Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крокодил Гена и его друзья, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)
Допълнителна корекция
moosehead (2012)

Издание:

Едуард Успенски

Крокодилът Гена и неговите приятели

 

Руска

Трето издание

 

Художник: Рада Якова, 2001

Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001

Формат 70х90/16. Печатни коли 7

Цена: 3,49 лв.

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2001

Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001

ISBN 954-527-178-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Четиринадесета глава

krokodilyt_gena_14.png

Мина час. После още половин. Нямаше никакви посетители. Но изведнъж прозорецът се отвори и в стаята се провря някаква странна глава с къси рогчета и дълги, подвижни уши.

— Здрасти! — каза главата. — Струва ми се, че не съм сгрешила!

— Здрасти! — отвърнаха нашите приятели. Те веднага разбраха кой е дошъл. Такава дълга шия можеше да има само едно животно — жирафата.

— Казвам се Анюта — каза гостенката. — Бих искала да си намеря приятели!

Тя помириса цветята, сложени на прозореца, и продължи:

— Всички вие сигурно много се интересувате защо такава мила и симпатична жирафа си няма приятели? Нали така?

Гена, Галя и Чебурашка се съгласиха, че наистина е така.

— Тогава ще ви обясня. Работата е там, че съм много висока. За да разговаря някой с мене, трябва да вдига главата си нагоре. — Жирафата се протегна и се погледна в огледалото. — А когато вървите по улицата с вдигната нагоре глава, непременно ще паднете в някоя яма или в канавката!… Така всичките ми познати се изпозагубиха по улиците и вече не зная къде да ги търся! Тъжна история, нали?

Гена, Галя и Чебурашка пак се съгласиха, че историята е много тъжна.

Жирафата говори дълго. От свое име и вместо всички останали. Но независимо че говори толкова дълго, не каза нищо смислено. Тази особеност е извънредно рядка в наше време. Поне сред жирафите.

Най-после, след много приказки, Гена все пак успя да изпрати гостенката. И когато тя си отиде, всички въздъхнаха с облекчение.

— Е — каза Галя, — време е да си вървим.

Все пак трябваше малко да си починат.