Джек Слейд
Ласитър и Дивата Лили (8)

8.

— Исках да се изкъпя в реката — каза Лили с измъчена усмивка. — Тъкмо се съблякох и изведнъж видях змия. Беше почти до крака ми. Отскочих назад и се спънах в един камък. Ох, как ме боли кракът! Ето тук, погледнете! Съвсем е отекъл. Изобщо не го чувствам.

Двамата индианци смутено се приближиха. Не смееха да погледнат голата жена. Видяха само десния крак, където им сочеше пръстът на Лили.

Джако и Тума наистина бяха много смутени.

Какво трябваше да направят в тази глупава ситуация?

Бяха получили заповед от Ел Гранде да се отнасят към девойката с най-дълбоко уважение.

Единственото, което се искаше от тях, бе да я охраняват. Такава беше заповедта и те гледаха стриктно да се придържат към нея. Никога не биха си позволили нещо повече от онова, което им бе наредил големият шеф.

Лили лежеше пред тях като примамлив плод. Кой можеше да устои на такова изкушение?

Не издържаха и я огледаха цялата. Беше същинска богиня и излъчваше неземна красота. Беше достатъчно да протегнат ръка, за да я докоснат. А всъщност бе толкова недостижима! Струваше им се, че трябва да извървят пътя до луната, за да я стигнат.

— Кракът ми! — стенеше тя. — Никой ли няма да ми помогне? Имам чувството, че е счупен.

Джако и Тума се спогледаха и се разбраха без думи.

От пръв поглед бе ясно, че кракът й бе здрав. Дори и не беше подут.

Защо тогава хубавата сеньорита разиграваше тази комедия?

Всъщност и двамата вече си бяха отговорили на този въпрос, но нямаха сили да го произнесат гласно.

Изкушението бе непреодолимо.

Ръката на Тума се плъзна по глезена й, но очите му спряха на съвсем друго място. Съвсем не искаше това, но не успя да устои.

Нужна му бе свръхчовешка сила, за да отклони погледа си от белите й бедра.

Лили се отпусна назад и подложи ръце под главата си. Сега вече двете момчета бяха напълно влудени.

Тя чудесно виждаше това и си даваше сметка, че вече ги е оплела в своите мрежи.

Отново им се усмихна с измъчена физиономия и прошепна:

— Помогнете ми, амигос! Изпълнете желанията ми и ще направя всичко за вас.

Двамата я погледнаха в очите.

— И какви са вашите желания, сеньорита? — промълви Джако с треперещ глас. — Моля ви, не изисквайте от нас неща, които не бива да правим. Знаете, че можем сериозно да пострадаме.

Лили се протегна пред очите им. Беше обладана от пламенно желание. През цялото й тяло премина сладострастна тръпка. Сякаш горещ поток от лава изпепели мислите и чувствата й. Сега в нея беше останал само нагонът. Онова, което допреди малко бе само ледена пресметливост, изведнъж се бе превърнало в неутолимо желание. Защо трябваше да се въздържа? Не се замисли нито за миг повече. И когато в главата й се стопи и последната капчица разум, възбудата я връхлетя като огромна вълна.

— Направете с мен каквото поискате! — прошепна тя, изпълнена с горещо желание. — Не се бойте от нищо! Дори и от Ел Гранде! Сега само аз съм вашата господарка.

Удиви се от собствената си дързост. Откъде й бяха дошли наум тези думи? Обзе я страх. Нима щеше да продължи? Наистина ли бе паднала до такава степен? В същия миг си спомни, че ако иска да излезе победител в тази голяма игра, трябваше да заглуши гласа на разума.

Да, наистина ставаше въпрос за една голяма игра, в която участваше и тя, въпреки че не желаеше да си го признае.

Откакто бяха отмъкнали с Ел Гранде огромното съкровище, тя вече по нищо не се отличаваше от останалите. Нито от МОК, нито от хората му, нито от баща си. Алчността вече беше единственият й подтик и в действията й нямаше нищо почтено. Беше достатъчно смела, за да го признае пред себе си, но гордостта не й позволяваше да го изрече пред останалите.

Тази тайна завинаги щеше да остане скрита дълбоко в нея, тъй като тя беше човек, който по-скоро би умрял, отколкото да се издаде.

Омразата отдавна бе замъглила разсъдъка й. По-късно към нея се прибави и алчността. И ето че сега вече нищо не я възпираше да направи от двамата млади индианци слепи оръдия в своите ръце.

Лили извиваше предизвикателно тялото си, усмихваше се, примигваше на ярката слънчева светлина и шептеше с треперещ глас:

— Хайде, елате! Какво чакате?

Съвсем объркани, Джако и Тума се спогледаха, след което си кимнаха мълчаливо.

Бяха се разбрали без нито една дума. Тума се оттегли.

При Лили остана Джако. Съблече се бързо. Захвърли до нейните дрехи памучната си риза и мокасините. После скочи в потока и старателно се изкъпа.

Лили лежеше отпусната и с цялото си тяло поглъщаше жарките слънчеви лъчи. Очите й бяха затворени. Не помръдна дори и тогава, когато усети сянката на Джако над себе си.

— Колко е висока цената ви, сеньора? — попита той.

— Може би ще ви струва живота, Джако — прошепна Лили. — Не зная какво точно ще последва, но от вас искам единствено да ме върнете в хасиендата. Все пак всичко се случва. Възможно е след това Ел Гранде да ви убие. Може би аз също ще изгубя живота си. Но кой би могъл да предскаже какво ще се случи? Искам да ме върнете в хасиендата, Джако! Това е цената, която трябва да заплатите. Още веднъж ти повтарям, че е възможно и тримата да си изгубим живота. Никой не знае какво ще ни донесе бъдещето. Остава ни само търпеливо да чакаме.

Джако отдавна бе взел своето решение. Беше стигнал дотук и нямаше никакво намерение да се отказва, още повече че в момента не слушаше разума, а сърцето си.

Лили обгърна с ръце жилавото му тяло, изпълнено със сила. Отдаде му се с огнена страст.

За момент забрави всичко, дори и целта си. Единственият й господар беше нагонът.

Стори й се, че се понася из облаците като малка волна птичка. Искаше докрай да изживее насладата, която й поднасяше животът.

Не мислеше нито за Ласитър, нито за огромното съкровище, което щеше да я направи богата. Гребеше с пълни шепи от удоволствието, сякаш го изживяваше за последен път.

— Ще те заведем в хасиендата — прошепна Джако.

Същите думи чу по-късно и от Тума, който не отстъпваше по сила и красота на приятеля си.

Денят неусетно се изтърколи. Свечери се.

Лили влезе в потока и грижливо изкъпа разгорещеното си тяло. Студената вода отново проясни мислите й.

— Ще вземем съкровището и ще изчезнем по най-бързия начин от Мексико — каза тя.

Двамата якви се бяха облекли и я гледаха недоверчиво.

— Защо тогава държите да се върнете в хасиендата? — попита Джако. — Няма ли да сгрешите? Възможно е там да ви чакат неприятели. Знаем, че такива не ви липсват и че всички те се стремят да се доберат до съкровището. Ел Гранде ни разказа всичко. Каза ни също така, че най-големият ви неприятел е някакъв мъж на име Ласитър, който според него е дори по-опасен и от самия МОК. Както виждате, Лили, ние знаем всичко.

Лили притвори очи. Ласитър!

Пак този Ласитър!

Този мъж така ненадейно се бе появил в живота й и така бързо беше изчезнал от него! Ласитър!

Двамата индианци се оказаха превъзходни момчета. Телата им бяха толкова гъвкави и силни! Великолепни във всяко едно отношение.

Но нима можеха да се сравнят с Ласитър? Едва ли някога щеше да го забрави. Не, за нищо на света! С него Лили бе изживяла най-вълшебните мигове от живота си.

Но ето че сега трябваше да чуе от устата на Джако, че този човек е най-опасният й враг!

Защо точно Ласитър?

Не, това бе невъзможно!

Ами ако наистина й бе неприятел?

Стоеше безпомощна. Мислите й препускаха надалеч.

До МОК, Ел Гранде и собствения й баща, когото тя толкова много обичаше, сега се нареждаше и Ласитър.

— О, Господи! Боже мой! — прошепна тя.

Колко много неща бе преживяла през последните няколко дни!

Възможно ли бе човек да понесе всичко това?

Мислите й се бунтуваха.

Не, не можеше да го упреква! Освен това и не искаше. Знаеше, че никога повече няма да срещне мъж като Ласитър.

Не можеше да намери най-подходящите думи, за да го определи.

Само едно име се въртеше в главата й.

Едно-единствено име.

Ласитър!

То пронизваше плътта й и не й даваше покой нито за миг.

Ласитър!

През цялото време в пещерата се бореше със спомена за него. Искаше й се напълно да го заличи от паметта си. Беше успяла да го забрави само в мига, когато се любеше с Джако и Тума.

Но ето че лицето му отново изплува пред нея.

Къде ли се намираше в този момент?

Какво ли правеше сега този прекрасен мъж?

Какви ли планове кроеше в настоящия миг?

Мислите й я измъчваха непрестанно. Изправяха се пред нея като неразрешима загадка, какъвто беше и целият й живот.

— Отиваме в хасиендата! — Беше твърдо решена на това. — Отиваме в хасиендата — повтори тя.

Двамата якви покорно й се поклониха.

Навярно вече си бяха дали сметка с каква жена си имат работа и виждаха, че е безсмислено да я разубеждават.

— Добре, сеньорита — почти едновременно отвърнаха те. — Желанието ви е закон за нас!

Бяха я нарекли сеньорита. Усети, че в гърдите й се надига гняв, както винаги, когато се чувстваше безпомощна.

В главата й цареше пълен хаос. Бореше се с безброй противоречиви мисли и чувства.

Тези имена! Тези дяволски имена! МОК, Ел Гранде, Ласитър! Звучаха й като проклятие. Особено името Ласитър.

— Не съм ви никаква сеньорита! — отчаяно изкрещя тя. — Знаете ли каква съм аз? Аз не съм нищо повече от една отвратителна курва! Разбрахте ли сега? Аз съм една курва, една пропаднала курва…

Падна на колене пред очите им и тялото й се разтресе в ридания.

Настъпи неловко мълчание. Джако и Тума не можеха да си обяснят какво бе предизвикало тази криза.

Всичко бе започнало толкова добре, толкова красиво и мило! И изведнъж тази ужасна сцена! Наистина, нищо не разбираха.

Нищо, освен едно: в техните очи Лили не бе никаква курва. Тя бе царица, която те обожаваха и пред която благоговееха. Това бе най-прекрасната жена, която бяха срещали през живота си.

Наистина ли беше направила нещо лошо? За Джако и Тума преживяното с нея беше напълно естествено.

Но защо в такъв случай тя ги упрекваше?

— Трябва да се върна в хасиендата! Не забравяйте какво ми обещахте. Отсега нататък ще ме придружавате неотклонно до края на живота ми! Това ще бъде новата ви служба.

При тези думи тя се изправи и върху устните й се появи доволна усмивка.

Знаеше, че никой и нищо не е в състояние да я спре.

Такава бе тя…

Дивата Лили…

Все още не знаеше нищо за Ласитър. Нямаше и откъде да научи. Не подозираше и за съществуването на Ернесто Секула. Нито пък за действията на Хармън Йорк — мъжа, когото самата тя бе направила главатар на бандата.

Ако само за миг й бе минало през ум онова, което се бе случило!

Ако знаеше какво прави Ел Гранде в момента!

Изглежда, предстоеше да се кръстосат пътищата на доста хора.