не им било позволено също така да преминават глинения вал, който ограждал пазара. Имали право само да застават пред вала и тогава жените им подавали хранителни продукти, завързани на дълги бамбукови пръти. Този обичай бил вечен и нямало случай някой да го наруши — от която и да било страна. Победителите винаги се стараели да пресекат пътя на победените към Луела и да не им позволят да се приближат до святото място на разстояние по-малко от пеенето на петел.

— О, велики господарю — Кали отново прегърна коленете на Стас, — велики господар отведе бейби в Луела, а сам вземе Кинг, вземе Кали, вземе пушка, вземе огнени змии и победи злите Самбуру.

Стас повярва в разказа на младия негър, защото и преди това беше чувал, че в много местности на Африка войната не засяга жените. Помнеше как някога в Порт Саид един млад немски мисионер му разказваше, че в околностите на огромната планина Килиманджаро крайно войнственото племе Масаи1 свято пази този обичай, според който жените на воюващите страни ходят напълно свободно на определеното тържище и никога не биват нападани. Съществуването на този обичай край бреговете на БасаНарок зарадва, много Стас, защото можеше да бъде сигурен, че никаква опасност, свързана с войната, не заплашва Нели. Затова имаше намерение незабавно да потегли с момичето за Луела, още повече, че преди завършването на войната дори не можеше да се помисли за по-нататъшно пътуване, тъй като за него бе нужна помощта, не само на Вахима, но и на Самбуру.

Свикнал бързо да решава, той вече знаеше как да постъпи. Ще освободи Фумба, ще победи Самбуру, но няма да позволи на Вахима да вземе твърде кърваво възмездие, а след това ще въдвори спокойствие и ще помири воюващите — и тази мярка му се стори необходима не само за него, но преди всичко най-полезна за самите негри. „Така трябва да бъде и така ще стане!“ — каза си Стас и за да зарадва младия негър, когото съжаляваше, заяви, че не му отказва помощта си.

— Колко е далеч оттук до Луела? — попита той. — Половин ден път.

— Слушай какво: веднага ще заведем там бейби, след това ще отида с Кинг да пропъдя Самбуру от бомата на твоя баща. Ти ще дойдеш с мен и ще се биеш срещу тях.

— Кали ги убива с пушка! .

И като мина изведнъж от отчаянието си в радостно настроение, той започна да скача, да се смее и да благодари на Стас с такава разпаленост, сякаш вече бяха победители. Но избликът на благодарности и веселие бе прекъснат от пристигането на воините, които Кали беше събрал при своето

——

1 Автентично. — Б. а.

разузнавателно. пътешествие и на които бе заповядал да се явят пред лика на белия господар. Те бяха около триста души, въоръжени с щитове от хипопотамова кожа, с копия, лъкове и ножове. Главите им бяха украсени с пера, с гриви от павиани и с папрати. При вида ма слона, който служи на човека, при вида на бялото лице, Саба и конете, те бяха обзети от голям страх, както и преди негрите от селата, през които беше минал керванът. Но Кали ги беше предупредил, че ще видят „добрия Мзиму“ и могъщия господар, който „убива лъвове, който убил вобо, от който се бои слон, който троши скалите, пуска «огнени змии»“ и т.н. — затова вместо да бягат, те застанаха мълчаливо в дълга редица, изпълнени с възхищение, проблясвайки само с бялото на очите си, колебаейки се дали да коленичат,или да паднат по очи, но същевременно и изпълнени с вяра, че ако тези необикновени същества пожелаят да им помогнат, незабавно ще спрат победите на Самбуру. Стас мина на слона край редицата като същински вожд, който прави преглед на войските, след това нареди на Кали да им повтори неговото обещание, че ще освободи Фумба, и заповяда да тръгнат за Луела.

Кали замина напред с няколко воини да предупреди събраните жени от двете племена, че ще имат неизразимото и небивало щастие да видят „добрия Мзиму“, който ще пристигне на слон. Случката беше толкова необикновена, че дори жените от Вахима, които познаха в Кали изчезналия престолонаследник, смятаха, че младият кралски син се шегува с тях и се учудваха на желанието му да се шегува в такива тежки за цялото племе и за Фумба времена. Ала когато след няколко часа видяха да се приближава към валовете грамаден слон, а върху него — бял паланкин, те бяха обзети от луда радост и приеха „добрия Мзиму“ с викове и такъв вой, че Стас най-напред сметна тези гласове за изблик на ненавист, още повече че с невижданата си грозота тези негърки приличаха на вещици.

Ала това беше израз на необикновена почит. Когато палатката на Нели бе поставена в ъгъла на тържището, под сянката на две гъсти дървета, жените от двете племена я окичиха с гирлянди, с венци от цветя, след това надонесоха толкова много храни, че тя би стигнала за цял месец, и то не само за „божеството“, но и за неговата свита. Възхитените жени се покланяха покорно дори на Меа, която, облечена с розова рокля от перкал и нагиздена с няколко наниза сини маниста, им се стори, като прислужница на „Мзиму“, много по-издигната от обикновените негърки.

Поради детската си възраст Насибу беше допуснат зад вала и веднага се възползува най-старателно от даренията, донесени за Нели, та след около час коремчето му приличаше на боен африкански тъпан.