Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (26)

Двадесет и пета глава

Най-после къщичката беше почти готова. Оставаше съвсем малко. Само да се боядиса отвън и отвътре. По този въпрос между приятелите възникнаха разногласия.

Крокодилът Гена беше зелен и смяташе, че и къщичката трябва да бъде зелена. Защото този цвят е най-приятен за окото. Кафявата маймунка Мария Францевна смяташе, че най-приятен за окото е кафявият цвят. А длъгнестата Анюта непрекъснато настояваше, че най-красив е жирафовият цвят. И ако направят къщичката такава, всички жирафи в града ще бъдат много благодарни на строителите.

Накрая Чебурашка предложи всеки да си избере по една стена и да я боядиса както иска.

Къщичката стана чудесна. Всичките й стени бяха различни: едната — зелена, другата — кафява, третата — жълта на черни петна. А четвъртата преливаше във всички цветове на дъгата. Нея я боядиса двойкаджията Дима. Той нямаше любим цвят и затова топеше четката във всички кофи поред.

— Знаеш ли — каза Галя на Чебурашка, — ние с Гена решихме, че ти трябва да произнесеш приветственото слово при откриването на дома.

— Страхувам се, че няма да мога — отвърна Чебурашка. — Никога не съм произнасял речи!

— Нищо, ще се справиш — успокои го Галя. — Само трябва да се поупражняваш. Сега ще ти кажа едно малко стихотворение, а ти се разхождай и непрекъснато си го повтаряй. Ако го повториш, без да се запънеш, значи ще можеш да произнесеш всякаква реч.

И тя му каза една кратка скоропоговорка, която беше запомнила от малка:

Мишка на ошаф от лани

двеста мишчици покани.

И захрупаха горките —

изпочупиха зъбите.

— Това стихотворение е много лесно — реши Чебурашка. — Веднага ще го повторя.

И издекламира:

Миска на осаф от лани

двешта мисцици покани.

И жахрупаха горките —

ишпошупиха жъбите.

„Не — помисли си той, — нещо не го казвам както трябва. Защо «миска» и защо «осаф»? Нали е правилно да се каже «мишка» и «ошаф»? Я да опитам отначало!“

Мишка на ошаф от лани…

започна той правилно,

двеста мисцици покани…

— също почти правилно. Но по-нататък се получи това:

и жахрупаха горките —

ишпошупиха жъбите.

„Какво ше полушава? — разсърди се Чебурашка. — Не мога две думи да швържа. Жнаши трябва повеше да ше упрашнявам!“

И той се упрашнява, упрашнява цяла нощ!