Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели
Руска
Трето издание
Художник: Рада Якова, 2001
Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001
Формат 70х90/16. Печатни коли 7
Цена: 3,49 лв.
Издателство „Дамян Яков“, София, 2001
Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001
ISBN 954-527-178-8
История
- — Добавяне
- — Корекция
Четиринадесета глава
Мина час. После още половин. Нямаше никакви посетители. Но изведнъж прозорецът се отвори и в стаята се провря някаква странна глава с къси рогчета и дълги, подвижни уши.
— Здрасти! — каза главата. — Струва ми се, че не съм сгрешила!
— Здрасти! — отвърнаха нашите приятели. Те веднага разбраха кой е дошъл. Такава дълга шия можеше да има само едно животно — жирафата.
— Казвам се Анюта — каза гостенката. — Бих искала да си намеря приятели!
Тя помириса цветята, сложени на прозореца, и продължи:
— Всички вие сигурно много се интересувате защо такава мила и симпатична жирафа си няма приятели? Нали така?
Гена, Галя и Чебурашка се съгласиха, че наистина е така.
— Тогава ще ви обясня. Работата е там, че съм много висока. За да разговаря някой с мене, трябва да вдига главата си нагоре. — Жирафата се протегна и се погледна в огледалото. — А когато вървите по улицата с вдигната нагоре глава, непременно ще паднете в някоя яма или в канавката!… Така всичките ми познати се изпозагубиха по улиците и вече не зная къде да ги търся! Тъжна история, нали?
Гена, Галя и Чебурашка пак се съгласиха, че историята е много тъжна.
Жирафата говори дълго. От свое име и вместо всички останали. Но независимо че говори толкова дълго, не каза нищо смислено. Тази особеност е извънредно рядка в наше време. Поне сред жирафите.
Най-после, след много приказки, Гена все пак успя да изпрати гостенката. И когато тя си отиде, всички въздъхнаха с облекчение.
— Е — каза Галя, — време е да си вървим.
Все пак трябваше малко да си починат.