Встъпление първо
Моят първи сън.
Моят прекрасен сън
за вода, която се лее, и за моя сън.
Сърцето живее край реки, които се леят.
Реките подяждат в своя ход бреговете,
чиито ивици, все по-тесни, остават безименни.
Винаги има там брегове
за един сън
за вода, която се лее, и за моя сън.
* * *
Очакването в Змийско гнездо,
където децата, уплашени, стояха и чакаха
змията да изпълзи отвътре.
Никой и нищо не се появи
през всичките години.
Нищо не се приплъзна под петата.
Толкова, толкова отдавна…
Сега е късно
и тънкият скелет на змията просветва в нощния мрак,
притулен сред камъните
оголен,
излъскан от мудния вятър.
Така и не се приплъзна под петата.
Там вятърът свири за никого
беззвучно през процепа по-тънък от косъм.
Свисти покрай тъмното око.
Окото, което укрива всяко деяние,
всяка мисъл, всяка мъничка твар,
а и змията, така люто прокълната.
