Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крокодил Гена и его друзья, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)
Допълнителна корекция
moosehead (2012)

Издание:

Едуард Успенски

Крокодилът Гена и неговите приятели

 

Руска

Трето издание

 

Художник: Рада Якова, 2001

Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001

Формат 70х90/16. Печатни коли 7

Цена: 3,49 лв.

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2001

Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001

ISBN 954-527-178-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Седемнадесета глава

krokodilyt_gena_17.png

Иван Иванович седеше в голям, светъл кабинет и работеше.

От високата купчина листове на бюрото си той взимаше един, написваше на него: Разрешавам. Иван Иванович, и го слагаше отляво.

След това взимаше следващия, написваше: Не разрешавам. Иван Иванович, и го слагаше отдясно.

И така:

Разрешавам. Иван Иванович.

Не разрешавам. Иван Иванович.

— Добър ден — учтиво поздравиха нашите приятели, като влязоха в стаята.

— Добър ден — отговори Иван Иванович, без да се откъсва от работата си.

Гена свали новата си шапка и я сложи на края на бюрото. Иван Иванович веднага написа върху нея: Разрешавам. Иван Иванович, защото преди това беше написал на някакъв лист: Не разрешавам. Иван Иванович.

— Знаете ли, трябват ни тухли!… — започна разговора Галя.

— Колко? — поинтересува се Иван Иванович, като продължаваше да пише.

— Много — припряно се намеси Чебурашка. — Страшно много.

— Не — отговори Иван Иванович, — много не мога да ви дам. Мога да ви дам само половината.

— Защо?

— Имам си такова правило — обясни началникът, — всичко да правя наполовина.

— А защо имате такова правило? — попита Чебурашка.

— Много просто — каза Иван Иванович. — Ако правя всичко докрай и разрешавам на всички всичко, ще кажат, че съм прекалено добър и всеки си прави каквото си иска. А ако не правя нищо и на никого нищо не разрешавам, ще кажат, че съм безделник и само преча. А така никой нищо лошо не може да каже за мене. Ясно ли е?

— Ясно — съгласиха се посетителите.

— Та колко тухли ви трябват?

— Ние искаме да построим две малки къщички — изхитрува крокодилът.

— Добре — каза Иван Иванович. — Ще ви дам тухли за една малка къщичка. Това прави точно хиляда парчета — става ли?

— Става — кимна Галя. — Само че ни трябва и камион, за да превозим тухлите.

— Е, не — проточи Иван Иванович, — не мога да ви дам камион. Мога да ви дам само половин камион.

— Но половин камион няма да може да се движи! — възрази Чебурашка.

— Наистина — съгласи се началникът, — няма да може. Е, тогава ще направим така. Ще ви дам цял камион, но ще превози тухлите до половината път.

— Това се пада точно до детската градина — отново изхитрува Гена.

— Значи се разбрахме — каза Иван Иванович.

И той пак се зае с важната си работа — взе от купчината един лист, написа на него: Разрешавам. Иван Иванович, и посегна за следващия.