Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крокодил Гена и его друзья, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)
Допълнителна корекция
moosehead (2012)

Издание:

Едуард Успенски

Крокодилът Гена и неговите приятели

 

Руска

Трето издание

 

Художник: Рада Якова, 2001

Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001

Формат 70х90/16. Печатни коли 7

Цена: 3,49 лв.

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2001

Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001

ISBN 954-527-178-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Осма глава

Пред входа на зоологическата градина неочаквано срещна Галя.

— Ура! — закрещя Чебурашка. — Значи вече си оздравяла!

— Оздравях — отвърна Галя. — Разрешиха ми да излизам от къщи.

— Поотслабнала си — каза Чебурашка.

— Да — съгласи се момиченцето. — Много ли ми личи?

— Не! — възкликна Чебурашка. — Почти не се забелязва. Ти съвсем малко си поотслабнала. Толкова малко, толкова малко, че даже си понапълняла!

Галя веднага се развесели и те заедно влязоха в зоологическата градина.

krokodilyt_gena_8_1.png

Както винаги, Гена лежеше на слънце и четеше книга.

— Я гледай — каза Галя на Чебурашка, — не съм предполагала, че е толкова дебел!

— Да — съгласи се Чебурашка. — Той е просто ужасно дебел! Прилича на кренвирш с крачета!… Здравей, Гена! — извика Чебурашка на крокодила.

— Аз не съм Гена — обидено каза крокодилът, който приличаше на кренвирш с крачета. — Работя втора смяна. А вашият Гена отиде да се облича. Сега ще дойде.

Дебелият крокодил сърдито се обърна.

В това време дойде Гена с елегантното си палто и с красивата си шапка.

— Здравейте! — усмихна се той. — Елате ми на гости!

— Да вървим! — съгласиха се Галя и Чебурашка. Те много обичаха да ходят на гости у крокодила.

При Гена приятелите пиха кафе, разговаряха и играха на различни игри.

На Чебурашка през цялото време му се искаше да им разкаже за кученцето, но все не можеше да намери удобен момент.

На вратата се позвъни.

— Влезте — каза Гена.

В стаята влезе лъв с пенсне и шапка, направо огромен.

— Лъвът Чандър — представи се той.

Приятелите се поклониха на лъва и се отдръпнаха назад.

— Бихте ли ми казали тук ли живее крокодилът, който търси приятели?

— Тук — отвърна Гена. — Той живее тук. Само че вече не търси приятели, защото ги има.

— Много жалко! — въздъхна лъвът и си тръгна. — Довиждане!

— Почакайте — спря го Чебурашка. — Какъв приятел ви трябва?

— Не зная — отговори лъвът. — Просто приятел, и толкова.

— В такъв случай струва ми се, че мога да ви помогна — каза Чебурашка. — Поседнете при нас за няколко минути, а аз ще изтичам до вкъщи. Може ли?

След известно време Чебурашка се върна, като водеше на каишка изсъхналия Тоби.

— Ето кого имах предвид — каза той. — Струва ми се, че ще си подхождате.

— Но това е съвсем малко кученце — възрази лъвът, — а аз съм толкова голям!

— Какво от това? — рече Чебурашка. — Значи ще го защитавате.

— Вярно — съгласи се Чандър. — А вие какво можете да правите? — попита той Тоби.

— Нищо — отвърна Тоби.

— Според мен и това няма значение — каза Галя на лъва. — Ще можете да го научите на всичко, което искате!

— Май че сте прави — реши Чандър. — Какво пък — обърна се той към Тоби, — радвам се да се сприятеля с вас. А вие?

— И аз! — замаха с опашка Тоби. — Ще се постарая да бъда много добър приятел!

Новите познати благодариха на всички в стаята и се сбогуваха.

— Браво! — похвали Гена Чебурашка, когато те си отидоха. — Много добре постъпи!

— Дребна работа! — смути се Чебурашка. — Не си струва да се говори за това!

— Знаете ли — изведнъж каза Галя — колко такива самотни чандъровци и тобита има в нашия град?

— Колко? — попита Чебурашка.

— Много — отговори момичето. — Нямат никакви приятели. Никой не отива на рождения им ден. И никой не им съчувства, когато им е тъжно!

Гена слушаше, сломен от мъка. От очите му бавно се търколи огромна прозрачна сълза. Като го гледаше, Чебурашка също се опита да заплаче. Но от очите му се отрони само съвсем-съвсем мъничка сълзичка. Толкова малка, че да те е срам да я покажеш.

— Какво да направим? — извика крокодилът. — Аз искам да им помогна!

— И аз искам да им помогна! — подкрепи го Чебурашка. — Разбира се, че искам! Но как?

— Много просто — каза Галя. — Трябва да ги сприятелим.

— Как да ги сприятелим? — попита Чебурашка.

— Не зная — отвърна Галя.

— Аз вече измислих! — заяви Гена. — Трябва да напишем обява да идват при нас. А като започнат да идват, ние ще ги запознаваме!

Идеята им хареса и решиха да направят така. Ще разлепят из града обяви. На всеки, който дойде при тях, ще се постараят да намерят приятел. А къщата, в която живее крокодилът, решиха да превърнат в Дом на приятелството.

— И така — каза Гена, — от утре на работа!

krokodilyt_gena_8_2.png