Йежи Едигей
Азбучният убиец (15)

XV.
Смърт в Ниса

— Откъде разбрахте? — С тези думи полковник Едвард Пьотрковски, началник на Градското управление в Ниса, посрещна поручик Барбара Шливинска, когато момичето рано сутринта се представи пред началника на тамошната милиция.

— За какво? Какво се е случило? — Шливинска се учуди от това посрещане у съседите.

— Как така? — На свой ред нищо не разбираше полковникът. — Не знаете ли, че вашият „азбучен убиец“ е започнал дейност при нас?

— Не е възможно!

— Да, да, днес призори в самия център на града, на пазара, под сводовете на „Дома на везната“ е намерен убит човек. От документите му се вижда, че се е казвал Павел Ерлих, значи поредната буква от азбуката. Поръчах да ме свържат с вас. Когато влязохте, очаквах телефонен разговор. Мислех, че вече знаете.

— Не. Дошла съм по съвсем друг повод.

— Какво съвпадение! Но добре, че сте тук.

Барбара беше учудена и дори леко смутена от вестта.

Новото убийство не съответствуваше с нейната теория. Възможно ли е престъпникът дотолкова да е загубил самообладание, че да извърши ново, съвсем ненужно от негова гледна точка убийство? И то в Ниса, града, в който живее?

— Другарю полковник, разполагате ли с някои поточни данни?

— Засега не. Следствената група и лекарят работят на местопрестъплението. След малко трябва да дойдат тук. Ако желаете, можете да отидете при тях. Не е далеч. На не повече от двеста метра. Непосредствено след ъгъла на нашата улица е пазарът. Като излезете на него, веднага ще видите триетажна сграда с висок покрив. След катедралата това е най-ценният паметник в града ни — „Домът на везната“. По щастлива случайност е оцелял през войната, макар че целият площад заедно с кметството и кулата, която дълго време е била най-високата в Европа, са били опожарени. — Явно беше, че полковникът обича града си и отлично познава историята му. — Непосредствено до тази къща патрулът е открил Ерлих.

— Ако ми разрешите, другарю полковник, ще почакам. Защо да им преча?

— Да, така ще е най-добре. Какво ново в Забегово?

— Най-важното е, че открихме виновника за четирите убийства — обясни Барбара. — По мое мнение доста напреднахме в следствието и сме на вярна следа.

— Чух от колегите, че на последната оперативна в Катовице Зайончковски е казал, че издирването на „азбучния убиец“ е вече въпрос само на време, защото най-сетне следствието е на прав път. Струва ми се, че майорът изключително много ви е хвалил и подчертал, че успехите са преди всичко ваша заслуга. В отговор на това началникът на Воеводското управление извадил от бюрото си писмото, което Стах Зайончковски му изпратил веднага след вашето пристигане в Забегово, и му го прочел. Много се смели, а слухът за това стигна чак до Ополе и Ниса. Разбира се, нека казаното си остане между нас.

— Не се съмнявайте, полковник. Колкото до писмото, мога да си представя какво е съдържало. „Жена на шията…“

— Точно така го е написал Стах. Началникът на Воеводското управление добре познава Зайончковски и това особено го впечатлило. Но аз все още не зная на какво дължим вашата визита?

— Става дума за дискретно проучване на един жител на Ниса. Някой си Влоджимеж Ковалевски.

— Ковалевски… Ковалевски… — опита се да си припомни Пьотрковски. — Дали нямате предвид един шофьор с доживотна присъда за съучастие в някакъв обир?

— Точно него.

— Сега вече добре си спомням. Доживотната му присъда е била заменена с петнадесет години. След като излязъл от затвора, работил в Познан. По-късно се преместил при нас. Оженил се. Има две деца. Получихме поверителни сведения за него. Известно време го държахме под око. Както се знае, природата зове дивото. Но в този случай не стана така. Кротък човек, съвестен работник. Дори на няколко пъти е получавал награда за най-добре поддържана кола и за най-много изминати километри без ремонт. От няколко години престанахме да се занимаваме с него. Мислите, че е той ли?

— Като че ли всичко говори за това.

— И като капак убийството в „Дома на везната“. В Забегово твърде усърдно се заехте с тази работа, прекалено трудно е било за него да продължи да действува на ваша територия, така че се е прехвърлил в Ниса. Един луд като започне веднъж да убива, вече нищо не може да го възпре.

Барбара мълчеше. Не искаше да пояснява доколко тъкмо това убийство удивително не подхожда на „азбучния убиец“. Впрочем може накрая този човек наистина да се е побъркал? Не би било никак чудно. Всеки престъпник, особено убийците, са до известна степен психопати. А още повече някой, на чиято съвест тежат толкова хора.

Междувременно следствената група завърши работата си на местопрестъплението и се върна в управлението. Убит беше, както още преди това се установи, Павел Ерлих, двадесет и четири годишен, жител на Бжег, работник от металургичния завод в Ниса. Бил е убит с остър предмет. Ударът е бил нанесен в лявата страна на гърдите, на височината на сърцето. Смъртта е настъпила моментално. Преди да умре, Ерлих се е бил до кръв с противника или противниците си. Той също държал нож в ръката си и именно този нож е бил намерен край трупа. Върху дръжката са открити отпечатъци от пръстите на Ерлих. Взети били проби от петната кръв на тротоара, по които би могло да се установи дали и другият участник в сбиването е получил някакво нараняване.

— Аутопсията положително ще потвърди, че убитият е бил под въздействието на голямо количество алкохол — добави съдебният лекар. — Сега съм напълно сигурен в това.

— Убийството — докладва ръководителят на групата — явно не е било с цел грабеж, защото в джобовете на убития е намерен портфейл с повече от осемстотин злоти. Но белият отпечатък върху китката на лявата ръка показва, че е носил часовник, който не е бил намерен у него.

— Веднага идете във фабриката — разпореди полковникът, — проверете с кого Ерлих е поддържал приятелски отношения и с кого е бил във враждебни отношения. Да се установи кой днес не е идвал на работа. Да се провери дали някой от неявилите се не е ранен. Запитайте в болниците и в „Бърза помощ“ дали не са оказвали помощ на някого с рана от нож. Да се пита за същото и в съседните здравни заведения. Уведомете в Бжег за убийството и изискайте много внимателно да бъдат разпитани близките и познатите на Ерлих. Приятелите, момичето му и така нататък. Посетете работническите общежития. Може там да откриете някого с рана от нож.

— Слушам, всичко ще бъде изпълнено.

— Още нещо — полковник Пьотрковски се обърна към Шливинска, — как се казва вашият „подопечен“?

— Влоджимеж Ковалевски. Жител на Ниса, улица Зомбковицка осемнадесет. Работи към обединение „Сполем“.

— Проверете дали е прекарал нощта в леглото си и дали днес е на работа, като съблюдавате пълна дискретност. Ковалевски в никой случай не бива да подозира, че сме му взели мерника. По възможност установете дали същият Ковалевски, шофьор от обединение „Сполем“, пътува често до Забегово и кои магазини снабдява със стока.

— Би било добре — намеси се Шливинска — да се прегледат пътните листове на Ковалевски. Държа специално на датите: двадесет и четвърти юни, после осемнадесети юли, следват втори август и петнадесети август. Всички през тази година. Докъде е пътувал в тези дни? Минавал ли е пътят му през Забегово?

Поручикът, комуто бе възложена тази задача, записа продиктуваните от Барбара дати, а полковникът добави:

— И никой в нищо да не се усъмни. Проверете всички пътни листове на шофьорите от обединение „Сполем“ за периода от петнадесети юни до първи септември. Ако ви питат нещо, ще кажете, че правите справка за празните обратни курсове до базата.

— Свързано ли е това с Ерлих? — попита поручикът.

— Не зная — отговори Шливинска.

— Във всеки случай — поясни полковникът — работата с Ковалевски е много спешна. Колежката е дошла специално за това от Забегово.

— Разбирам. — Поручикът се досети, че става дума за „азбучния убиец“. — Нашият Ерлих започва с буквата „Е“.

— Точно така. Имайте и този факт предвид при разследването.

Едва сега секретарката съобщи, че е успяла да влезе във връзка със Забегово.

— Ще разговаряте вие — предложи полковникът, като връчваше слушалката на момичето.

Шливинска докладва накратко на Зайончковски за произшествието в Ниса. Във връзка с това майорът взе решение тя да остане няколко дни в този град, за да помогне при разследването. Разбира се, ако полковник Пьотрковски е съгласен.

Разследването по убийството на Павел Ерлих се водеше по обичайния ред, но бързо и енергично. Същия ден бяха разпитани работниците от цеха, в който бе работил. Бяха събрани сведения за него. Не го представяха в най-добра светлина. Младежът често отсъствувал от работа. Лекарят го имал за несериозен човек, който гледа да се измъкне, да вземе болничен без причина. Най-често страдал от махмурлук.

Ерлих живеел в едно от работническите общежития, но го изселили оттам заради пиянство и скандали. И отново започнал да пътува от родния си Бжег до Ниса. Интересно защо, след като и там би могъл да си намери също така добре платена работа. Не бил регистриран в Бжег от милицията, а и районният отговорник нищо не могъл да каже за него, макар че добре познавал „своите пияндета“. Както често се случва, там, където го познавали, младежът се проявявал като кротък и с добро поведение. „Беснеел“ в Ниса. Проучването в болниците и „Бърза помощ“ не даде никакъв резултат, но следствието установи, че убитият е бил от нулева кръвна група, а петната на тротоара — от различни кръвни групи, повечето от нулевата, но имало и от „ARh+“.

В личното досие на професионалния шофьор Влоджимеж Ковалевски била посочена и кръвната му група. Точно „ARh+“. Дали беше само съвпадение? Но шофьорът на „Сполем“ се бил явил на работа както обикновено в шест часа, а заминал на далечен курс чак до Шчечин. Така че сега не беше възможно да бъде разпитан. Не се оказа възможно също да се установи и как е прекарал вечерта в деня на убийството на Ерлих. Съседите не били виждали шофьора да се прибира вкъщи, а семейството му не беше разпитвано, за да не бъде сплашен предварително заподозреният.

Работниците, колеги на Ерлих, първоначално не проявили желание за дълги разговори. Нищо не знаели, нищо не били чували. Кои са приятелите на Ерлих? Това изобщо не ги засягало. Нямали и понятие за това. Имал ли е момиче в Ниса? Може и да е имал, никой не го е питал.

Хората явно не искаха да си имат работа с милицията и да се изправят впоследствие пред съда. Едва след като полковник Пьотрковски препоръча на поручик Слупка да праща неприказливите в ареста, за да им се опресни паметта, онези, които разбрали, че работата не е на шега, си развързали езиците.

Благодарение на тези мерки служителите от милицията се добрали до имената на неколцина младежи, горе-долу на възрастта на Ерлих, с които е дружал бжеговчанинът. Оказа се, че само някои от тях работят в същата фабрика. Другите работели както следва: Ян Добас в частна авторемонтна работилница, Ярослав Новак — в строително предприятие, Мачей Юркевич и Витолд Камински — в железопътното депо.

Когато разпитваха за Ерлих в градските заведения, сервитьорките и сервитьорите твърдяха, че не познават такъв клиент. Направи се второ проучване, чиято цел бе не Ерлих, а имената на неговите приятели. Този път потръгна. Една от сервитьорките си спомни, че на нейната маса трима младежи доста здраво си пийнали. За блондина, който бил сред тях, знаела, че работи в железопътното депо и приятелите му го наричат Мачек.

Това беше вярната следа. Мачей Юркевич, задържан в милицията, дълго отрича всичко. Едва когато бе направена очна ставка със сервитьорката, която потвърди предишните си показания, отстъпи и призна, че е бил в ресторанта. Обясни, че пил с двама случайно срещнати. Що се отнася до Павел Ерлих, възможно е и да го познава. Човек познава толкова хора, без да има и понятие за имената им.

Когато отново предупредили младежа за отговорността, която носи за фалшиви показания, и му дали да подпише признанието си, че не познава Павел Ерлих, той разбрал, че работата е сериозна и най-сетне казал истината!

В онази толкова трагично завършила вечер срещнал Павел на улицата, водеща към железопътната гара. И двамата тъкмо си били взели заплатите, така че решили да се отбият да пийнат по чашка. На път за кръчмата срещнали Ян Добас.

Отношенията между Павел и Ян напоследък били доста обтегнати. Добас си имал момиче, към което взел да посяга Ерлих. Но въпреки това тримата младежи се отбили в кръчмата, където, разбира се, сериозно пийнали. Както твърдеше Мачей Юркевич, съперниците постигнали съгласие и Павел Ерлих обещал да не закача повече момичето.

Излезли или по-точно се изтъркаляли от заведението, когато вече го затваряли, тоест малко преди полунощ. Ерлих бил изпуснал вече последния влак за Бжег и решил да пренощува в едно от работническите общежития. Разчитал, че познатият му портиер ще го пусне, а приятелят му, който живеел там, ще го приюти до сутринта. Той, Юркевич, живее на другия край на града, така че се разделили още пред вратата на кръчмата и тръгнали в противоположни посоки.

На въпроса дали доброволно ще приеме да му бъде взета кръвна проба за установяване на групата, разпитваният веднага се съгласил. Нямал нищо против и да бъде прегледан от съдебния лекар. Пробите дали отрицателен резултат. Юркевич бил напълно здрав и нямал по тялото си никакви контузии или наранявания. Що се отнася до кръвта, също принадлежала към нулевата група и Rh положителен. Само много подробно изследване би могло да докаже разлика с кръвта на Ерлих. Но не беше необходимо.

Що се отнася до Ян Добас, Юркевич разказа, че е излязъл от кръчмата по-рано и дори не платил своята сметка. Сервитьорката не била в състояние да потвърди този факт, но не отричала, че е възможно да е било така. Не след дълго трябвало да се затвори заведението и вниманието на момичето било по-скоро заето да не изпусне някоя компания да си отиде, без да плати, отколкото да се вглежда в отделните гости. Но си спомни, че сметката наистина платил Юркевич, а единият от непознатите му давал някакви пари за уреждането й.

Изпратиха за Ян Добас. Не го намерили вкъщи. При направения оглед на жилището не били открити следи от кръв по леглото или облеклото. Не личало също дрехите да са скоро прани или почиствани. Майката на Добас им казала, че синът й заминал на почивка. Като дата на отпътуването му посочила сутринта на същия ден, когато бил убит Ерлих. На въпроса къде през октомври може да е заминал на почивка, старата Добасова обяснила, че адресът на сина й не й е известен.

Собственикът на частната авторемонтна работилница потвърди тези показания. Действително ноември се очертавал като мъртъв за неговата работа месец, тъй че се възползувал от случая и разрешил отпуск на двамата си помощници. На Янек също. Видял Добас за последен път сутринта на първи октомври, когато дошъл при шефа си да получи полагаемата му се заплата. Именно същия ден бил убит Ерлих.

Според милицията частникът казваше истината. Не би се осмелил да даде фалшиви показания. Освен санкциите, предвидени в Кодекса, това би могло да го лиши и от частната му практика. Собственикът навярно си е давал сметка, че милицията го разпитва за Добас във връзка с убийството пред „Дома на везната“. За това престъпление говореше целият град.

Междувременно Влоджимеж Ковалевски се върна от Шчечин. Ръката му беше превързана, потърси лекарска помощ и получи пет дни болнични. Милицията незабавно разпита лекаря. Както обясни той, шофьорът имал продълговата рана под лакътя на лявата си ръка. Не била опасна, но с подобно нараняване трудно би могъл да управлява камион с две ремаркета. Работникът от „Сполем“ споделил, че се е наранил още в Шчечин при някакъв дребен ремонт на колата. Именно в Шчечин му оказали първа помощ.

— Възможно ли е раната да е от нож? — попита следователят от милицията, комуто беше поръчано да разпита хирурга.

Лекарят се усмихна.

— Всички рани, причинени от остър предмет, си приличат. Ковалевски ми обясни, че се е наранил, като се подхлъзнал и падайки, си раздрал ръката с нещо остро. По същия начин би могъл да се нарани на нож в ръцете на друг човек.

Водещият следствието искаше да извика шофьора в управлението на ГМ и след като го разпита, евентуално да го задържи до изясняване на случая. Но поручик Шливинска разубеди колегата си с довода, че Влоджимеж Ковалевски е заподозрян в много по-сериозни деяния и прибързаното му арестуване би могло да затрудни по-нататъшното разследване. Според Барбара преди всичко било необходимо да се доведе докрай следствието срещу Ян Добас, а ако се окаже, че няма вина за смъртта на Ерлих, тогава да се заемат с бившия затворник.

Издирването на Добас засега не даваше резултат. Установи се, че не е получил карта за почивка. Не бил отседнал и при роднините на майка си в провинцията. Не се бил укрил и в дома на някой от приятелите си.

Събраха се сведения и за неговото момиче, което станало причина за пререканията му с Ерлих. Елжбета Венгелек работела в местната болница като медицинска сестра. През нощта на убийството имала дежурство. При дискретния оглед на малката стая, в която живееше, също не било установено да е пребивавал някой друг освен наемателката. Независимо от това тя бе поставена под наблюдение.

В първия си свободен ден Елжбета Венгелек напуснала сградата на болницата с обемист пакет и се отправила към железопътната гара. По пътя твърде често се оглеждала, сякаш да се увери, че никой не я следи. На гарата си купила билет за Глухолази. В съседния вагон по същото направление се качиха двама тайни агенти.

След като пристигнала на желаната гара, държанието й станало още по-странно. Първо отишла в чакалнята и останала там цели два часа. Изглежда, се уверила, че е в пълна безопасност, защото след известно време излязла от гарата и тръгнала пеша към село Смоларня, на пет километра от Глухолази. Преследвачите й се оказали в трудно положение — трябвало да не изпуснат Венгелек от очи и същевременно да не издадат присъствието си. Не е така лесно да следиш някого по пуст път.

Елжбета Венгелек не стигнала до центъра на селото. Отклонила се от главния път, от двете страни на който се простирало то, и тръгнала покрай къщите. Там също дълго се оглеждала да не би някой да проявява интерес към нея. Не забелязала все пак милиционерите, които били залегнали зад един доста гъст шипков храст. И спокойно продължила пътя си. През задните дворове стигнала до голяма, наскоро потегната къща и потънала в нея.

Известно време преследвачите й се съветвали как да постъпят. Разбрали, че няма какво да чакат. Държанието на медицинската сестра било странно — явно съвестта й не била чиста или пък е пристигнала тук, за да посети някого, който се крие. Този някои можел да бъде само Ян Добас.

Когато милиционерите влезли в дома на Леон Самсел, в една от стаите заварили Елжбета Венгелек, която с вещина сменяла превръзката на лежащия в леглото млад човек. При вида на милиционерите девойката избухнала в плач. Станало й съвсем ясно — играта е свършена и тъкмо тя е довела преследвачите до укритието на престъпника.

Още същия ден арестуваният Ян Добас бе докаран в Ниса и настанен в болница. Раните на момчето се оказаха доста тежки, но въпреки това, след като направи необходимото, лекарят се съгласи милицията да разпита пациента.

Добас призна, че се е бил с Павел Ерлих, но твърдеше, че не е възнамерявал да убие приятеля си. Представи случая така:

— Когато излязох от ресторанта, минаваше десет вечерта. Мачей Юркевич и Павел Ерлих бяха още вътре. Излязох по-рано, за да се видя с Елка, тоест с Елжбета Венгелек. Имах две седмици отпуск и възнамерявах да замина на село при роднините си, затова ми се искаше да се сбогувам с момичето. Но нея я нямаше. Тя живее на площада, точно срещу „Дома на везната“. Реших да я изчакам. Седнах на стълбите и съм задрямал. Събуди ме шум от стъпки. Павел Ерлих се изкачваше по стълбите. Вероятно също при Елка. Взех да го заяждам, че отново се интересува от моето момиче. Нали в ресторанта бяхме пили за споразумението и Ерлих се бе заклел, че повече няма да ходи при нея. Докато се карахме, един съсед отвори вратата и ни заплаши, че ще уведоми милицията, ако не се махнем. Излязохме на улицата и продължавайки да се караме, стигнахме до „Дома на везната“.

Тук се сбихме. Бях по-силен от Павел и му надвих. Ерлих скочи и се нахвърли върху мене с нож в ръка. Няколко пъти ме удари. Тогава и аз при самоотбрана използувах нож. Не исках да го убивам. Само веднъж замахнах. Павел се свлече, не даваше признаци на живот. Като видях, че съм ранен и много кървя, побягнах към болницата. Извиках Елка и й казах всичко. Превърза ми раните и ми даде бележка до своя далечен роднина Леон Самсел, да ме приюти за няколко дни. Като пристигнах у Самсел, се почувствувах толкова зле, че трябваше да остана на легло. Леон разказа за състоянието ми на братовчедка си и тя дойде да смени превръзката ми. Самсел изобщо не знае, че съм убил Ерлих. Бях му казал, че момчетата са ме разкрасили с ножове на една сватба.

Елжбета Венгелек и Леон Самсел потвърдиха показанията му. Разбира се, всеки от тях се опита да омаловажи участието си в събитието. Елжбета твърдеше, че отначало нищо не е знаела за смъртта на Павел Ерлих. Янек й казал, че е бил нападнат от непознати типове, които го ранили. Той също се отбранявал с нож, затова искал милицията да не знае нищо за сбиването. Едва на следния ден медицинската сестра чула за смъртта на Павел. Въпреки това сметнала за необходимо да помогне на годеника си.

Леон Самсел пък казал, че според него сбиванията по сватби са нещо обикновено, човешко, и милицията не бива да се меси, когато младежите се понарежат. Само да не прекалят. Помогнал да бъде укрит Добас от добро сърце. Защо е необходимо милицията да влачи младия човек по съдилищата? Категорично твърдял, че не бил и чувал за смъртта на Павел Ерлих, когото всъщност изобщо не познавал. Ако знаел, че гостът му е ранен не на сватба, а при сбиване в града, и че е убил противника си, пръв щял да уведоми за случилото се милицията.

— За нас работата е ясна — реши полковник Пьотрковски, след като изслуша рапортите на своите подчинени, — сега нека господин прокурорът се заеме с този хулиган, също и господа съдиите. Съдът ще реши дали Ян Добас само се е защитавал, или сам е предизвикал свиването и пръв се е нахвърлил с нож в ръка срещу съперника си. Кой знае как е било в действителност?

— Навярно Добас казва истината, като твърди, че Павел Ерлих го е нападнал — поясни поручик Крупиьок. — Фактите го потвърждават. Добас има цели четири рани, а Ерлих само една.

— Затова пък право в сърцето. Ние свършихме своето, престъпникът е заловен. — Полковникът приключи разговора. — Моля утре сутринта да предоставите досиетата на прокуратурата. Е, колежке, доволна ли сте от резултата?

— Искрено се радвам — отговори Шливинска, — че този случай няма нищо общо с „азбучния убиец“. Никак не се връзваше в представите ми това убийство с останалите и, честно казано, много би затруднило откриването на извършителя на другите убийства.

— Все пак като че ли е Ковалевски? — прояви любопитство полковникът.

— Предполагам, да. Всичко води към него.

— Какво, събраха ли необходимите ви материали?

— Тъкмо исках да ви благодаря за оказаната ни помощ. Установено е, че на двадесет и четвърти юни и на втори август Влоджимеж Ковалевски е пътувал със стока именно към Забегово. През юни се е върнал от път късно през нощта. Обяснил, че колата му се е развалила и е трябвало да я ремонтира няколко часа на пътя. Така е отбелязано в пътния му лист. Затова пък на втори август се е прибрал в базата рано следобед. А през юни, точно във вечерните часове на двадесет и четвърти е бил убит Адамяк. През юли, рано сутринта, е убит Червономейски.

— А останалите убийства?

— Маря Боженцка е убита на осемнадесети юли, Адам Делкот — през нощта на петнадесети срещу шестнадесети август. И през двата дни Ковалевски е бил свободен от работа. И двете убийства са извършени през нощта. От Ниса до Забегово не е твърде далеч, това също не е представлявало никакво препятствие за престъпника.

— Много странни стечения на обстоятелствата се събраха — заяви полковникът. — Дали да не го арестуваме? Надявам се, че прокурорът ще даде разрешение. Ще ви прехвърлим престъпника в Забегово.

— Предпочитам да не взимам решение по този въпрос сама. Страхувам се, че разполагаме само с улики. В случай като този са необходими железни доказателства. Не можем в съда да рискуваме с улики.

— Но уликите са много сериозни. С какво още можем да ви бъдем полезни?

— Засега ви благодаря за всичко. Възможно е по-късно да ни бъде необходимо съдействието на милицията в Ниса. Поне за обиск в жилището на Ковалевски. Освен това може би ще се обърнем към вас с молба да наблюдавате заподозрения.

— Виждам, че не бързате да заловите Ковалевски. — В гласа на полковник Пьотрковски се чувствуваше недоумение.

— Няма да ни избяга. Не мисля — каза Шливинска, — че ще се опита да извърши следващото престъпление. До този човек се добрахме по-скоро по логически път, отколкото с упорито събиране на факти, свидетелствуващи за вината му. Нищо чудно, че се боим да не излезе всичко нахалост. Необходимо е да изясним още много неща, преди да можем със сигурност да твърдим, че сме тръгнали по вярна следа.

— Имате право, но като познавам Стах Зайончковски, не мога да се начудя как е избрал такъв начин за водене на разследването. Никога не е бил пример за самообладание и търпение. Какво е станало, че толкова се е променил напоследък? — При тези думи полковникът така изгледа момичето, че то чак се изчерви.