Александър Ангелов
Едигей — единен, търсещ, изненадващ

Кой е Йежи Едигей? Истинското му име е Йежи Корицки, а Едигей е родова фамилия на един от прадедите му — литовец. Роден е в 1912 г., загива през 1933 г. при автомобилна катастрофа. По образование юрист, известно време е работил като адвокат, а сетне като журналист, но най-дълго е бил писател. Издал е около петдесет книги, значителна част от тях са преведени на 17 езика.

Йежи Едигей се нарежда сред признатите съвременни майстори на криминалния жанр в Полша. Нашите представи за писателска продуктивност могат да бъдат смутени от изобилието на „криминалните романчета“, публикувани приживе от този автор. Ако понякога това е признак на графомания, то в много случаи (както при Сименон например) е обнадеждаваща и удивителна проява на професионална последователност. Още повече, когато става дума за жанр, чиито канони са своеобразно затворени и който, подобно на сонета в поезията, рядко намира своята изключителна проява. Така че професионалното търсене на шедьовъра чрез количествено натрупване, чрез неуморно повтаряне на опит след опит, на изява след изява, едва ли може да се счита за недостатък. Нещо повече, когато го върши професионалист, то се превръща в безспорно качество.

Йежи Едигей представлява не толкова често срещано явление в криминалната литература на социалистическите страни. Той не свежда, не пригажда повече или по-малко известни криминални схеми към съвременния социалистически бит, с което би разстроил твърде осезателно чувството ни за достоверност, а и неизбежно необходимата за жанра желязна логика. В неговите романи винаги присъствува социален фон, който безспорно бива по-значим от конкретната случка. Без да прави от това капитал, Едигей е достатъчно обществено отговорен и открит, за да не се задоволи само с разказаната история и съставената „кръстословица“, която изключително надареният и находчив детектив успява да разгадае.

Тук с мъчното разкриване на престъпленията се занимава не гениалният комисар от полицията, частният детектив или любителят със зашеметяваща интуиция и дедукция. В романите на Едигей „разплитането на кълбото“ на всяко злодеяние е привилегия и мъка на длъжностните лица от съответното поделение на днешната полска милиция, на чиято територия е било извършено. Героите му, справящи се със сложни загадки, са обикновени хора, с каквито се разминаваме на улицата. Те далеч не са някакви избраници на съдбата или супермени.

Разбира се, подобен подход не е чужд и на българския криминален жанр, но заслугата на Едигей е, че успява да изведе тъкмо тази романна конструкция до високо професионално равнище. Затова с издаването на романите му у нас се запълва и съществена празнина в жанра (доколкото криминалната милиция в наше време работи тъкмо така, както ни го представя Едигей), а не се цели единствено да се задоволи гладът за криминално четиво.

В „Смъртта дебне под прозореца“ се разглежда (забележете, романът се издава за първи път в 1973 г.!) проблемът за разпространяването на наркотиците и наркоманията в нашата действителност, а не, да речем, в САЩ. След като през последните години повдигнахме завесата и заговорихме открито на тази тема, появата на подобна проблематика в криминалния жанр има не само литературно значение. Когато попадне в ръцете на младия читател, този роман може да изпълни и сериозна обществено-превантивна мисия. Да не говорим, че събитията в малкия градец край Варшава са разиграни умело и интересно. Кодът „служебни задължения — личен живот“ е разшифрован по-традиционно при главния герой Бронислав Неваровни, но изграждането на образа му е несъмнен успех за автора. Представеният паралелно с интригата „психологичен план“ на Неваровни е интересен като проблем на днешния ден, когато привидно остарялото е същевременно и ново, щом става дума за дълбоко чувство на отговорност и за добросъвестна работа. Случката, която ни разказва „Смъртта дебне под прозореца“, е представена чрез галерия от образи, предимно на млади хора. Без да е тенденциозен, Едигей е достатъчно правдив, за да подскаже на читателя и го убеди чрез обективни характеристики в какво състояние е балансът между доброто и злото в неговите герои.

Другият роман в сборника, „Внезапната смърт на кибика“ е написан до голяма степен по схемата на Агата Кристи. Тук вниманието е съсредоточено върху тесен кръг от интелектуалци, които често се събират да играят бридж. Но техните карета се разпадат ненадейно, когато един от наблюдаващите играта, изпивайки чашка коняк, умира внезапно. Следствието установява наличието на цианкалий. Какви са взаимоотношенията между партньорите? Фактът, че всеки има основание за разправа с жертвата, дава възможност мозаично да се разкрие образът на едни неприятен, свръхегоистичен и в същото време много способен човек. Романът е добра загадка — направен е изцяло по законите на жанра. Читателят „изгълтва на един дъх“ страниците, проследявайки разкриването на убиеца. Чели сме подобни книги. Но докато следим майсторската интерпретация на заетия сюжетен модел, се запознаваме и с традицията на полския криминален роман, в който често присъствува интелигенцията.

„Азбучният убиец“ е заглавие, подобно на което срещаме и у Агата Кристи. Но този факт е своеобразно предизвикателство — навярно неслучайно подхванат диалог от автора, който смята, че би могъл успешно да „премери сили“ с всепризнатата майсторка. В крайна сметка откриваме, че оригиналното и стереотипното отново са в парадоксална връзка. Жителите на едно градче в Южна Полша са потресени, ужасени и озадачени: душевноболен ли е извършителят на четирите последователни убийства на техни съграждани, чиито фамилни имена започват с първите букви на азбуката? Ролята на способен следовател, който разрешава докрай загадката, е предоставена на млада и очарователна жена, на която в началото никой не вярва. Успяла да докаже своите способности, тя дава урок на колегите си в много отношения.

Трите творби успяват да разкрият убедително яркия и единен, очакван и изненадващ, търсещ и винаги различен Йежи Едигей, чийто реализъм и отказ от прекомерна идеализация обогатяват читателя, като му предлагат социално необходимо, художествено издържано и увлекателно четиво.