Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели (13)

Дванадесета глава

Гена и Чебурашка обикаляха училищата и разпитваха пазачите, нямат ли подръка кръгли двойкаджии и побойници. Пазачите бяха сериозни хора. Те предпочитаха да говорят за отличниците и възпитаните момчета, а не за двойкаджиите и пакостниците. Общата картина, нарисувана от тях, беше следната: всички момчета, които ходят на училище, са отличници, учтиви са, винаги поздравяват, всеки ден си мият ръцете, а някои — и вратовете.

Разбира се, срещаха се и немирници. Но то пък едни немирници! Само един счупен прозорец за цяла седмица и всичко на всичко две двойки в бележника.

Най-после на крокодила му провървя. Той узна, че в едно училище има просто превъзходно момче. Първо на първо — пълен безделник, второ на второ — страшен побойник, и трето на трето — по шест двойки на месец! Точно това, което търсеха! Гена записа името и адреса му на едно листче. После доволен си тръгна към къщи.

На Чебурашка по̀ не му провървя.

И той намери такова момче, каквото търсеха. Не момче, а съкровище. Оставач. Драка. Бяга от училище. От прекрасно семейство и има по осем двойки на месец. Но това момче категорично отказа да дружи с някой, който има по-малко от десет двойки. Обаче и дума не можеше да става, че ще се намери такъв. Затова Чебурашка се върна вкъщи разстроен и веднага легна да спи.